Ако искаме София да има добра транспортна система.

posted in: Uncategorized | 5

За да има добра транспортна система един град, гражданите трябва да могат да се придвижат по няколко независими един от друг начини. Какво означава това? Това означава да има добри възможности за придвижване пеша, с велосипед, с обществен транспорт от различен вид и с автомобил. Как да се случи това?

Да започнем с проблемите на пешеходците. В града трябва да има преки, удобни, приятни и безопасни маршрути. Маршрутите трябва да са такива, че пешеходецът да не обикаля излишно и да има директни и бързи връзки в и между кварталите, както и при пресичане на улици и кръстовища. Алеите и тротоарите не трябва да са обливани от преминаващите през локвите автомобили. По възможност да има повече зеленина по пътя и дървета, които лятно време да хвърлят сянка и да създават уют. Отдалечените от булеварди алеи да бъдат осветени. Пешеходната инфраструктура да е в добро състояние.

Велосипедния транспорт също трябва да бъде с отделна и безопасна инфраструктура. Неговата значимост трябва да бъде възприемана минимум равностойно на тази на автомобилите. Не случайно велосипедните алеи трябва да отговарят на сериозен пътен стандарт, като криви, наклони, уплътняване на леглото и гладкост. Пресичането на пътищата и булевардите трябва да бъде максимално безпрепятствено, с велосипеден светофар. Самите велосипедни алеи трябва да са максимално обезопасени от катастрофи с автомобили. Велосипедните маршрути също трябва по възможност да са по-директни.

Ходенето пеша и велосипедът са едновременно придвижване и спорт, с всичките си социални и екологични ползи. По тази причина те би трябвало да са приоритетни за всеки град.

Обществения транспорт се дели на много видове, а различните видове превозни средства могат да се придвижват по различни пътища. Релсовия транспорт, трябва да е възможно по-независим от автомобилната инфраструктура, като това се отнася не само за подземна железница и градски влакове а и за трамваите. Съприкосновението между автомобили и трамваи би трябвало да е само по кръстовищата, така че колите не трябва да могат да застават на трамвайните релси. Необходимо е за автобусния и тролейбусния транспорт да има отделна лента на всякъде, където се образуват задръствания. Обществения транспорт трябва да бъде сигурен и по-бърз от трафика, за да се знае със сигурност, че когато го използвате стигате навреме. Освен това градския транспорт трябва да е максимално достъпен, което значи много евтин, а най-добре без таксуване, тогава привлекателността му ще е още по-висока. Одита на Центъра за градска мобилност показа, че ние си плащаме превозните средства чрез данъците, а билетите поддържат единствено системата за разпространение и контрол на билетите, както и апаратите за електронни карти. Това показва, че София директно може да мине към безтаксов градски транспорт.

В града разбира се трябва да има възможност за придвижване и с автомобил. Понякога автомобила е необходимост. За за превозване на трудноподвижни, възрастни хора и малки деца, за пренасяне на багажи, материали и инструменти, за спешни случаи той има своя смисъл. От друга страна това е най-замърсяващия, шумния и опасния начин на придвижване. За това трябва да е транспортът с най-нисък приоритет.

Днес в София сме свидетели на дългогодишна политика за създаване удобства предимно на автомобилния транспорт. Ако разгледаме световните градски транспортни статистики ще видим, че градовете, които инвестират в автомобилна инфраструктура се справят толкова с трафика, колкото и градовете, които не го правят. Повечето по-широки пътища привличат повече коли и проблемът остава същия. Както казват двама бивши губернатори от най-автомобилната страна в света САЩ Кристин Тод Уитман и Парис Глендънинг „Ако проектираш градовете за автомобили, ще имаш повече автомобили. Ако ги проектираш за хората, ще имаш жизнени общности“. В крайна сметка градът е място за живеене на хора и по-правилно е да се проектира удобен за хората.

Какво се случва тук? Кметът Йорданка Фандъкова ни обещава чист град, след години, но какво виждаме в тази посока? Нищо. Напротив, продължават да се строят двуетажни кръстовища и то не по околовръстното където им е мястото, а вътре в града. Разширяват се улици и реално погледнато, нищо не се прави за велосипедистите. Градския транспорт е оставен да се придвижва за колкото време успее. Метрото разбира се е бърз транспорт, но то обхваща все още много малка част от града и много често заменя трамваен транспорт, което не е редно. Редно щеше да е да заменя автобусен преди всичко. Освен това идвайки от провинцията, хората оставят колите си в рамките на града, за да се качат на метрото и не избягват изцяло задръстванията и проблемите с паркирането.

А какви възможности се пропускат?

За пешеходецът в този град изобщо не се мисли. Пешеходната инфраструктура не се поддържа и дори където се строи нова, тя издържа несравнимо по-малко от автомобилната. Покрай новото строителство се затвориха възможности за преминаване пеша между някои квартали. Например между Дружба 1 и Окръжна Болница, а между Младост 1 и Мусагеница можеше просто да се направи една алея за да може, когато е кално да е проходимо, но там изобщо цялата зелена площ може да бъде превърната в парк. Станции на метрото обслужват само търговски обекти и няма алея или тротоар за жители, които живеят на 300 метра от метростанцията, за да се приберат без да се газят кал и да бъдат къпани от колите. Такъв пример е последната станция на метрото на Цариградско шосе и Дружба 2. Пресичането на много от булевардите с разрешена скорост по-висока от 50 км/ч, населени от двете страни е просто кошмар или дълго обикаляне. Показателни са изискванията и към частните фирми, защото накараха Дъ Мол на Цариградско шосе да си построят тунел за автомобилите и не помислиха, как този тунел да бъде използван и от пешеходците, вместо да е забранен за пешеходци. Решения за пешеходни маршрути и зони могат много лесно да бъдат намерени с помощта на гражданите.

С велосипедните алеи нещата са същите. Правят се велосипедни алеи без изобщо да бъдат съобразени с велосипедистите и без проучване. Автомобила винаги е с предимство а направените велосипедни алеи са пълна пародия, дори най-новите. Сякаш велосипедните алеи са излишен лукс и съответно така и се проектират, и правят, без никакво отношение. Дори където има възможност да се направи велосипедна алея, на нейно място се прави още едно автомобилно платно. На много места, за да се мине направо, трябва три пъти да се пресече кръстовището, а това е просто абсурдно. Да не говорим колко са неравни дори новите алеи. А ако се създадат по-добри и сигурни условия за велосипедистите, много хора, които сега се страхуват да карат, биха го правили.

За градския транспорт може много да се направи, дори няма да струва кой знае колко. Графикът на градския транспорт е много бавен и дори е по-бавен от този преди 15 години. Бус ленти трябва да бъдат направени навсякъде, където се образуват задръствания, дори на двулентови булеварди, това би дало възможност не само на автобусите и тролеите, а и на пожарните и линейките да се придвижват бързо. Там където върви трамвай ако не на отделен път, то поне трябва да се освободи улицата от паркирали коли и по трамвайната линия да се сложат съоръжения, които да отказват шофьорите да се качват на нея. Тези мерки могат да увеличат значително скоростта на градския транспорт. Метрото още обслужва много малка част от София. Паркингите на метростанциите за идващите от провинцията не води до безпрепятствено навлизане в София. Идващите трябва да минат през задръствания и ако идват по късно да търсят място за паркиране. За това е редно тези места да са още преди околовръстното. Как точно ще се направи, варианти могат да се намерят. Дали ще се изнасят линии на метрото извън околовръстното, или метрото ще минава по железопътната мрежа, или ще има градски влакове с директна връзка между влака метрото, или нещо друго е въпрос на решение. Да погледнем и към околовръстната железопътна линия, която сега с лека ръка бива унищожавана. Тя може да направи директен превоза между отдалечени, без бърза връзка квартали на София и пътувания които сега продължават 30 или 45 минути да отнемат 10 или 15 минути. Такъв пример е връзката Слатина, Стрелбище или Стрелбище Захарна фабрика. Може част от тази линия да бъде направена подземно, но е изключително нецелесъобразно да бъде разрушена. Основното, което е необходимо, е да се намерят добри решения за бърз и удобен за всички градски транспорт по-привлекателен от автомобила. Това са само идеи които са съвсем близко до ума, а е редно да се мисли по-задълбочено по тези въпроси.

Както беше казано, автомобилния транспорт трябва да е с най-нисък приоритет. В момента обаче повече от публични средства, които ние плащаме, като данъкоплатци се изливат в автомобилна инфраструктура. Не знам правено ли е изследване, но съм сигурен, че колкото и да са много автомобилистите, в крайна сметка са по-малко от тези, които се придвижват по друг начин. Дори да не е така, това не е оправдание да се хвърлят толкова публични средства за удобства само на по-заможната част от населението. Нас никой не ни обезщетява за замърсяването, шума, прахта, опасностите и обществените пространства, които заемат булевардите, паркингите, автомобилите и т.н.

Често дори не си даваме сметка колко много значи автомобилния град, като фотохимичен смог, проблеми с водите от проливните дъждове поради голямата асфалтирана площ, водещ до обездвижване и затлъстяване, уязвимост от нефта, загуба на улично оживление и общуване и т.н. А какво да кажем за хората с увреждания и изобщо трудноподвижните хора. Дори пешеходния подлез е глупаво съоръжение, защото има трудноподвижни хора, но няма трудноподвижни коли. За всички ни е по-добре градът да е по удобен за хората, дори тези, които си мислят, че ще им бъде по-зле, сами ще се изненадат, колко по-добър може да бъде градът.

Главния Архитект на общината Петър Диков твърди в едно интервю, че за него тежката последна дума винаги е била на експертите, но понеже гражданите давали добри идеи започнал да се съобразява с тях. В случая няма значение дали ще е той или друг. Архитектите, които заемат тази длъжност са длъжни да се съобразяват с гражданите, защото са назначени от тях, издръжката им е от тях и в крайна сметка за тях работят. Ако не обслужват гражданите трябва да си ходят. А ние гражданите не трябва да забравяме, че ние сме важните, а не властимащите, защото те трябва да работят за нас, а не обратното, както обикновено си мислят.

5 Responses

  1. Михаил Попов

    Поздравления! От много време се опитвам да убеждавам хората в това, което сте написали. Ще се радвам да се запознаем.

    • svetul

      Благодаря ви много и на двамата за коментарите. Трябва и да действаме, че постоянно се загробват възможности и се залагат едни постоянно действащи бомби 🙂 .

  2. Ева Попова

    Най-добрият коментар за проблемите на транспортната политика и пътната инфраструктура в населените места, който съм чела.
    На достъпен език, с изчерпателност и в същото време кратко и точно сте обобщили “горещите теми” на населеното място.
    Ние се занимаваме с проб;емите на безопасността на движението от няколко години.
    Ще се радвам, ако се запознаем и обединим усилията си в борбата за достъпна, безопасна и приятна за живеене градска среда.
    Поздрави!

  3. admin

    Наистина ли е писано преди две години? Явно съм го пропуснал. Така или иначе, чудесна статия, почвам разпространение…
    Между другото не е лоша идея да ползваш снимки. Имаш квота за качване, която винаги може да се разшири при необходимост.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *