Краят на един сървър

Точно преди няколко минути, съвсем случайно и без да искам щракнах на линк сочещ към inf.mgu.bg. За тези, които не знаят това е/беше един малък HP сървър, който аз преди много време инсталирах и конфигурирах. През него минаха Windows 2003 Enterprise, SUSE 9.1, но в крайна сметка нещата спряха до FreeBSD 5.3 BETA (в последствие обновен до FreeBSD 5.3 Stable).
В момента тази машина не работи поради основна смяна на софтуера. FreeBSD служи вярно и безпроблемно над 4 години, като за това време изтърпя безумни промени в архитектурата на мрежата, неколкократна липса на място на системния диск в продължение на седмици, груби спирания на тока, изваждане на диск в работещо състояние и тотално безхаберие от моя страна

Всичко това без загуба на данни или какъвто и да е хардуерен проблем. За съжаление софтуера, който FreeBSD 5.3 доставяше е вече морално остарял и наистина се налагаше пълна подмяна на операционната система. Доколкото знам там в момента работи чисто нов Slackware 12, който се надявам да успее да издържи поне колкото това FreeBSD.

Странното в случая, е че за тези години се наложи да конфигурирам доста сървъри, повечето от които доста по-натоварени и с по-сложна конфигурация от гореспоменатия. Но за мен това HP е нещо повече от сървър. То беше нещо като връзка с една част от моя живот, която обаче вече няма да е толкова силна.

След малкото депресия, следва малко по-оптимистична част, а именно очертаващото се ходене до Нови Сад. Който ме познава колко ключов момент за мен е това. Една седмица в Сърбия. Слънчева салата и сръбска музика. Дано свърша работата за която отивам, че да мога да се насладя на останалата част от командировката

П.С. От час и нещо слушам Christina Aguilera – Hurt и не може да ми писне. Как съм я пропуснал тая песен да се чуди човек.