Оливър Оуен в книгата си „Опазване на природните ресурси” казва, че би трябвало да разглеждаме земята като космически кораб със самоподдържащи се системи, а не да караме на каубойския принцип „сечи и продължавай нататък”. За мен лично Земята е „жив организъм” и не може да се сравнява с космически кораб, но Оуен е прав от гледна точка, че да, Земята е космическо тяло с поддържащи живота системи и ако не ги опазим, сме загубени. Когато четох „Сказание за хан Аспарух княз Слав и жреца Терес” на Антон Дончев, много ме впечатли как някой отговори на Аспарух, когато търсеше лек за старостта на баща си. Беше му казал, че не може да победи времето защото ние живеем в него и че ако рибите победят реката те самите ще умрат, защото живеят в нея. Това може абсолютно да се сравни с настоящата ни ситуация. В училище постоянно ни се говореше, че ще покорим, подчиним и т.н. природата. Очевидно е вече, че в тази война ще се затрием. И колкото повече я печелим, толкова по-зле ставаме.  По-умно би било обаче ако опитаме да живеем в разбирателство с нея или както стана модерно да се казва “в хармония”. От това ще произтекат много резултати, включително и този, че ние самите ще живеем значително по-добре. Тук идва и идеята за космически кораб „Земя”, да го познаваме добре как работи и да не се унищожим от невежество и тъпотия.

Необходимо е да погледнем на света и на себе си по съвсем различен начин. Знаем, че няма цветове и изобщо атома е едно празно пространство, което в крайна сметка показва, че всичко и всички сме една „глупава” холограма. Значи по някакъв начин, че не можем да притежаваме нищо и самите ние сме едно голямо нищо. От тук излиза, че основното е съзнание и възприятие. Точно в това е най-голямата глупост на човека и човечеството. Правим живота си взаимния а и собствения кошмар и смятаме, че това е напълно нормално. Колко хора са уравновесени или притежават т. нар. емоционална интелигентност? Аз лично говоря за това, но не мога да се похваля особено. Спомням си как като застъпвах първия караул с автомата и два пълнителя патрони, изведнъж се почувствах по-силен. Тази първобитна глупост се отнася за всичко: мускули, пари, положение и колкото и да е тъпо – дори и знания. Колко още проявления има липсата на уравновесеност и разбиране и колко много обичат хората да се налагт едни над други и дори да подтискат човешкото достойнство. А какво всъщност е това освен върховна простотия?

Като цяло светът около нас е отражение на нашия вътрешен свят или казано по друг начин на нашето съзнание. В случая имам предвид по-скоро обществено, но в известна степен и лично – в общи линии светът се определя от съзнанието на човечеството. Така да се каже вътрешната среда и околната в голяма степен си взаимодействат. Ако замърсяваме околната среда значи нашето съзнание, нашият мироглед е замърсен. Ако пренебрегваме външния свят значи пренебрегваме по-голямата част от самите себе си. Разгледайте себе си и ще видите в колко посоки можете да се развивате, колко таланта имате и т.н. а всъщност повечето хора на тази планета не се развиват и почти всички не са щастливи. Ето една версия за връзката със замърсяването. Истината е, че няма как да сме щастливи без да създаваме красота и щастие навън. Естествено невзможно е да забележим всичко навън, както и да обърнем внимание на всичко в себе си, но би било нармално да се опитваме да разберем нещата и да ги осъзнаем.

Съвременната физика „казва”, че всичко е изградено от „звезден прах”. И физиката и екологията, а на практика всички естествени науки, показват, че всичко е свързано. От там бих казал, че всичко е едно цяло и всяко действие или бездействие влияе в една или друга степен на цялото. Някои философии също стигат до този извод по философски път. Дори част от религиите „виждат” нещата по този начин.

Фактът, че светът има директна връзка с мисленето и отношението ни, показва, че настоящото ни положение не е даденост а резултат, в който всеки от нас има участие по един или друг начин. Съответно от нас (като цяло) зависи дали ще водим това или по-смислено съществуване.

Ако гледаме на света като на цяло от което сме част и то не отделна разграничена част а една свързана в постоянно взаимодействие, ролята ни в него би била съвсем различна. Тогава бихме имали шанса да направим света едно наистина прекрасно място за живеене. Всичко това е въпрос само на съзнание.

На какво бяхме свидетели? Едни учени доказаха човешката намеса в промяната на климата други доказаха, че няма доказателства за такава. Спорът стана огромен, имаше нападения и обвинения в лъжи. В крайна сметка малцина казаха, че процесите са сложни и не добре изучени. И нашето мнение може да се сформира единствено от вярата ни в едното или в другото или по-скоро в това, което повече ни харесва. Направих си труда да почета, да изслушам дискусии, да гледам научно популярни филми, които застъпват едната или другата позиция. Това, което най-много ме впечатлява е, че никой не казва истината докрай. Не мога да го кажа като научни доказателства, не съм толкова дълбоко в това, но със сигурност мога да кажа, че пропагандата как да живеем и в единия и другия случай не е вярна.

Чисто теоретично, може би нещата са някъде около средата. Откровено казано се дразня като се опитват да ми изкарат, че ние хората нямаме никаква намеса. За мен това е просто абсурдно твърдение. 80 гига тона изпускал въглероден двуокис океана в сравнение с нашите смешни 7 гига тона. Да, ама за разлика от нас океана си ги поглъща, а ние какво правим – чудим се как да изпуснем още повече, че било значело, че сме много развити икономически. Ако направя безумно тъпо сравнение, каквото направи Симеон Дянков с пицата, да си представим, че от всеки 80 лв които изкарваме ни взимат 7… е май не е пренебрежително малко и за 12 години май стигнахме 80-те. Естествено, със сигурност процесите са сложни и не толкова еднозначни. Предвид, че унищожаваме биоразнообразието и замърсяваме океана и в него намалява кислорода и планктона, като вземем предвид, че обезлесяваме планетата, като вземем предвид, че атмосферата е еволюирала милиони години като растителността е депонирала този въглерод под земята и ние сега изведнъж в геоложки смисъл изваждаме този въглерод и го изпускаме във вид на въглероден двуокис… и какво правим?!? Твърдим, че ние нямаме никаква намеса или няма доказателства, че имаме намеса и можем да „серем” колкото си щем!!! Съжалявам, но аз лично не бих могъл да се съглася с това. Дори да нямаме намеса в промяните в климата, въпросът остава. Начинът по който живеем е тъп.

Друго което ме впечатли, особено в руския филм за глобалното затопляне е тъпата пропаганда. В Африка имало много въглища и нефт и вместо да си живеят „добре” тези хора есплоатирайки находищата си, те тънат в мизерия. Ами да, така е, но тънат в мизерия не защото не си експлоатират находищата, а защото има много групи хора на този свят, които са на сметка тези хора да са зле. Другият момент е, че там където се експлоатират находищата в повечето случаи (да не казвам във всички, защото ако не са бедни пък имат здравни проблеми в зависимост от местата, държавите и законите повече или по-малко) това не ги огрява по никакъв начин, освен че стават по-болни и по-бедни. Като намериха нефт в делтата на река Нигер какво се получи – дошли Шел да си построят рафинериите, изгонили местното население без да го обезщетят по никакъв начин… е освен по един, че тези които се разбунтували ги избесили по стълбовете и дърветата… и днес хората там живеят в пълна мизерия а рафинериите бълват пламъци от газ защото няма сметка да се продава, докато бедните хорица горят лайна, буклуци и каквото още намерят. Може би няма значение, че не е хуманно щом е икономически оправдано. Ами Китай?!? Те разработват своите въглища и имат много ТЕЦ-ове. Няма сериозни мерки за безопасност, живеят практически в робство, има стотици загиващи всяка година, а останалите се разболяват. Бъдещето все още не е ясно. Е, това е това добре, което най-вероятно ще се случи и на другите.

Пътят по който вървим като цивилизация е идиотски. За мен лично е чудно как тази идиотщина е напълно нормална за масата от хората.

Потребителската култура е глупост от всякъде погледнато и до нищо добро няма да ни доведе. Ние живеем на тази планета и би било нормално да се съобразяваме с условията на нея ако искаме да продължим. Това го правят чудесно екосистемите. Очевидно те трябва да са ни примера на подражание, а не нашата странна малоумност. За съжаление не мога да си спомня осреднената стойност, колко камиона отпадък се падат на един камион готова продукция, но числото беше над 20. Ще си кажете – не това не може да бъде – може и е така, дайде си сметка колко много процедури минава единица продукт. Първо се добива суровината, всеки който е виждал насипищата на един рудник ще признае, че е впечатляващо количество, там се изхвърлят може би по-голямата част отпадък за да доведе до коренна промяна на терена. После при обработката му – постоянно третиране и изхвърляне на нови и нови отпадъци. После опаковане, транспортирани с всичките си последствия. Накрая ако този продукт има и кратък живот и не може да се рециклира… вероятно е ясно за всеки какво значи това. Всъщност предметите трябва да имат дълъг живот и да може материалите в тях да се рециклират.

Можем да вървим към тъй нареченото устойчиво развитие. Масата от хората, като чуят устойчиво развитие, в ума им блясват вятърни ферми и слънчеви полета. Принципно в централизираното енергоснабдяване няма нищо устойчиво и дори е доста уязвимо. От една страна има голями загуби при пренос, от друга едно паднало дърво или крадци на кабели могат да засегнат големи райони. Но в крайна сметка сме зависими от точно определени производители. Това всъщност не е устойчиво развитие.

Това за което се говори, но не достатъчно, е прахосването на ресурси. Не само енергийни ресурси, а изобщо ресурси. Всеобщо е схващането, че колкото повече ресурси прахосваш си толкова по-голяма работа, разбира се връзката не е толкова директна, просто като имаш излишно голяма къща, харчеща страшно много гъзарска кола и си заобиколен с много скъпи предмети – тогава си голямата работа. Това всъщност значи, че харчиш много ресурси или казано по друг начин си малоумник с много изкривено светоусещане. Тъжното е, че към това се стремят може би 80% от човечството ако не и повече. А можем да сме по-развити а не по-голями. Както казва Лестър Браун “Да си по-развит значи да си по-добър, а не по-голям”. Можем да живеем много по-добре с много по-малко ресурси. Никой не ни казва например, че домакинствата ни могат да изразходват 10% от настоящата изразходвана в тях енергия. Представете си ако настоящата ви месечна сметка за ток вместо да е 40 лв. е 4 лв. Или да плащате месечен абонамент от например 10 лв. който ви осигурява всички енергийни нужди. И това може да стане много лесно с интелигентна държавна политика. Естествено, по настоящия икономически модел фирмите, които се занимават с енергийна ефективност, предлагат високотехнологични и скъпи мерки. Това идва от факта, че печалбата се слага преди всичко и това е много ключов момент. Необходима ни е икономическа система, която се поддържа в жизненост, а не завладяваща и поставяща в зависимост каквато е сегашната. Всъщност има доста евтини енергийноефективни мерки, които никой не предлага, защото от тях няма голяма печалба. От друга страна високо технологичните решения защо са толкова скъпи? Отново по същата причина. За всяко дребничко удобство, което добавят в една система, цената скача ударно, без никакво практично обяснение освен печалбата. Трето, странен е въпросът защо не се мислят и проектират да кажем селищата (но се отнася за всичко) да харчат по-малко енергия, като например се спазват принципите за незасенчване и пасивна (слънчева) архитектура. На този въпрос отговорът вероятно е – никой не се интересува. Бих могъл да го допусна, че е от най-обикновенна глупост, или поне в повечето случаи.

Същият е въпросът с възобновяемите ененергоизточници (ВЕИ). Всичките ни жилища, фабрики, работилници, изобщо селища биха могли да произвеждат част от енергията си дори в някои случаи цялата. Тогава и „пътят” на тока ще е малък и загубите ще са по-малки и системата ще е по-сигурна. Не е задължително да правим само огромни ветрогенератори и напорни ВЕЦ-ове и всякакви подобни. Всъщност, много повече трябва да се набляга на малките съоръжения, които работят и с по-ниска скорост на вятъра или водния поток и не искат чак толкова специални съоръжения, а може да са върху къщата ни, до нея, под нея е т.н. Големите неща се правят, защото по-голям проект – по-голяма далавера – повече за крадене. За това в момента сме свидетели на строителство на „динозаври”, които в последствие обикновенно се превръщат в държавни вампири. Е, при ВЕИ не е задължително така да се получи, но би могло. Типичен случай е АЕЦ Белене, който не е проект за възобновяема енергия, но принципа на далаверата е показателен. Отклоних се малко, но да се върна на темата. При интелигнтно планиране и изобщо освобождаване на творческия потенциал за всякакви щури и практични, пък било то и според настоящия икономически модел не изгодни съоръжения, в света или в страната ни нещата биха могли да стоят по напълно различен начин. Не трябва да забравяме един много важен момент. Не всичката енергия от която се нуждаем е електрическа. И друго. При преобразуването на енергия винаги има загуба. Затова трябва да мислим нещата така, че да са с мимимално преобразуване. Най- елементарния пример е – направи така, че дневната светлина да стига до теб, а не всичко да се затули и да  се разчита на изкуствено осветление.

Концепцията за строителството може коренно да се промени. Ясно е, че когато строим тунели и мостове няма толкова на къде да мърдаме от стоманобетона, но при жилищното строителство може да се използват местните, познати от векове материали. Към тези материали може да се приложи цялата съвременна наука и изведнъж да се окаже, че имаме материали които не искат много енергия и са с много добри качества. Стари инженери са ми казвали, че в хоросана на римските мостове имало яйчен белтък и стоят до днес не само заради конструкцията а и заради хоросана. Някъд бях чел (за голямо съжаление вече не помня къде) за някакъв дворец в Индия от глина или още по-народному казано от кал. Опитали се да го взривят, но дори и след третия опит не помръднал. Взели проби и се оказоло, че в глината има пчелен мед. И белтъкът и медът са всъщност полимери. Строителната химия напредва много в полимерите за стоманобетон и принципно за съвременното масово строителство. Същевременно строителството е един от най-енергоемките браншове. Ако се използват местни материали, не преминали  през толкова процедури като цимента и стоманата, нещата могат коренно да се променят. Същите полимери и мономери могат и да са напълно незастрашаващи и незамърсяващи околната среда. Просто ако се поеме в тази посока.

Интересен е въпросът с тъй нареченето авторско право. Отново една приумица в настоящия икономически модел, който забавя развитието. Разбирам, че изследователя или откривателя трябва да може  да получи печалба за това, че е отделил толкова усилия и време за изследване и е изобретил нещо. Но да купи патента някаква корпорация и откритието да не види свят с години или изобщо, това си е простотия. Всъщност по-логично би било давността на авторското право да е например 5 години, да го купят някакви фирми за да са най-напред и да са изчистили грешките и изобщо да са най-добрите от там и купуваните, но след тези 5 години да може всеки да работи с това изобретение. Това би довело до много по-скоростно развитие.

Икономеческите кризи за мен лично са пълен абсурд. Добре организирана глупост, за която обаче ние хората сме като кротки агънца нямащи къде да избягат. Е, вярно сме овце. Най-изумителното при всичките икономически кризи до сега (макар да са умирали много хора и от други видове спекула) е, въпреки че земята си дава плодовете, започва глад. Много хора остават без жилища и т.н. и т.н. Това пък ако не е абсурдно, не зная какво трябва да е. Това просто е начин масово хората да обеднеят за сметка на група хора, които стават още по-богати. И ако се разровите ще видите, че всичките кризи имат странно начало, в което се очаква какво ще се случи. Но въпреки това те продължават да се случват. Принципно разбирам при икономическа криза да не можеш да отидеш на далечно пътуване или да направиш голяма покупка, но да започнеш да се чудиш как да свързваш двата края е абсурдно. Всъщност, ако приемем устойчивото развитие като модел на живот и икономика която да се самоподдържа, никакви кризи няма да ни се случват, защото няма как да се случат. Единствено при голямо бедствие можe да стане неприятно, но пак да се оцелее.

Има още много неща, които могат да се кажат. Лошото е, че проблемите се използват от едни или други, по един или друг начин, а сериозните решения не се казват и ни се хвърля само прах в очите. Знам само, че със съзнание може да се промени всичко, но за съжаление това, което принципно не иска никакви ресурси се оказва най-инертното. Дано наистина в даден момент хората започнат да се осъзнават. Тъжно ще е такива ужким разумни същества като нас човеците, да загинем от собствената си глупост, мислейки че сме много умни.

Ще споделя данни от „План Б” на Лестър Браун, които за мен са доста впечатляващи.
Това е препоръчително финансиране, което в момента не съществува, за възстановяване на планетата и съотвенто съществуващия военен бюджет на планетата.

Възтановяване на планетата:
Цели

Основни социални цели финансиране (милиарди долари)
Всеобщо начално образование 12
Ограмотяване на възрастните 4
Програми за училищен обяд в 44 най-бедни страни 6
Подпомагане на деца в предучилищна възраст и
бременни жени в 44 най-бедни страни 4
Репродуктивно здравеопазване и семейно планиране 7
Всеобщи основни здравни грижи 33
Затваряне на пропастта при презервативите 2
Общо 68

Цели за възстановяване на планетата
Презалесяване на земята 6
Защита на повърхностния почвен слой на обработваемите земи 24
Възтановяване на пасищата 9
Стабилизиране на водонсните пластове 10
Възстановяване на риболова 13
Опазване на биологичното разнообразие 31
Общо 93

Всичко общо 161

Военен бюджет

Страна бюджет (милиарди долари)

САЩ 492
Русия 65
Китай 56
Великобритания 49
Япония 45
Франция 40
Германия 30
Саудитска Арабия 19
Индия 19
Италия 18
Всички останали 142

Световни военни разходи 975

Откровенно казано според мен тук става въпрос за официални военни разходи, защото едва ли Русия е само с 65 милиарда а съм чувал и за Индия, че извън военния бюджет още много пари отиват към военните от държавния бюджет. Но тъй или иначе това са данни до които нямаме достъп. Все пак и тези смятам – са достатъчно показателни.

Видяхме каква комедия се разигра в Копенхаген. Уго Чавес беше напълно прав с изказването си „Ако климатът беше банка, щеше да бъде спасен”. Създадоха криза и наляха отново от парите на данъкоплатеца сума пари в банките. А тези които останаха без домове и поминък… хайде да не се изказвам неприлично, макар че към тях се отнесоха доста неприлично и държавните институции и банките.

Какъв трябва да бъде един град?

За да сме в състояние да направим каквото и да било градоустройствено планиране, първо трябва да си отговорим на този въпрос. Екологията, физиката и другите естествени науки доказват, че всичко е свързано, така че с всяко наше решение ние влияем на качеството на живота като цяло.

Нека оставим за момент вижданията, наложени ни от едно самоунищожително консуматорско общество. Истината е, че лъскавите джипове и спортните автомобили, огромните, луксозни и безумно непрактични жилища, както и големият брой вещи не са ни толкова необходими (въпреки че желаем да ги притежаваме). Всъщност това, от което се нуждаем, е здраве, щастие и спокойствие – както за настоящето, така и за бъдещето. Ако пък просто не можем без адреналин, има и други, по-безвредни от стреса начини да си го набавим.

Какво искаме от града си?

Да е здравословен, спокоен, безопасен, красив, чист, с добър транспорт, с хубави места за почивка, спортуване и възстановяване, благоприятен за отглеждане на деца, удобен за възрастни и хора с увреждания, с достъп до качествена храна, с добри възможности за малък и среден бизнес, с евтин живот, с възможност за личностна изява… Сигурно вие имате още много идеи!

Здравословният град

Въздухът трябва да е чист. Това, което дишаме, влияе на здравето ни. Всяко замърсяване – било то химическо или с прах (механично) – ни се отразява. Ето защо промишлеността и транспортът в града не бива да тровят въздуха, а ако все пак го правят, то да е до степента, до която ефектът на самопречистване не допуска да се уврежда местната атмосфера при каквито и да било метеорологични условия. Това  предполага наличието на достатъчно растителност, която да задържа праха и да прочиства въздуха.

Градът не трябва да не бъде инкубатор за бактерии и вируси. Много важна роля тук играе ослънчаването – ако се спазват принципите за незасенчване, ултравиолетовите лъчи ще убиват по-голямата част от вредните микроорганизми и ще ни пазят по-здрави… при това напълно безплатно.

Хигиената в града също е от изключително голямо значение. Битовите отпадъци създават опасности от травми и замърсяване на организма при съприкосновение с тях, но може би най-много ни вредят естетически, а оттам и емоционално – грозотата винаги е потискаща.

В града трябва да има достатъчно места за отдих и спорт – и те да бъдат достъпни за всички.

Спокойният град

Един град е спокоен, когато са спокойни неговите граждани. На свой ред тяхното спокойствие зависи от определени условия (изключваме социално-политическите), които би трябвало да се имат предвид още на ниво градоустройствено планиране. Така например жилищните и работните зони трябва да са на разстояние от трафика, защото колкото и да сме привикнали с шума, той ни вреди. Ако принципно има по-малко трафик, с който да сме длъжни да се съобразяваме ще се придвижваме  и живеем по-спокойно. Парковете трябва да са повече – статистиките показват недвусмислено, че по-озеленените градове имат с по-ниска престъпност. Ако се замислим, ще ни хрумнат още доста идеи.

Красивият град

„Красив град“ определено не означава само красиви постройки. Разбира се, архитектурният ансамбъл е важен – чудесно е, когато сградите са хубави, всяка има свой „дух”, а всички заедно създават специфичната атмосфера на района. Ала все пак един наистина красив град е немислим без паркове и градини. Сградите и съоръженията би трябвало да се допълват с природната среда в него, да „живеят” в симбиоза. Можем да се замислим и за нова концепция, в която самите сгради да са част от екосистемите. Сигурен съм, че може да се направи много в тази насока.

Транспортът в града

Добър транспорт? Това всъщност е доста широка тема. Тя също изисква да поразчупим настоящите си мисловни стереотипи. Добра градска мобилност е нещо различно от автомобилен град. На много места по света общностите вече се стараят да правят градове за хората, а не за колите. Както сами се досещате, град с добра мобилност означава бързо придвижване до всяка точка и сигурен транспорт. Сигурният  транспорт предполага съществуването на няколко независими една от друга възможности за придвижване. Според изследователите, наблюдаващи мобилността в градовете, възможностите за придвижване са следните: пеша, с велосипед, с градски транспорт и с автомобил, като автомобилът е с най-нисък приоритет. Статистиките недвусмислено показват, че градовете, които инвестират в автомобилна инфраструктура, се справят със задръстванията точно толкова, колкото и градовете, които не го правят. Градският транспорт трябва да бъде достъпен за всички (евтин или безплатен и удобен за хора с увреждания), комфортен и бърз, а и не на последно място – разнообразен. Особено се препоръчва релсов транспорт, който да бъде независим от автомобилната инфраструктура. Освен че е по-чист и по-ниско енергоемък, той би могъл да бъде и много по-бърз и безшумен. При добра генерална схема на транспорт с приоритет на възможности за „зелени” начини на придвижване, градът би могъл да стане удобен и хората да не губят много време в пътуване. Ако се оставят паркови ивици през града (идея, която много хора биха приветствали), в тях биха могли да се обособят не само пешеходни и велосипедни алеи, но дори и трамвайни трасета. Лятно време дърветата ще ни пазят от горещината, а през зимата слънцето ще огрява алеите.  Ще можем през парка да стигнем до всеки район на града – като междувременно си направим и една чудесна разходка.

Почивка и развлечение в града

За да е удобен градът за почивка, спортуване, разходка и др., трябва да има достатъчно запазена природна среда. Представете си всички протичащи през него реки да са паркови зони – чисти, с риба, със съхранена фауна и флора, типична за речните екосистеми. Добавете и езера – красиви, приятни, включително такива, в които може да се плува. Мисля, че всеки би желал да живее в такъв град. Тези паркови зони обаче би следвало  да са достъпни и безплатни. Нелепо е да вярваме в идеята, че всяко удоволствие трябва да се заплаща. Като данъкоплатци имаме право да поискаме от местната власт и администрацията с парите ни да бъде направено нещо реално за всички, а не – както често се случва – само за определен кръг хора. Местната власт е длъжна да обслужва нашите интереси, защото ние сме й гласували доверие и й плащаме именно заради това.

Градът, който не е само за здрави, млади хора

Нужен ни е град, благоприятен за отглеждане на деца и удобен за възрастни и хора с увреждания. Така пак стигаме до концепцията за зелени площи, удобен транспорт, спокойствие и интелигентна планировка, съобразяваща се с необходимостите на всички групи хора – изобщо до идеята „град за хората”.

Градът, който ни храни

Достъпът до качествена храна е важен фактор за живота и здравето на всички ни. Ако градът се планира така, че част от консумираната в него храна да се произвежда на място (в самия град и покрайнините му), животът ни би бил качествено различен. Спомням си как едно време ми се казваше, че храната трябва да идва от чисто място, следователно не може да се отглежда в града. Произвежданата от хранителната индустрия храна обаче не е нито чиста, нито качествена (макар да идва от отдалечени от града места). Градовете също не са чисти (макар че биха могли да бъдат). Въпреки това има хора, които сами си отглеждат плодовете и зеленчуците в напълно градска среда (даже в замърсени мегаполиси като Ню Йорк) – и те са по-качествена от тези в търговската мрежа. Една градска планировка, съобразена с възможността да се произвежда храна на място, би свалила изкуствено надутите цени на пазара и съществено би променила живота ни. Всички собственици на малки градинки твърдят, че грижата за земята ги разтоварва, особено след работа. Така се поддържа добра физическа форма, пък и е за предпочитане да знаеш как е произведено това, което консумираш. Част от концепцията за устойчив град е производството на храна да става отчасти в самия град и неговите покрайнини.

Градът, който щади портфейла ни

За да бъде евтин животът в един град, условията за това трябва да са заложени още при планирането му. Вече споменах по нещо за храната и транспорта. От гледна точка на добив на енергия и не загубата и, правилниците и разрешенията за строителство трябва да са съобразени с принципите за незасенчване, слънчевата архитектура и енергийната ефективност. Само от едно такова решение би се спечелила и спестила много енергия.). За нас е добре да изключим от живота си прахосването на енергия и ресурси. Това ще рече сградите да са добре топлоизолирани, да се използва наново отпадъчната топлина от канализацията, по възможност зимно време проветряването да става като студеният чист въздух, се затопля за сметка на излизащия от жилищата ни. С други думи нашият град би трябвало да използва по-малко външни източници на енергия. Затова ще помогнат и техники и технологии като слънчевите колектори, малките безшумни ветрогенератори, използващи и по-слабия вятър, геотермалната енергия, енергийно ефективните уреди и пр. Ако се приложат и изобретения като контактните икономайзери на проф. Николай Колев и екипа му (а вероятно има още много други изобретатели, за които не сме и чували), ако сградите се покрият със слънчеви колектори и лятно време произвежданата в повече топлина се подава към ТЕЦ-овете или когенераторите, може да се окаже, че нашият град наистина изразходва много по-малко външна енергия. Това отново е част от концепцията за устойчив град – енергията отчасти да се произвежда вътре и в покрайнините на града. Вероятно ви напомня казаното по-горе за храната.

Градът, който използва умно водата

Над повечето градове се изсипват сериозни количества дъждовна вода – тя би могла да бъде впрегната в употреба. Освен това може да се използва многократно. Някои предприятия са много напред в това отношение, за разлика от градовете ни. Водите от кухненската мивка и тоалетната например се водят черни и  разбира се директно отиват за третиране с цел пречистване, но т. нар. сиви води от банята и пералнята спокойно биха могли да се рециклират и употребяват отново – за тоалетните в сградата например. Да не говорим, че технологиите напредват и по отношение на малките пречиствателни станции, както и на компостните тоалетни, които от своя страна изразходват в пъти по-малко вода. В крайна сметка бихме могли да взимаме далеч по-малко от природата. По този начин ще се погрижим за поддържането на речните екосистеми, за недопускане навлизането на солени води в естуарите на реките, както и за онези наши съседи, които са по-надолу по течението – те няма да закъсват за водни ресурси. Може би еколозите (а и други учени) биха могли да кажат още много по въпроса за ползите от взимането на по-малко вода от природата и по-ефективното й използване. А този казус не касае само водите.

Градът без проблеми с отпадъците

Отпадъците в един град или друго селище също могат да бъдат оптимизирани. Ако обърнем поглед към екосистемите (които не произвеждат отпадъци, защото всеки отпадък от един организъм е ценен ресурс за друг) и действащите в тях принципи, можем да почерпим много идеи, приложими в градски условия. Устойчив град е този с цикличен метаболизъм, а не с линеен, както е в момента. Хранителните отпадъци могат да се използват директно за компост, в някои случаи и за храна на животни или биогаз. Ако опаковките са стъклени или изобщо за многократна употреба, допълнително се намаляват отпадъците. Всъщност рециклирането би трябвало да е с минимален приоритет, а изгаряне и депониране почти да не се практикуват. Конкретно за изгарянето изключение се налага за медицински и опасни отпадъци. Но в останалите отношения трябваше вече да сме преминали към начин на живот с нулеви отпадъци (без отпадъци). Макар повечето от хората да не го осъзнават, точно ние обикновенните граждани ще спечелим най-много от това.

Зелените покриви в града

Ако инвеститорите бяха задължени да строят сградите така, че покривите им да позволяват озеленяване, резултатът (без да се оскъпява много строителството) щеше да бъде най-сигурният и трудно повреждащ се покрив, който не товари канализацията с големи количества дъждовни води, прави добра топлоизолация и намалява ефекта от топлинните острови, а при по-дебел почвен слой може да се използва и за отглеждане на зеленчуци. Това също е една инвестиция, която значително би улеснила живота ни.

Град удобен за малък и среден бизнес

Възможностите за малък и среден бизнес могат да залегнат още в градоустройствения план. Хората започват бизнес в двора, гаража дори и на тавана, стига да не пречи на околните. Могат да бъдат оставяни зони, които се дават за работилници на достъпна цена, специално за развитието на среден и малък бизнес.  Нищо не пречи да се направят и пазари на производителите на достъпни места, включени удобно в транспортната схема на града. Вероятно бизнесът на бъдещото ще е с главна цел прехрана, в случай че сме преминали към икономика на живота, изоставяйки икономиката на печалбата с цената на всичко. Всъщност друг вариант няма, ако искаме да оцелеем. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на държавата, те са в състояние да ни избавят от зависимостта към корпорациите. Добре е в плановете  за градоустройство да се мисли в тази посока – естествено, без да се уврежда околната среда.

Както сигурно сте забелязали, многократно беше подчертано, че е необходима повече зеленина в града. Освен всичко, зелените площи омекотяват въздействието на всяко бедствие, с изключение на земетресенията (макар че и тогава е по-добре зелените площи да са повече – най-малкото, защото ще има пространство между сградите). Те намаляват силата на вятъра, поемат влагата и я изпускат балансирано, регулират ефектите на топлинните вълни, пречистват въздуха и т.н.. Под паркова среда не се разбира само високи стари дървета. Парковете са най-различни видове и озеленяването трябва да се съобразява с всеки конкретен случай и място.

Другият важен момент е градът да се проектира за хората, а не за автомобилите или промишлеността. Машините и съоръженията трябва да са от полза на хората и тяхната среда, а не обратното.

Със сигурност може да се каже още много. Евентуален дебат би могъл да доведе до намиране на редица добри решения. Ето някои идеи:

• Сградите да са на 23° от основата на едната до най-високата част на другата сграда за да може слънцето когато е още ниско да осветява и затопля домовете ни. Това ще позволи ослънчаване и ще осигури зелени площи.
• Реките да се оставят като паркове и да се оставят ивици парк в града, стигащи до всеки район. Парковите алеи да функционират и като велосипедни и пешеходни магистрали.
• Да се даде приоритет на релсовия градски транспорт, който е независим от автомобилната инфраструктура и на велосипедния транспорт.
• Детските градини, училищата и медицинските заведения да са в паркова озеленена среда. Детските градини да се изграждат като приказни дворци, за да развиват фантазията на децата и вкуса им към красивото. Училищата да са с внедрени различни технологии за добиване, ефективно използване и запазване на енергия и вода, да имат и градини (включително зеленчукови и овощни), за да могат младежите да отрастват с мисълта за запазването на природата и ефективното използване на ресурсите.
• Жилищните комплекси да се изграждат като жилищно-паркова среда.
• Подземните съоръжения да позволяват добиване на геотермална енергия; зимно време да затоплят, а лятно време да охлаждат околните им сгради.
• Дъждовните води да се събират и използват.
• Да се предвиждат достъпни за жителите места за зеленчукови и овощни градини.
• Озеленяване около основните булеварди и шосета, за да не стига прахта до живущите и работещите в района. Озеленяване на спирките на градския транспорт, за да могат хората да се крият на сянка в горещите дни, пък и за да е приятно.
• Разделно събиране на хранителните отпадъци и превръщането им в компост.
• Въвеждане на организация на живота с нулеви отпадъци.
• Локални пречиствателни станции, които могат да са комбинирани с биореактори за добиване на метан.
• Локални комбинирани генератори за електрическа и отоплителна енергия. Те могат да работят и с метана, произвеждан от пречиствателните станции. Връзката със сградите може да е двупосочна и лятно време тези станции да получават топлина от слънчевите колектори по сградите. Ако пътят на топлината е кратък, загубите ще са малки. Могат при необходимост да подават топлина за биореакторите на пречиствателните станции.

Вероятно има много хора, чиито добри идеи чакат развитие и осъществяване. Трябва да помним, че благополучието на всеки един от нас е в пряка зависимост от благополучието на цялата общност. Осъзнавайки този факт, ние ще сме в състояние да култивираме самосъзнание на граждани, способни да влияят на управляващите, да изискват от тях и по този начин да ги подтикват към развитие. Тогава животът ни би бил различен и значително по-качествен.

Споменатите статистики можете да видите в „Състоянието на планетата 2007 – Нашето бъдеще в градовете”.

Благодаря на всички които ми помогнаха за тази статия и по-специално на Иванка Зашева, Десислава Драгиева и Филип Андонов.

Welcome to Fpages.info Blogs. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!