По български

Днес ми се прииска предишният ми пост да не беше първоаприлска шега. Сега ще обясня защо.
Цялата история започна, когато в неделя реших, че ще отида до университестката библиотека, за да си потърся някои работи.
Речено – сторено. Че отидох, отидох..че търсих, търсих…ама с четенето не ми се отвори парашута.
Причината беше, че лелките ги мързи да си размърдат гъзовете и да изровят необходимите ми книжки от куповете книги въргалящи се по пода. Оправданието беше, че имали били наводнение и то затова така. Да ама:
1. Наводнението беше пред 2 години.
2. Не ме ебе ако ще и пожар да има.

Всичко това след като се рових 2 пъти из каталога им (след като една от тях каза, че само по сигнатура не може). После се оказа че и не може принципно..независимо с или без сигнатура или други *ури.
А..да не забравя..време може да нямат за подреждане на книжки, ама за Patience имаха. Е за това един Линукс с конзола..максимум с twm….игрички ще ми играят…а земи тоя rbash и пак ми играй на игрички (не че няма, ама те са достатъчно прости, за да не разбрат как се инсталира…да не говорим че rbash не позволява такива своеволия).