Столична община ненавижда бедните.

posted in: Uncategorized | 0

За пореден път общинските съветници, кметът – а погледнато и от друга гледна точка,  собствениците на медиите и главните редактори – проявяват своята омраза към бедните. По познат и стар метод се измислят несъществуващи причини за някакво действие, но минава: нали сме възпитавани да мразим по-бедните от нас.

Взимащите решения така и не успяха да кажат нещо смислено, когато вдигнаха цената на билета на градския транспорт, но го направиха. Направиха живота ни по-скъп. Очаквам като свърши отпускарския сезон, да установим, че градът ни е по-задръстен, замърсен и прашен. Разбира се, има много ремонти, но много хора ще предпочетат колата. Преди години още намалиха драстично скоростта, с която се придвижват превозните средства на градския транспорт. Сега имаме едни бавни и нарядко движещи се превозни средства, но с високи цени на билета.

И така, омразата. Тя позволява на общинари и изобщо овластените да взимат решения да вгорчават живота ни с ръкопляскания. Сега ще забранят вече напълно каруците по града, дори и в селата, които са от вътрешната страна на околовръстното. Били създавали опасности и предпоставки за катастрофи. Ако съдим по статистиката, май трябва да забраним по-скоро автомобилите, но в подобни решения, нележащи на никакви факти и рационалност, това тежи колкото твърдението, че дългите автобуси на градския транспорт предизвикват задръствания.

Гледах част от сутрешния блок на БНТ – принципно телевизията, която най-малко участва в популяризирането на езика на омразата. Водещият и гостите си обясняват колко е добра тази забрана, как не трябва да има каруци, защото са опасни – и разбира се, че това не е срещу нито една социална група. Нямаше как да не ми напомни за изказването на онзи политик, който казал „в нашата демократична държава законът е равен за всички, затова е еднакво забранено и за бедните и за богатите да спят под мостовете“.

Каруците са основен поминък за най-бедната част от населението, които в повечето случаи са цигани, и приказките, че това не е срещу нито една социална група е нагло. Ако се разрови човек, ще види, че хората с каруците са основният и на практика единственият съществен фактор в разделното събиране на отпадъци. Нито ние като граждани събираме разделно, нито общината и фирмите правят нещо смислено, но за сметка на това последните усвояват европейски средства. Може за нас като граждани и за опазване на околната среда ефект да няма, но важното е, че средствата се усвояват.

Тази мръсна и неприятна работа, разделното събиране, се извършва именно от тези хора, а конете и каруците са техният работен инструмент. Много бих бил щастлив да живея в общество, в което отпадъците са минимизирани и гражданите си събират разделно малкото отпадъци, които създава икономиката и начина им на живот; отпадъците отиват за рециклиране и компостиране, бедни хора няма, а взаимното уважение, човечността и опазването на природата са в основата на въпросното общество. Уви, не живеем в такова общество. Дори не се приближаваме към него, но поне можем да приложим добри практики, които вече съществуват в света.

Същите тези хора можеше да бъдат назначени в общината да извършват същото, което правят сега, като бъдат подпомогнати по всякакъв начин да вършат същата работа по-безопасно, по-ефективно, както и да допринасят за още по-добро рециклиране, като бъдат обучавани как да правят това. Можеха да имат здравни и пенсионни осигуровки срещу работата която извършват. Можеше да има по-големи надежди техните деца да не са в изолация.

Не… Столична община първо забрани ровенето по кофите и дори квалифицира боклука като собственост, сега забранява и каруците, че видиш ли, ни избиват по улиците. И какво се очаква: същите тези хора да заживеят в още по-голяма мизерия и изолация, още повече от тях да се криминализират от бедност, още повече да загубят доверие и в институциите, и към другите граждани, да започнат и те да просят и кой знае още какво. Какво точно си представят общинските съветници, заявявайки, че правят това за всички ни?

Друг въпрос също много ми тежи. Всички ще сме потърпевши пряко или косвено от това решение, но най-вече тази социална група, която е и най-не-влиятелна, най не би излязла да протестира или да изложи искания. Какво правят обществено ангажираните групи с претенции за хуманизъм? Къде са демократите и каква е реакцията им по този въпрос? Къде са хората, смятащи, че имат зелени виждания и къде е тяхната позиция? Къде са левичарите и какво казват по този въпрос? Това, както и много други казуси, на пръв поглед е един малък проблем, но именно неглижирането на малките проблеми е ярък показател, че ще има дискриминирани хора и несправедливостите ще продължават, а оттам няма надежда за дълготрайно подобряване на живота ни.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *