Киев – ден четвърти (Света София и Михайловски събор)

Утрото започна обичайно…дълго кафе, закуска, метро. Метрото ни стовари на Златни врата, която всъщност е била входа за града по оно време. Като поразгледахме Златни врата, тръгнахме към Света София, която се оказа неочаквано близо. За самата Света София няма какво да се разкаже, тъй като трябва да се види. Ама задължително. Освен всичко друго, пускат и в кулата с камбаните, от която пък се открива жестока гледка към цял Киев. Тъй като бяхме решили да не се преуморяваме, след Света София се отбихме до едно китно заведенийце, треснахме по една бира и тръгнахме към Михайловски събор. Тази църква е направена в памет на украинците загинали от комунистически холокост. Точно пред входа има подробно описание на това какво се е случило, което аз снимах да си го чета на спокойстивие. Вътре освен църквата и един музей няма нищо друго, но все пак е интересно. Музея е в самата кула, та докато го разглеждате отново ще се отзовете на доста високо място с много камбани. Ние имахме “късмета” да стане кръгъл час докато сме горе…добре че съм си глух и добре, че не биха тая камбана дето мога да вляза вътре прав.

След Михайловски събор пихме по един борш с бира, като тука това е еквивалента на шкембе с бира, ама като цяло има да му диша праха. Не че борша е лош, даже напротив. Ама друго си е класиката.
Борша (или по-скоро бирата) дойде ободряващо и с нови сили се спуснахме през Андреевски спусък до музея на Чернобил. Точно тая забележителност спокойно може да я пропуснете. Тъпо и скучно. С намръщени лелки и безинтересни експонати. По-добре си оползотворете времето за нещо друго, ако ще и пиене на бира (или квас) в близките паркчета.

Тук е мястото да спомена, че мацките в Киев поркат много. Гледката русо девойче седнало в парка и около нея 3-4 бири си е сравнително честа гледа, а пък русо девойче с една бира (квас) е направо задължително. В защита на мацките трябва да спомена, че кваса тук се води безалкохолна напитка, ама имам чувството че това понятие тук е много разтегливо.

Сега и един съвет за това как се взима такси. Като за начало не си размахвате крайниците като в София, а съвсем леко вдигате ръка под ъгъл 20 градуса. По някое време до вас ще спре кола, която по никакъв начин не можете да разпознаете че е такси. Е..в повече случаи не е, така или иначе. Почва пазарлък колко да ви вземе и след договорката се натоварвате вътре. Важен факт, е че даже и легалните таксита нямат апарати и таксуват на време. Тъй като всичко това е крайно необичайно за нормалния българин, трябваше да споделя моя скромен опит с тукашните бакшиши.

Днес ще се ходи до Националния исторически музей и до т.нар. хидропарк, което надявам се е еквивалента на аква парковете по другите страни.