Comments for Блогът на Светул

Comment on РАБОТНО ВРЕМЕ by svetul

svetul — Fri, 18 May 2012 07:15:42 +0000

Точно за това писах, но го четох на много места, че е редно да се облагат печалбите, замърсяванията, ресурсите и т.н. а не самите хора които работят. Всъщност в момента много повече взимат от нас от колкото от печалбите, просто натам трябва да се насочат вземанията. Иначе нямам против да взимат средства от нас за здравеопазване и за пенсионно осигуряване, тоест за баш социалните функции.

Comment on РАБОТНО ВРЕМЕ by Sundrom

Sundrom — Wed, 16 May 2012 17:57:59 +0000

Така е, прав си, съгласи ме с немалко неща.
Но, некритически питам, тази структура, като държавата, трябва да бъде захранвана с някакъв финансов ресурс, за да може да изпълнява социалната си функция.
Според даденото виждане, тази структура остава елиминирана от субсидиране, или аз не съм отчел правилно.

Comment on РАБОТНО ВРЕМЕ by Чергар

Чергар — Wed, 16 May 2012 17:08:52 +0000

Супер статия. Аз също имам определен възглед по темата. Смятам, че с напредването на технологиите труда ни като цяло става излишен и това е нормално, ненормално е това, че докато се борим да смекчим тежестта на труда, как живеем все още зависи от нивото на заплащането му.

Comment on Улавяне и съхранение на въглероден двуокис by Васил И.

Васил И. — Tue, 28 Feb 2012 20:00:29 +0000

Редно е да се допитват до местното население според теб и мен. Според тях не е. Как ги убеждаваме?

Comment on Докато не сменим парадигмата нищо добро не ни очаква! by svetul

svetul — Sun, 28 Mar 2010 17:34:46 +0000

Може и като алегория наистина да се приеме това за цветовете и празното пространство. Логиката е в смисъл, че ако си даваме сметка за тези неща и…-да става малко сложно за обяснение-не просто сметка ами така да се каже ако възприемаш физиката като физика а не математика т.е. не някакви формули които симулират и доказват някакви процеси а нещо в известен смисъл осезаемо. Разбира се ние не се осъзнаваме като атоми сплетени в енергиен вихър а като същества дето са гладни, боли ги, кеф им е и т.н., но принципно точно като човешки същества би било нормално да сме изследователи и да осъзнаваме, че нещата не са толкова прости. И точно това имам предвит с празното пространство, в крайна сметка сме прах и пепел както са си обяснявали нещата в древността а всъщност даже това не сме на атомно и субатомно ниво то дори още на молекулно. Поне за мен е логично да се замислим какво е най-важното за нас. Понеже от отношението ни тръгва всичко би било нормално да му обърнем някакво внимание.
Иначе даже днеска с едни приятели, те и двамата сятат, че хората са безнадежден случай и да забравя за всякакво осъзнаване. Ако приема тази мисъл за абсолютна непроменлива истина имам два варианта: да се самоубия (нямам склонност към това, може би е възможно, но не знам просто какво трябва да се случи), другият е да се разболея и да умра от болест, която е дошла от тчаяние. Само че и в природата и в света понякога се случват странни неща. Не бих ги нарекъл чудеса а просто странни неща. На мен това ми дава някаква надежда, макар гледайки само по пътя на конвенционалната логика да сме си пълни идиоти като човечество и да няма шанс.
За нашиия собствен организъм беше доста добър примера.
Като гледам не твърдиш, че нещата които казвам, за теб не са вярни а по-скоро че не са толкова научно обосновани. Нямам претенции за това. Просто аз ги виждам така в следствие на моите разсъждения.

Comment on Докато не сменим парадигмата нищо добро не ни очаква! by felipe

felipe — Sat, 27 Mar 2010 10:54:32 +0000

С първата част на текста съм напълно съгласен – да се борим с природата означава, че ако победим, ще победим това, което ни осигурява съществуването, тоест ще загубим. Парадокс, нали? Разбира се ако трябва да сме напълно обективни, това не е задължително да е така. На теория ние можем да победим в смисъл да поставим под тотален контрол цялата планета с всички фактори, които имат отношение към нашето съществуване и благоденствие. Но определено не сме стигнали до това развитие на науката и техниката, така че към настоящия момент нещата са такива – режем клона, на който седим, за да си напалим огън с него.
Това с цветовете и празното пространство е “малко” far-fetched, в смисъл хлабава е, ако въобще може да се открие някаква логическа връзка, по-скоро е красива алегория – ние сме съставени предимно от нищо, а искаме разни неща. Само така погледнато аз виждам някакъв смисъл в казаното. Колкото до първичният ни инстинкт да покоряваме, побеждаваме, стъпваме на врата на всеки и всичко – ами от такива животни сме произлезли, тази нагласа ни е давала някакво еволюционно предимство, такива сме останали. Не че оправдавам сляпото следване на който и да е инстинкт, нали затова сме хора, за да контролираме инстинктите си и да ги превръщаме в нагони, а не да следваме програмните инструкции като някакви биологични роботи, но просто отбелязвам откъде се е взело това наше желание.
Това за света, който ни въздейства на нас така, както и ние на него е вярно на различни нива на абстракция. Буквалното ниво е това, за което Деси напоследък ми говори – че грозният град, в който живеем (грозен и като сгради, и като атмосфера, и като транспорт и като души на хората, живеещи в него) я подтиска общо казано влияе негативно. На по-високо ниво на абстракция се сещам за Оруел и изказването му за езика и мислите – “If thought can corrupt language, then language can corrupt thought”. Нещата на които можем да влияем обикновено ни влияят и на нас. Така че да, всичко е взаимосвързано и не можеш да побутнеш едно нещо и да се надяваш, че това няма да се отрази на цялостната картина. Но хората предпочитат да боряват с опростени модели, просто защото така е по-лесно, нищо, че тези модели нямат много общо с действителността. Правим това не само с околната среда – нашият собствен организъм също е изключително сложна система, а ние се надяваме едно хапче да повлияе само на нещото, което не ни е наред и да оправи и да няма други последствия. Хубаво би било, ама не се получава.
А колкото до гледането на света като цяло, от което ние сме част – за това е необходимо да можем да гледаме по-далеч от носа си и да осъзнаем, че не живеем във вселена, въртяща се около АЗ-а, най-малкото защото има няколко милиарда АЗ-а и няма как те всички да са различни и единствени центрове на егоцентричните вселени на всеки от нас. Но отново това е прекалено сложно за повечето хора. Аз искам бира, бърза кола и готина руса жена, и много кинти, другото не ме интересува. Транзитивните връзки не ги мислим, скъсяваме модела, който е малко по-голям – ПОТРЕБНОСТИ-СРЕДСТВА ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО ИМ-НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ. Като не осъзнаваш че търсиш щастие, а не BMW и като не осъзнаваш, че бидейки готов да мачкаш всичко, за да стигнеш до заветната ти мечта ти всъщност унищожаваш неща, които позволяват да съществуваш и ти, и бленуваното BMW, и светът, в който се намирате. Затова всъщност се и опитваме да победим реката, в която плуваме. От интелектуално късогледство. Е, върнах се в началото, the circle is now complete, време е да спирам.

Comment on Глобалното затопляне – неудобна истина, голяма лъжа, или нещо друго. by svetul

svetul — Fri, 26 Mar 2010 11:50:39 +0000

За съжаление откровението напълно отговаря на реалното ни положение в момента. За това няма как да си краен. Парадокса също е на лице. Междувпрочем се води, че не е ефективно и когато всеки действа само за обществото и се препоръчва някакъв баланс където индивида прави оптималното и за обществото и за самия себе си. Е ние сме доста далеч от такова мислене. Фактът е обаче че всичко ни е в тъпите глави и от там си патим. Просто не умеем да мислим. Иначе всички условия да живеем добре са налице.

Comment on Глобалното затопляне – неудобна истина, голяма лъжа, или нещо друго. by felipe

felipe — Mon, 15 Mar 2010 19:31:49 +0000

Браво, чудесна статия! Радвам се, че не е съвсем едностранчива, иначе щеше да си лесна плячка на всяка от групите, заели разни крайни позиции. Истината не може да се намери в двуполюсен модел. Като чета началото и се сещам за един мой любим цитат от Матрицата, откровението на агент Смит пред Нео:
I’d like to share a revelation I’ve had during my time here. It came to me when I tried to classify your species. I realized that you’re not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with their surrounding environment, but you humans do not. You move to an area, and you multiply, and you multiply, until every natural resource is consumed. The only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet. You are a plague, and we … are the cure.
Което разбира се ще доведе до това, че ще бъда обвинен в крайност, но пък не мога да се въздържа.
Положението е лошо, но за сметка на това няма да се оправи скоро, поне не и по изгоден за нас начин. Просто нашите инстикти вършат работа при далеч по-малки общества. Днес ние сме доминиращия вид като покритие/влияние на планетата, но още носим инстиктите си на маймуни, живеещи в групи от десетки. Има един такъв много интересен парадокс, казва се tragedy of the commons. Идеята е, че ако всеки вземе оптималното за него решение, то крайното решение е неизгодно за всички. Парадокс, нали? Нещо толкова просто, което хората не знаят и отказват да разберат. Но както се казва, няма да унищожим планетата, само себе си. Може би ако има следващ интелигентен вид, той ще надскочи този етап на цивилизацията. Но това няма значение за нас, нали? Коментира ми се още по съдържанието, но друг път, за сега стига толкова.

Comment on Hello world! by Mr WordPress

Mr WordPress — Fri, 18 Dec 2009 08:55:58 +0000

This is an example of a WordPress comment, you could edit this to put information about yourself or your site so readers know where you are coming from. You can create as many comments like this one or sub-comments as you like and manage all of your content inside of WordPress.