Предприемачество в училище.

posted in: Uncategorized | 1

thewall1

Преди няколко години, когато детето на едни приятели беше втори клас, научих, че в училище има предмет “предприемачество” и много се възмутих. Казах на майка му, че трябва да оставят децата поне да изживеят детство си, а не да им внушават търгашески взаимоотношения от толкова ранна възраст. Тя взе да ми обяснява как ги занимавали с чудесни неща – като да правят сурвачки, мартеници и др. – а аз ѝ отговорих, че това е чудесно, но може да се нарече по друг начин.

Явно се бях развълнувал, защото в някакъв момент тя, за да ме успокои, ми каза, че са продавали творенията си с благотворителна цел. Явно все още не осъзнавах, че реално карат децата да мислят как да продадат това, което са направили, и да изкарат печалба.

Подскочих като ужилен. Никаква благотворителност не оправдава подобни неща. Едно е да има реален проблем, например някой техен съученик или учител да е болен, и те да правят нещо, за да съберат пари за лечението му. Друго е това да е форма на възпитание. Но когато Александър мина край нас, каза: „а, няма такова нещо, изхарчихме си парите“. Това, че тя намираше това за нещо напълно нормално, най-много ме изумяваше. В такава ситуация се питаш дали не грешиш и ти се налага да поразсъждаваш и да претеглиш аргументите. Така му ударих едно мислене. Не можах да намеря причина това да е редно. Ако е след осми клас, мога да го възприема, но не и толкова рано.

Нямаше да се сетя за това, ако не бях видял тази част от сутрешния блок по националната телевизия и по-конкретно частта с репортажа и последващите реакции.

Няма да коментирам изобщо доколко смислено е увеличаването на учебната година и може ли това да доведе до по-качествено образование.

Принципно не ми се вижда допустимо децата да бъдат формирани, особено на такава крехка възраст, да бъдат „полезни“ членове на „обществото“. В тези ранни години те трябва да опознават света и себе си, а не да им бъдат внушавани модели и идеологии.

Макар да е без външни проявления като униформи, подобно нещо ми е равносилно на това как ние трябваше да бъдем чавдарчета и пионерчета и да сме верни на партията (не на идеята за равенство и взаимопомощ) и пеехме „слънце е нашата партия“. На по-ранен етап същото е било валидно и за децата в нацистките държави при значително по-мракобесна индоктринация. Така или иначе, това е начин да се подготвят децата да са „добри“ членове в едно идеологически индоктринирано общество.

Идеологията на свободния пазар определено е най-гъвкавата, но това не я прави по-малко идеология и не променя факта, че има своите фанатични последователи, които загубват дори елементарната си хуманност. Децата е редно сами да изберат своите виждания с порастването си чрез информиран избор, а не чрез индоктринация, и най-вече да изживеят детството си като детство. Това ми е толкова възмутително, колкото и използването на деца в рекламата.

Когато гледаме рекламата с децата, казващи „предпочитаме месо“, не знаем дали тези деца един ден няма да станат вегани, борещи се за правата на животните. Деца, които рекламират банки, могат един ден да заключат, че банките с техните политики са вредни и унищожаващи човешки животи, както има хора, мислещи това сега, и тези деца като пораснат, да се почувстват грубо използвани. Естествено, не би трябвало да има и реклами за деца.

Няма как комерсиализацията на децата да бъде полезна – за тях самите или за обществото.

Странното в цялата история беше, че от хората в студиото единствено водещите се запитаха доколко е редно малки деца да имат дисциплина предприемачество. Явно пропагандата през последните години си е свършила добре работата. Показателно е, че много често повтаряме това, което слушаме по медиите като наши мисли. Много често не можем в дълбочина да обясним нещо, но сме убедени в него. Определено смятам, че децата трябва да се учат на хуманни ценности, да изучават занаяти, да се учат на творческо мислене, да изучават различни обществени модели и най-вече да се учат на критично мислене и изобщо да разсъждават самостоятелно. Подобен предмет със занаяти, изследвания и творчество може да бъде наречен по друг начин. “Предприемачество и технологии” предполагам е сложно за разбиране от децата и изобщо не знам колко има смисъл в ранна възраст да им се говори с такива термини. Още по-важният въпрос е дали трябва търсим начин и в училище да комерсиализираме децата възможно най-рано.

За мен лично има още един голям проблем в цялата история – и той е свързан за тази вездесъща обърканост на част от зеленото движение у нас. Как точно вижда безкрайния растеж и устойчивостта заедно? Как точно си представяме свободния пазар и опазването на природата? Важно за едно зелено движение е да помислим и за опазването на човечеството и най-вече за взаимоотношенията в него. Как с предприемачество преминаваме към култура, базирана на устойчив начин на живот на планетата Земя? В настоящето стремглаво вървим към самоунищожение чрез ламтеж за по-големи и по-големи печалби. Не е ли време най-накрая това зелено движение да мисли как хората да живеят добре в хармонични междучовешки взаимоотношения и в хармония с природата. Според мен няма как да се свърже “предприемачество” просто с поминък, работа и начин на живот, този термин неразривно е свързан с търсене на печалби.

Ето линк към въпросната организация, която се бори за въвеждането на такъв предмет в училище от първи до седми клас:

http://www.jabulgaria.org/page/about_us/team

Далеч съм от мисълта, че хората в тази организация са лоши или други подобни глупости – вероятно вярват, че допринасят за нещо много добро.

Тук обаче централната тема са децата, и доколко те се обезличават и индокринират.

Leave a Reply to :) Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *