До Охрид и обратно – ден по-късно

Тия четири дни бях на екскурзия в Македония, която беше запланувана от доволно дълго време и която за малко не пропадна по независещи от мен събития. Добре че в изречението присъства фразата “за малко”. Събитията покрай екскурзията ще ги разкажа хронологично (сравнително точно):

Ден първи – Заминаването

След трудовия петък (през който ни сцепиха всичко де що имаше за сцепване) с бодра крачка и раничка на рамо припалих бялата птица и с уверен ход се озовах в Орландовци. Там имаше доволна вечера и кратко спане, тъй като трябваше да се тръгва към 7:00 сутринта.
Групата се събра към 6:ХХ и към 7:30 бяхме готови за тръгване. Излизането от София и пътя до границата няма да описвам защото е ясен. В крайна сметка късния предиобед се оказахме на Македонска земя. Ако дотук сте имали съмнения че Македония е отделна държава то малко след границата те се разсейват. Не че няма неща които са подобни (като 2/3 от азбуката и 1/3 от думите), не че мизерията не е същата. Офф…не мога да си изкривя душата и това е…абе чак в Охрид разбрахме че сме в друга държава
Та да продължа с хронологията…първота спирка беше Хераклея което е нещо като нашия Перпирикон и се намира в околностите на Битоля. Гледахме разни римски мозайки, един “антички театр” и разни други камъняци. Тук беше и първата проява на българската тарикатщина, която се изразяваше в безплатно снимане в обекта, въпреки че хората изрично бяха посочили цена за това и на няколко пъти помолиха да се плати.
След като се изнесохме оттам се понесохме към самата Битоля, което се оказа малко градче с население колкото 4 микрорайона в София. Това обаче не пречи да е един от най-големите градове в Македония. Там имахме малко време за разходка, пиене на кафе/бира и снимки. Някои даже успяха да ядат. Там посетих и “локалната менувачница” в която размених 50 евро за около 3600 денара.
Цените в Битоля се оказаха горе-долу колкото нашите: кафе – 45 ден, бира – 70 ден, ракия – 60 ден, кола и разни подобни – 70 ден (превалутирането оставям на вас).
Когато свършихме времето в Битоля се понесохме към Охрид с междинна спирка Преспанското езеро. Там ни обясниха малко география, с която не мисля да ви занимавам. Общо взето нищо интересно, но пък “локалния амбиент” си беше “вистински” красив.
Тъй като междинната спирка беше сравнително кратка съвсем скоро след заминаването от Битоля се приземихме в Охрид….а Охрид..еееее…голям град. Колко 5 микрорайона да кажем
Тоя как успя да го прекара тоя автобус по тия улички не знам, ама в крайна сметка след кратко обикаляне успя да го паркира пред хотел “Чинго”, което беше и крайната спирка. Тъй като ние бяхме на квартира си натоварихме саковете в една друга бяла птица и след още 10 мин си бяхме в квартирата, която пък се оказа доста прилична с едно много цветно дворче. Имахме около час за настаняване преди да се наложи с бърза крачка да се занесем до ресторанта. Там ни сервираха доволно голяма плескавица, която изпи доволно количество бира. Мотане, мотане..спане.

Ден втори – “локален амбиент”

Ставане в 7:00 бърз душ и закуска с кафе. Веднага след кафето среща пред паметника на Климент Охридски и обиколка на местните забележителности. Отново “антички театр”, няколко църкви, една базилика и една доста добре запазена крепост от която се виждаше цял Охрид и Охридското езеро (което през цялото време се опитваха да ни обяснят че е “као мало море”, ама реално си е просто голямо езеро). Почивка за бира/кафе и марш на скок към корабчето за обиколката по вода. Видяхме резиденцията на Тито, който е бил толкова мързелив че си е направил асансьор на кея, че да не се катери пеш.
Тук трябва да отбележа че е бил прав човека. Уличките в Охрид са толкова тесни и толкова стръмни, че една от най-използваните коли са Yugo, разни древни модели на Рено с размерите на малка сапунерка или мотопеди/мотори.
След обиколката с корабче имахме свободно време, което употребихме да се нядем и напием. Някои ядоха “известната” “охридска пастрмка”, която си е чисто и просто розова пастърва на цена от 30 евро за килограм. А нема нужда.
Аз ядох някакъв местен специалитет от няколко вида месо, гъбен сос, кашкавал и разни мерудии. Беше много вкусно и много малко…изпи само 2 бири.
Точно свършихме с обяда и стана време за вечеря със съвсем малко свободно време за освежаване и лека 30 мин дрямка
Ядене и пиене…ядене и пиене. Спане!

Ден трети – Струга и скалните манастири и Св. Наум

Ставане в 6:30, баня, кафе…закуска..кафе…втора закуска..кафе..натоварване в рейса и потегляне към комплека Св. Наум.
Обиколка около Охридското езеро и кратка спирка до Билянините извори. Там легендата е че ако се завъртиш обратно на часовниковата стрелка на определено камъче ще се подмладиш. Тъй като сме си доволно млади пропуснахме тая процедура. Показаха ни и разни жални “пастрмки”, които се използвали за изследвания, но изрично казаха, че по принцип тя си живеела в “натурален амбиент”.
В Св. Наум пристигнахме към 11 часа и смело мога да кажа, че това беше едно от най-красивите места които съм виждал.“Невероватен амбиент”!!! Само заради това бих посетил тази част на света. Разгледахме манастира, сипахме си светена вода и коментирахме как фазаните ако изпищят още веднъж, следващият път ще сме с въздушна пушка. Някой отбеляза, че малко по-надолу продават и пистолети (в последствие се оказа прав). Кафе/бира и мотане по сергиите. Даже си купихме разни неща.
На връщане транзитно преминахме Охрид и Струга и се оказахме в не особено интересно място. В последстие се оказа че това именно са скалните манастири. Разгледахме ги, целихме лебедите в езерото с камъни (малки разбира се ) и някои не се сдържаха да се изуят обувките, за да си топнат потните крака в Охридското езеро. Добре че си бяхме само нашата група…иначе срам Кака ми се купи лютеница и ракия и доволна, предоволна повлече крак към рейса.
Спиране в Струга беше малко излишно тъй като къщата на “брата Миладиновци” е може би последното място което искате да видите в Македония, да не говорим за талибаните и джамиите в града. Реката минаваща през града обаче беше хубава. Екскурзоводката ни преката през мост на който изрично с големи червени букви пишеше, че преминаването през него е нежелателно. В последстивие това се оказа че мост е допълнителен feature на това съоражение, чиято основна фунцкия била да регулира нивото в Охридското езеро. Начина на регулиране беше доволно жалък че да го описвам.
Точно преди тръгване двама решиха че трябва да се изкъпят в езерото пред погледите на цяла Струга. Добре че се появи една много симпатична мацка от групата (оказа се че това са й брат и баща) и ги насмете набързо.
Пихме по нещо и се понесохме отново към Охрид.
Имахме малко време за дрямка и с бодра стъпка се отправихме към ресторанта. Там хапнахме/пийнахме и стана време за т.нар. “живи свирки”. За хората с мръсно посъзнание ще уточня че това си е обикновена жива музика.
Няма да коментирам колко жалко бездарен беше певеца и какъв швестър беше тоя дето се правеше че свири на йониката, но обстановката силно ми напомни късния социализъм (ранния не го помня). Добре че компанията си беше добра, та времето мина и по някое време ни изгониха.
Въпреки че вече беше към 1:30, а трябваше да тръгваме от Охрид в 9:30 решихме че е време да се отъркаме в местното население…с други думи отидохме на дискотека. Това само по себе си се оказа доста трудна задача:
1. Тия след 1 часа гасят силната музика с малки изключения
2. Малките изключения са сравнително малки
3. Има много народ, който иска да влезе е малките изключения

Казано накратно едва успяхме да се натъпчев в някакво жалко подобие на дискотека. Пийнахме малко отъркахме се в местните и доволни към 3 и нещо се прибрахме по квартирите.

Ден четвърти – Завръщането

Не ми се говори…
…
Скопие е грозен град, до тоя извод стигнах се като по някакъв начин сме се оказали там. На мен пътя ми се губи.
Най-хубавото нещо на Скопие се оказаха кебачетата (по 10 в порция) и питките хляб (колкото и да изядеш са безплатни). Пих бира, доспа ми се.
Събуди ме неприятното усещане че автобуса спира прекалено рано. Оказа се че от икономия резервоара се е оказал без нафта и се наложи шофьора да налива от някакви туби. И така 3 пъти. Това ако не сте разбрали се прави от икономия, тъй като нафтата е Македония е малко по-скъпа от нашата. Да не говорим че тоя сигурно купуваше и гепена от една определена бензиностанция по средата на нищото межди Перник и Кюстендил.
В крайна сметка след известни мизерии се довлякохме в София откъдето батко ми взе и закара в Орландовци. Оттам аз припалих бялата птица и се прибрах.
През цялото време докато се прибирах ми беше едно такова криво, знаейки какво ме чака като за начало на месец.

Най-лошото е че се оказах прав и в момента съм разбит. Затова толкова от мен. Ако се присещам нещо интересно ще го пиша в отделни постове, но като цяло това беше екскурзията. Ако наистина няма какво да правите 2-3 дни и имате малко пари за “трошене” Македония е прилична дестинация. Ако обаче имате 4-5 дни и повечко пари за “трошене” насочете се към друго място…Охрид и Охридското езеро не са чак толкова интересни.
Въпреки това аз съм доволен главно заради хората с които бях, и заради това че простотиите не спряха от тръгването до пристигането

П.П. Поста не съм го чел, така че може да има правописни грешки както и не добра сюжетна линия