Стари спомени

Докато се излежавах днес и правех сутришната ми гимнастика (щракане с дистанционното на телевизора) ми дойде наум, че точно преди 3 години започнах работа в един Интернет клуб – San Marino. Там работих малко от февруари до към април. Въпреки това тези месеци са едни от най-приятните ми в целия живот. Не че работата ми беше приятна, не че не ме гърчеха (от типа събуждане в 4 часа сутринта), а и заплатата не беше нещо особенно. Просто тогава чувствах, че върша нещо което ми е приятно, да не говорим за колегите с някои от които все още сме си приятели.
Докато пишех се оказа, че не мога да намеря думи за това, което чувствам за този период. Затова спирам да пиша, защото какво и да кажа няма да е това, което трябва. Явно не ме бива за писател.