Киев – ден трети (Киевско – печорская лавра)

Първо да уточним какво е това Киевско – печорская лавра. Общо взето това е комплекс от манастири и пещери под тях. В пещерите се съхраняват мощи на светци, тясно и подтискащо, но определено е задължително да се види.
Така, след това уточнение да продължа с описанието на деня, Деня започна отново от Музея на Войната, защото имаше една експозиция, която не беше отворена, предишният ден, та компенсирахме днес. Тъй като лаврата е на един х.й място от музея, то нямаше голяма допълнително разкарване. По пътя снимах кофата с катинара (има я в галерията), като освен това се оказа, че тя не е единствена.
След като влязохме в лаврата, ни посрещна такава лудница, че в началото много бързо може да ви се прииска да си биете камшиците към най-близкото спокойно кафе. Първоначалният шок се потвърди и после, като решихме да отидем до по-далечната пещера. Пещарата не намерихме, ама търговци да. Продава се всичко, но най-вече мед. Всякакъв. Има и пчели. Много.
Помотахме се там, разбрахме че тая работа дето сме я намислили (да се набием в пещерата) няма да я бъде и тръгнахме да обикаляме самите църкви. А тук църкви да искаш. От мънички параклиси до сгради с размерите на Партийния дом (честно казано малко по-малки). В една от църквите успяхме да влезем в една от пещерите, но тъй като на това място не се снима, няма и какво да ви покажа.
Около самите църкви има поддържащи експозиции, в които можете да видите холограмни образи на различни джундурии, карта на пещерите и от този сорт забавни и поучителни неща. След като културата ни стана повече от достатъчно излязохме от лаврата и тръгхаме на търсим къде да пием бира.
Това не се оказа толкова просто, колкото си мислехме и отне около час обиколки докато намерим заведение, в което хем да не ни отрежат главата от кръста, хем да е на спокойно място. Междувременно михнахме през готин парк, техния парламент и още един готин парк. Парламента беше ограден от народната любов с доволно голяма ограда и имаше полицаи, които гледаха доволно неприятно.
След като хапнахме и пихме по 4-5 бири стана време да се съберем с другата част от народа и се понесохме (вече с бодра крачка) към Площада на Независимостта. Под този площад има мол, който разгледахме и аз отново се убедих, че тия тука са луди. Цените бяха от 30 до 300% по-високи в сравнение с тези в България. Извода е: гледайте да ограничавате пазаруването в Украйна.
За вечеря ходихме до едно заведение, наречено “Фонтана”, което се намира точно под някаква забележителност наречена Златни врата. Доколкото разбрах там е бил входа на града в миналото. Утре ще има и снимки, защото съоражението е интересно. Но да се върнем на заведението. Всичко беше добре (много чаровна и мила сервитьорка, бързо обслужване), докато персонала реши да си тръгне. Както се казва е няма такова тръгване…просто загасиха лампите и си биха камшиците. Оставиха чинии, чаши и клиенти по масите най-безцеремонно. Гледам и не вярвам на ушите си.

Днес ще се ходи до Света София и музия на Чернобил.