Размисили за паметници.

posted in: Uncategorized | 0

Онзи ден се срещнах с приятели. Бяхме седнали до мемориала на жертвите на комунизма и това ме накара да се замисля върху няколко неща. Едното е, че нямаме паметник на жертвите на фашизма или монархията, струва ми се, че е много специфично у нас всичко да е на принципа ИЛИ, ИЛИ. Може и да се лъжа, че е специфично конкретно за у нас, инак за принципа не ми се струва вероятно да се лъжа. Замислих се, обаче за нещо, което според мен е по-важно. Нямаме мемориал на загиналите в мизерия, на такива, които не са извършили нищо велико според масовите стандарти просто са си отишли в мизерия, което да ни напомня какво общество сме изградили и да провокира мисли в нас. Нямаме паметник на загиналите в катастрофи и най-вече на тези които не са предизвикали катастрофите и да започнем да имаме отношение към тези проблеми. Нямаме паметник, на децата загинали от лечими болести, за които е нямало пари да бъдат лекувани тук или в чужбина. Аз лично бих искал да има и паметник на хората, които сами умишлено са си отнели живота без какъвто и да било умисъл за героизъм. Би било добре на всички такива паметници да има цветя и тези мемориали да провокират нашето мислене към многото проблеми в обществото. За мое съжаление скоро едва ли ще се появят и такива паметници.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *