zazzko » Uncategorized

Pentax dream

zazzko — Fri, 11 Jun 2010 18:50:12 +0000

Не знам дали ви се е случвало тотално да няма какво да прави, да ви е тъпо и да се чудите с какво да си убиете времето. В момента случая е такъв и затова реших да бъда комерсиално настроен и да помечтая:

K20D – Може да е малко по-стар от К7, ама мен повече ме кефи:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=2&cat=47&product=3045&show=additional#slides-pane-1

Грип Pentax D-BG2:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=21&cat=63&product=2630&show=additional#slides-pane-0

Светкавица Pentax AF-540FGZ:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=2&cat=47&product=2292&show=additional#slides-pane-0

Sigma 300mm F/2,8 EX APO DG:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=3987&show=additional#slides-pane-0

Pentax SMC FA 31mm f/1.8 AL:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=1169&show=additional#slides-pane-0

Pentax SMC DA 50-135 f/2.8 ED (IF) SDM:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=2391&show=additional#slides-pane-0

Sigma 100-300mm f/4.0 APO EX IF HSM:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=3994&show=additional#slides-pane-0

Pentax SMC DA 16-50mm f/2.8 ED AL (IF) SDM:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=3470&show=additional#slides-pane-0

Sigma 8-16mm F4.5-5.6 DC HSM:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=7071&show=additional#slides-pane-0

Pentax SMC DFA 100mm f/2.8 Macro 1:1:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=541&show=additional#slides-pane-0

Pentax SMC DFA 50mm f/2.8 Macro 1:1:
http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=17&cat=67&product=540&show=additional#slides-pane-0

Sigma APO tele-coverter 2x EX DG:
http://store.pentaxfanclub.com/Accessories/Teleconverters?product_id=330

BENRO C-269m8/B-1:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=22&product=4968&show=additional#slides-pane-0

Manfrotto 728B:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=22&product=4474&show=additional#slides-pane-0

Pentax DCF ED 10×50:
http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=217&cat=225&product=6990&show=additional#slides-pane-0

Tamrac 5589 Expedition 9x:

http://www.photopavilion.com/?page=catalog&catalog=23&product=5884&show=additional#slides-pane-0

Мина време

zazzko — Sun, 06 Dec 2009 08:23:08 +0000

Дам, мина доста време от последния пост в този блог. Не че толкова нищо не се е случвало, но в общия случай или не съм имал време да го опиша, или когато съм имал време вече е било абсолютно неактуално.

Причина днес да пиша тук е т.нар. коледен базар. На пръв поглед чудесна идея, но само докато не отидеш там. Да си призная честно, нямам голям опит с коледните базари, но 6 сергии (тип битпазар) и две кръчми (тип хоремаг) не ми се струват удачна комбинация за титлата коледен базар. Да не говорим за семплата украса, постната елха и простите продавачи.

Малко по-късно, ще пусна снимки от базара, като дебело подчертавам, че съм се опитал да снимам хубава част. Ще ги намерите на обичайното място : http://picasaweb.google.com/dinobg/ (предполагам в отделна галерия или във Vivitar Test).

Като споменах Picasa и Google не мога да не отбележа факта, че Google продава 20GB място на тяхната “облачна” услуга само за 5 долара годишно. Имам силното намерение след като ми свърши мястото да го разширя. Разбира се локално копие и backup се подразбират, тъй като не мога да знам какво ще реши Google след година да кажем.

П.С. Честит имен ден на Николаевци, Нини и т.н.

Songbird

zazzko — Thu, 11 Dec 2008 19:35:55 +0000

Преди много време имаше един много любим на мен музикален плеър наречен Amarok. То не че сега го няма (даже днес излезе версия 2.0) ама някакси трябва да инсталирам половината КДЕ, за да работи, а не ми се ще…ма ич.

Та искам или не искам, си използвах Rhythmbox. Не че е лош нещо, ама все ми липсваха някои от гъзариите на Amarok. Така до днес. Вчера слуайно попаднах на новина, че разбираш ли, бил излязъл Songbird във финална версия. Това чудо се оказва отроче на Мозила фондацията, а там лабаво няма. Се в тая връзка реших да му дам шанс и да ви кажа често, не сбърках. Дзверо си има всичко, което може да поиска човек от един музикален плеър. Разбира се щастието не е пълно, тъй като не намерих как да му активирам tray икона, а в тази версия все още няма следене на директории, като последното ще го оправят по-нататък.

И така, ако са ви писнали конвенционалните плеъри за Windows, Linux или Mac, разгледайте Songbird. Може и на вас да ви хареса

Кафето и градът

zazzko — Sat, 06 Sep 2008 17:59:00 +0000

Когато хората кажат фотографски конкурс вие какво си представяте?
Аз лично си представям прекрасни, правилно изпълнени от техническа гледна точка снимки, съчетани с поне малко творчество (или по модерно му…креативност).
Сега хипотетично да предположим, че конкурса се казва “Кафето и градът”. Да, не е много креативно да се показва чаши кафе, но да кажем че поне се придържаме към темата. Какво ли обаче си е мислила тази млада дама публикувайки следните две снимки:

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=14838&IMAGE_ID=0

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=14838&IMAGE_ID=1

Че няма нищо творческо в тези снимки е ясно (това са приятни семейни снимки), но и от техническа гледна точка нещата също са трагични (няма един детайл на фокус, трагичен white balance, прегоряло небе).
Нямам нищо против самите снимки, но са по-скоро за албум “Семеен албум”, а не за този конкурс.

Приятелство

zazzko — Wed, 03 Sep 2008 16:17:00 +0000

Нещо от E-bane:

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2816

Киев – ден последен (Ден на Независимостта)

zazzko — Tue, 26 Aug 2008 16:15:00 +0000

Рано от зарана, се наложи аз да стана….ай стига толкова рими. Причината за ранното ставане (отново) беше парада по случай Деня на Независимотта на Украйна. За самия парад няма какво толкова да се каже, с изключение на това, че имаше ужасно много народ и това, че бяха затворили всички заведения, които бяха в близост до Хрещатик (това е булеварда, на който се проведе парада). Както при всеки уважаващ се парад имаше много украински бойци набиващи по паважа, както и разнообразна военна техника.
Като цяло беше интересно да се види, но не и нещо грандиозно. След парада се опитахме да си намерим място за по бира и точно тук удархме гредата, поради гореизложения факт. В крайна сметка се пльоснахме в едно заведение, което в последстивие се оказа суши бар. Тъй като в Киев тия заведения са фешън, това пряко се отрази на сметката ни (2 бири и 3 спрайта за около 35 лв).
Тук е момента да кажа за бирата. В Киев народа масово се налива освен с взеизвестната водка и с бира. Ако ви се пие хубава бира си вземете “Биле”, която е т.нар. жива бира, а ако искате гадна – Славотич. Ако пък сте гъзар има и Крушовице, въпреки че нещо май не е баш тази дето я правят в Прага. Квасът като напитка не е лош, ама по-добре да не пробвате кефир. Освен всичко друго бирите са и с различни вкусове, като в Пирогова има с мед (не е лоша, ама Биле кърти).
След краткия информационен бюлетин ще продължа с разказа за неделята, въпреки че няма много за разказване, тъй като заваля дъжд и нещата загрубяха. В един кратък интервал в който не валеше, се домъкнахме до метрото, което ни стовари до Мейдан Незалежности, където принципно се организират концертите на открито в Киев. Тъй като вече беше късно (към 18:00) народа вече тотално се беше изпонапил и гледката на моменти беше грозна. Ако ви е мерак да се опознаете с украинки тия моменти явно са най-подходящи. Причината е, че групичките бяха 40/60 в полза на жените (4 момчета към 6 момичета). Тъй като не съм такъв човек, се понесохме към близката кръчма където треснахме по няколко горилки (водка на украински).
С това приключва моето посещение в Киев и съответно разказите за този град. Тъй като днес много хора ме попитаха как съм изкарал, то смятам да го обобщя така:
Ако имате възможност отидете до Киев, но в никакъв случай това не трябва да ви е цел в живота. Има какво да се види, но не е нещо невиждано. Просто един голям град, с много хора и няколко исторически забележителности.
Това което пропуснах да видя и ще ме е яд е Чернобил. Ако вие все пак решите да отидете до там, трябва да си наемете екскурзовод, тъй като иначе няма да ви пуснат в забранената зона. Иначе Чернобил е близо (около 70 км), пътя бил хубав и за един ден можете да си направите екскурзия за която после ще разказвате…казах ли, че ме е яд.

Киев – ден шести (Пирогова)

zazzko — Tue, 26 Aug 2008 15:54:00 +0000

След малко закъснение поради основателни причини (домързя ме) днес ще довърша писанията относно изкарването си в Киев. Шестият ден (събота) започна доста по-рано от предишните, защото имахме полуорганизирана екскурзия до Пирогова. Под полуорганизирана имам предвид, че имахме организирано бусче и неорганизирано шматкане в парка. Самият Пирогова е огромно пространство, в което са изградени възстановки на къщи на древните жители на Украйна. Освен това в някои може да се влиза, като вътре има разни джунжурии от всекидневието на античния украинец. Ако решите да ходите (а то си е задължително), си сложете удобни обувки и си оставете поне 4-6 часа мотане. Преди да влезете задължително си купете билет, който позволява снимки (около 15 гривни), защото освен че е забранено и проверяват.
Както можете да забележите от галерията освен къщи снимковия мат’риал включва и девошки и мужчини с шаренки дрехи. Причината за това е Денят на Независимостта и организирания фестивал в Пирогова. Общо взето беше доста интересно, като ансамблите показаха типични украински танци, както и 2-3 цигански.
След като завърши фестивала (около 2 часа) имаше достатъчно време за доразхождане и хапване в близкия ресторант. По време на доразхождането това, което ми направи впечатление, че въпреки забраната за пушене имаше определени места, на които разни хора си бяха напалили огньове.
След Пирогова се прибрахме и се отдадохме на заслужен мързел, включващ дремване и вечеря вкъщи. От прозореца ясно се чуваше, че Киев вече е започнал да празнува (пияници и концерти), но нас толкова ни мързеше, че пропуснахме тази част от живота в Киев.

Киев – ден пети (Гидропарк)

zazzko — Sat, 23 Aug 2008 06:00:00 +0000

Петъка беше малко по-специален ден поради факта, че сестра ми има рожден ден на 22 август. Това доведе до някои промени, една от които е съкращаване на обиколките за сметка на търсенето на подарък. Въпреки това, обиколки имаше. Като за начало минахме през Националния исторически музей на Украйна. Ако идвате до тук, експозицията там би могла и да ви е интересна. Има джунджурии от V – VI век преди Христа до съвсем пресни (до около 2000-дната година). Ако ще ходите гледайте да си доплатите за допълнителната изложба на последния етаж, където са изложени много красиви златни експонати. Ако ви се снима, може срещу скромната сума от 4 лв (12 гривни) да щракате на воля. На мен лично не ми се снимаше и пропуснах.
Обиколката на музея отне около 2 часа бърз ход, като това може да ви подскаже колко голям е всъщност.
Когато културата ни дойде в повече, се качихме на метрото и с големи надежди тръгнахме към Киевския Хидропарк. Разочарованието беше жестоко и нарани крехката ми психика. Тъй като не подлежи на обяснение, ще кажа че ако се чуваше Азис щях да се почуствам все едно съм си в на селски събор. Да не говорим, че едиствената водна пързалка беше в такова окаяно състояние и мръсна вода, че не ми се говори. Освен всичко друго, народа се чипка в Днепър, което може би е последното място, в което един нормален човек би си помислил да се къпе.
След като се наситихме на циганията, се върнахме към центъра, откъдето взехме подарък и започнахме да празнуваме.

Днес ще се ходи до Пирогова или нещо такова (да не се бърка с Пирогов…чак дотам смятаме да не стигаме).

Киев – ден четвърти (Света София и Михайловски събор)

zazzko — Fri, 22 Aug 2008 06:04:00 +0000

Утрото започна обичайно…дълго кафе, закуска, метро. Метрото ни стовари на Златни врата, която всъщност е била входа за града по оно време. Като поразгледахме Златни врата, тръгнахме към Света София, която се оказа неочаквано близо. За самата Света София няма какво да се разкаже, тъй като трябва да се види. Ама задължително. Освен всичко друго, пускат и в кулата с камбаните, от която пък се открива жестока гледка към цял Киев. Тъй като бяхме решили да не се преуморяваме, след Света София се отбихме до едно китно заведенийце, треснахме по една бира и тръгнахме към Михайловски събор. Тази църква е направена в памет на украинците загинали от комунистически холокост. Точно пред входа има подробно описание на това какво се е случило, което аз снимах да си го чета на спокойстивие. Вътре освен църквата и един музей няма нищо друго, но все пак е интересно. Музея е в самата кула, та докато го разглеждате отново ще се отзовете на доста високо място с много камбани. Ние имахме “късмета” да стане кръгъл час докато сме горе…добре че съм си глух и добре, че не биха тая камбана дето мога да вляза вътре прав.

След Михайловски събор пихме по един борш с бира, като тука това е еквивалента на шкембе с бира, ама като цяло има да му диша праха. Не че борша е лош, даже напротив. Ама друго си е класиката.
Борша (или по-скоро бирата) дойде ободряващо и с нови сили се спуснахме през Андреевски спусък до музея на Чернобил. Точно тая забележителност спокойно може да я пропуснете. Тъпо и скучно. С намръщени лелки и безинтересни експонати. По-добре си оползотворете времето за нещо друго, ако ще и пиене на бира (или квас) в близките паркчета.

Тук е мястото да спомена, че мацките в Киев поркат много. Гледката русо девойче седнало в парка и около нея 3-4 бири си е сравнително честа гледа, а пък русо девойче с една бира (квас) е направо задължително. В защита на мацките трябва да спомена, че кваса тук се води безалкохолна напитка, ама имам чувството че това понятие тук е много разтегливо.

Сега и един съвет за това как се взима такси. Като за начало не си размахвате крайниците като в София, а съвсем леко вдигате ръка под ъгъл 20 градуса. По някое време до вас ще спре кола, която по никакъв начин не можете да разпознаете че е такси. Е..в повече случаи не е, така или иначе. Почва пазарлък колко да ви вземе и след договорката се натоварвате вътре. Важен факт, е че даже и легалните таксита нямат апарати и таксуват на време. Тъй като всичко това е крайно необичайно за нормалния българин, трябваше да споделя моя скромен опит с тукашните бакшиши.

Днес ще се ходи до Националния исторически музей и до т.нар. хидропарк, което надявам се е еквивалента на аква парковете по другите страни.

Киев – ден трети (Киевско – печорская лавра)

zazzko — Thu, 21 Aug 2008 07:08:00 +0000

Първо да уточним какво е това Киевско – печорская лавра. Общо взето това е комплекс от манастири и пещери под тях. В пещерите се съхраняват мощи на светци, тясно и подтискащо, но определено е задължително да се види.
Така, след това уточнение да продължа с описанието на деня, Деня започна отново от Музея на Войната, защото имаше една експозиция, която не беше отворена, предишният ден, та компенсирахме днес. Тъй като лаврата е на един х.й място от музея, то нямаше голяма допълнително разкарване. По пътя снимах кофата с катинара (има я в галерията), като освен това се оказа, че тя не е единствена.
След като влязохме в лаврата, ни посрещна такава лудница, че в началото много бързо може да ви се прииска да си биете камшиците към най-близкото спокойно кафе. Първоначалният шок се потвърди и после, като решихме да отидем до по-далечната пещера. Пещарата не намерихме, ама търговци да. Продава се всичко, но най-вече мед. Всякакъв. Има и пчели. Много.
Помотахме се там, разбрахме че тая работа дето сме я намислили (да се набием в пещерата) няма да я бъде и тръгнахме да обикаляме самите църкви. А тук църкви да искаш. От мънички параклиси до сгради с размерите на Партийния дом (честно казано малко по-малки). В една от църквите успяхме да влезем в една от пещерите, но тъй като на това място не се снима, няма и какво да ви покажа.
Около самите църкви има поддържащи експозиции, в които можете да видите холограмни образи на различни джундурии, карта на пещерите и от този сорт забавни и поучителни неща. След като културата ни стана повече от достатъчно излязохме от лаврата и тръгхаме на търсим къде да пием бира.
Това не се оказа толкова просто, колкото си мислехме и отне около час обиколки докато намерим заведение, в което хем да не ни отрежат главата от кръста, хем да е на спокойно място. Междувременно михнахме през готин парк, техния парламент и още един готин парк. Парламента беше ограден от народната любов с доволно голяма ограда и имаше полицаи, които гледаха доволно неприятно.
След като хапнахме и пихме по 4-5 бири стана време да се съберем с другата част от народа и се понесохме (вече с бодра крачка) към Площада на Независимостта. Под този площад има мол, който разгледахме и аз отново се убедих, че тия тука са луди. Цените бяха от 30 до 300% по-високи в сравнение с тези в България. Извода е: гледайте да ограничавате пазаруването в Украйна.
За вечеря ходихме до едно заведение, наречено “Фонтана”, което се намира точно под някаква забележителност наречена Златни врата. Доколкото разбрах там е бил входа на града в миналото. Утре ще има и снимки, защото съоражението е интересно. Но да се върнем на заведението. Всичко беше добре (много чаровна и мила сервитьорка, бързо обслужване), докато персонала реши да си тръгне. Както се казва е няма такова тръгване…просто загасиха лампите и си биха камшиците. Оставиха чинии, чаши и клиенти по масите най-безцеремонно. Гледам и не вярвам на ушите си.

Днес ще се ходи до Света София и музия на Чернобил.