Дай текста де, къде да търсим “лириката” на някакви български песни

Идея за Филип: аз си дръпнах направо mp3. М/у другото не звучи лошо.

Идея за Динко: намери си клин за избиване на клина, или си начеши крастата на най близкото дърво. Чувам че не са твърде ръбати, а и не се намират чак толкова трудно.

Ох, братко… Амии, мисля че знам къде си сега… (В смисал чух текста, от първото изречение се светнах). Това място му викат бездната. БСТПСГ. (Бил Съм Там, Правил Съм ГО). Гадно място, но застоиш ли се повечко време ти става уютно и не приемаш подадената ръка, когато се появи (или май въобще не я виждаш, защото преставаш да гледаш нагоре). Съветът ми за стратегия в такава/подобна ситуация е да се отдадеш на болката, защото няма как да я избегнеш. След време пресъхва болката (и остава празнотата, ама да не те плаша де). Слушал ли си “Обсебен” на Стенли?

Тишината е твоето име на ум,
всеки облак носи твоя парфюм.
Всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.

Търся, влача се, денонощен и блед,
всяко вдишване е квадратче към теб.
И на всякъде тъкмо тук си била,
и зад ъгъла си се скрила едва.

Как да те спра – нямам ръце,
нямам лице,някой го взе…
но ще простя целия ад,
целия свят – някой го взе…

Ти си хаоса в мен, дупка от куршум
ти, плод развален, бял космичен шум
ти, град затъмнен, полъх от парфюм
и смях в тъжен ден, плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят,
всички изстрели се извиват назад.
Любовта ми е озаряла трева,
заразена плът-тумор в мойта глава.

Оф, хайде, спирам… Ако нещо не съм разбрал правилно проблема – съжалявам, опитвам се да давам общи съвети сравнително, защото ти си мълчиш, ама все пак мисля, че съм на прав път.
Ако имаш нужда от каквото и да е – кажи си. (Но най-вече не оставай сам)

Клин с клин не се избива, особено за това… В най-добрия случай и да избиеш клина новия остава, та то пак същото…
Това за крастата и дървото беше много тъпо, честно… И буквално, и като метафора си е грубо и ирелевантно.

Всичко е наред,тръгвай си,
Само мой те исках но не си,
Хайде облечи се и върви,
нека да ти провърви.

Искам да не бях те срещала,
Искам да не бях се влюбвала,
Обич безпощадна в мен кърви,
И не ще да си върви..

Припев:
Вече нямам душа безпътна вървя,
Изгонена от рая..
Вече нямам сърце проклето сърце,
С което да мечтая…
Вече нямам лице и нямам очи,
така ще съм докарая..
Имам само любов безпътна любов
Изгонена от рая…

Всичко е наред, тръгвай си
Чувтваш се виновен, не не си
Много сляпо вярвах в любовта,
А лъжа била е тя.

Искам да не бях те срещала,
Искам да не бях се влюбвала,
Обич безпощадна в мен кърви,
И не ще да си върви…

Вярно – много зле, точно като сводник звуча. Нямах подобно желание. Не ми се отдава явно…
Идеята за Динко ми беше:
Клин с клин избивам… – когато фиксирам някоя гадна мисъл, или нещо ме заяде отвътре, гледам да си намеря занимание, което да ме ангажира изцяло – да не ми остави време и ресурс за друго. Нещо динамично за предпочитане.
Дърво… (не мога да повярвам колко дървено съм се изходил) – идеята беше за изместване на вниманието – не от областта на интерес а на субекта. Яде ми се ябълка, добре ама няма – ям круши…

Да се изказвам аз звучи малко странно – в тая зона съм полиран като билярдна топка. Малко са ми пукнатините, да не говорим за отчупени парченца.

Както е казал Филип, това с клина не се получава. Свършваш си работа дето трябва да служи ролята на клин и клина, дето трябва да го избиеш всъщност избива клина дето е трябвало да набиеш…офф..бахти изречението стана.
Иначе за крастата…ако се начешваше толкова лесно..то порно в нет-а много .