Селища

posted in: Uncategorized | 0

Селищата са огледало на нашата същност. Проява на нашето мислене, нашия начин на живот, нашите ценности и нашите вярвания. Когато са проектирани, като спални за роби или роботи, или пък са помпозно изхвърляне за показ на лукс и богатство или пък са просто бедни гета, показват колко струваме ние, като човешки същества и човешка общност. От енергийна гледна точка, селищата ни са пълен абсурд. Проява на пълно отричане на природните условия – ослънчаване, ветрове, растителен и животински свят (екосистеми), реки, влажни зони и т.н., разчита се почти изцяло на изкопаемите горива. Този факт е плод на една погрешен мироглед и една погрешна икономическа система, силно комерсиални и много безчовечни, които рано или късно ще свършат и нямат бъдеще. За един век забравихме факта, че хората някога в строителството на селищата си са се съобразявали със слънцето и поминъка си. В този век сме построили повече от целия исторически период до сега, но с погрешен енергиен подход и продължаваме да строим почти изцяло така. Крайно време е да започнем да преработваме построените сгради и да планираме на съвсем нови принципи селищата си.

Планиране на селищата. Селищата трябва да се проектират така, че да са максимално удобни и здравословни за живеене, да харчат по-малко вода взета от природните екосистеми, да изразходват по-малко енергия, както и да си произвеждат, ако не всичката, то поне част от енергията, която потребяват, като същото се отнася и за храната. За всяко конкретно място може да се намери оптималният вариант за спестяване, запазване и производство на енергия. Ако е село например, да се съобразят, как най-оптимално ще са ситуирани къщите, стопанските постройки и да кажем преработвателните сгради за сушене и консервиране. Как ще е удобно за всяка една дейност, включително и как слънчевата енергия например да се оползотвори най-оптимално спомагайки домакинствата и всички останали процеси, като отглеждане на животни и растения, консервиране, обработка и т.н. Същото се отнася и за града.

Ролята на селото и града. Селото и градът винаги са били неразривно свързани, за мен лично и границата между тях е нормално да е размита и в някакъв смисъл да не съществува. Нормално е селото винаги да има повече енергийни и хранителни ресурси от града. Редно е животът в селото да е по-сигурен и спокоен. Сега по цял свят хората масово се преселват в градовете застрашени от бедност от там и глад в селата защото зависят от глобалната икономика с големите играчи в нея, които с много лека ръка ги осъждат на фалити и това се случва, въпреки че градските бедняци са по уязвими спрямо глада. При устойчив начин на живот, селото би трябвало да произвежда повече енергия отколкото му е необходима ако селището е добре планирано, съоръженията са изпълнени добре и се експлоатират и поддържат правилно. Там има възможности да бъдат внедрени повече слънчеви, вятърни, биогаз и т.н. източници на човек, в сравнение с града. Селата биха могли да предоставят излишъка си на градовете. Ако градът произвежда/осигурява част от своите нужди, енергията би трябвало да стига и за двата вида населени места. Това се отнася не само за електричество, но същото се отнася за горива като биогаз и биодизел (но не във варианта в който се прави в момента и бензиностанциите и магазините за хранителни стоки се конкурират а по-скоро отглеждане на маслодайни водорасли) например. Градът винаги ще бъде културен, социален, образователен, научен, административен, индустриален и т.н. център. Ако градът бъде проектиран добре неговите енергийни нужди ще са малки и дори да не произведе всичката си необходима енергия околността ще може да му я предостави. При правилно градоустройство и транспортните и домакинските нужди от енергия ще са несравнимо по-малки от сегашните. В градовете има и ще има все повече подземни съоръжения. Нормалната геотермална енергия с температурата на подпочвените води може да се използва зимно време за отопление а лятно време за охлаждане на принципа на термопомпите (на принципите работа хладилниците и климатиците). Високо температурната геотермална енергия е добре да се използва по разумен начин. Градските предприятия могат да се включат активно в цялата система за производство и съхранение на енергия. Ако се върви в тази насока, един ден централизираните производства на енергия ще станат излишни и енергийната система ща бъде много по-гъвкава и стабилна.
Разнообразие при добив на енергия. Населените места от своя страна са с различна гъстота, условия, ресурси и производства. Като част от принципна концепция за селище може да се приложи следната схема: сградите с техните слънчеви колектори да си взаимодействат с когенератор. Когенератор е машина за производство на електроенергия и топлина (ТЕЦ-овете са всъщност когенератор под формата на фабрика). Фекалните води могат да бъдат включенаи в този процес чрез метантанкове, които хем да пречистват водата и същевременно през зимата, както и при продължително заоблачаване и застудяване метанът да се използва за гориво на когенератора. Лятно време, когато слънчевите колектори произвеждат повече от необходимата на домакинствата топлина, могат да захранват когенератора за производство на електричество. При това положение отново има много отпадъчна енергия която може да се използва или съхрани по някакъв начин. Могат да заработят сушилни и други работилници и фабрики за които е необходима топлина, както и да се вкарва тази топлина в подземните пластове на базата на земносвързани термопомпи (тоест съхраняване в подземните пластове на топлина чрез не дълбоки сондажи) и зимно време да се използва за отопление. За да се постигне такава организация, се изисква интелектуален труд, за да се намери възможно най-добрият начин за оползотворяване на местния ресурс. Интелектът от друга страна, е може би единственият напълно неограничен и не замърсяващ ресурс, който имаме. Затова по-смислено е да използваме него, а не повече ресурси, както правим днес. Капиталовложенията за такива преустройства в крайна сметка не са по-големи от тези, които се правят при настоящата енергийна система. Тоест, за да построите атомна или въглищна електроцентрала, инвестициите не са по-ниски, напротив имаме централизирано енергоснабдяване, от което сме зависими, както и от монополистите, които държат тези предприятия. Инвестициите би трябвало да водят към все повече и все повече независимост.
Не прахосване на енергия. В момента една от главните характеристики на нашия начин на живот, е прахосването на енергия и ресурси. Това е навлязло във всички области от живота ни. Погледнете вашия дом. Ние харчим ужасно много ресурси. Освен, че губим много през стените, покривите и прозорците, при топлопренасяне, и от неоплътненост – инфилтрация (за което напоследък все пак се полагат някакви грижи); купуваме много неща, които почти не използваме или скоро ги изхвърляме и заменяме с нови; губим много топлина по канализацията изливайки топлата вода; губим много от това, че още при проектирането сградата не се съобразява с хода на слънцето и не засенчването от други сгради; дори и от това, че не се оставя място за оставяне на велосипеди и триколки които биха могли да бъдат и електрически за трудноподвижни (за, които сега почти не се мисли), а всъщност и не трудноподвижни хора, което би спомогнало намаляване на разходите на енергия за транспорт; при самото строителство могат да се използват по-щадящи природата материали и т.н. и т.н. Все още по-голямата част от хората мислят за по-луксозна къща, отколкото за по-комфортна и по-практична.
Ако си представим, че домът ни е съобразен със слънцето и добре топлоизолиран, като същевременно е останал дишащ; ако освен това растителността около сградата е такава, че да подпомага проветряването и охлаждането през лятото, но да не засенчва зимно време; ако използва максимално наличните ресурси като светлина, вода и всичко останало; ако голяма част от топлината, която изпускаме в канализацията под формата на топла отпадна вода, я връщаме отново в употреба; ако всичките топлинни съоръжения в дома са свързани по някакъв смислен начин и хладилника например отдава директно топлината си за нещо смислено като затопляне на вода или е свързан към свързаната със земя термопомпа и топлинните съоръжения работят комплексно; ако за топла вода и отопление имаме слънчеви колектори и принципно топлината стига с малки загуби до нас (тези неща могат да бъдат направени и в настоящите сгради или поне по-голямата част от тях което ще доведе до голям резултат); ако домът ни е смислено проектиран и при ремонт на нещо, не е необходимо да рушим и изграждаме наново (за което обичайно се използват много ресурси и то най-вече в производството на необходимите ни материали) и още изобщо много може да се каже, ще видим, че енергията която ни е необходима е много по-малко. Сега когато описаните тук неща не са факт ние пак можем да ги придобием макар и в не идеален вариант. Сградите могат да се топлоизолират, слънчеви панели могат да се монтират както и в мазетата могат да бъдат монтирани когенератори и термопомпи. Ако се мисли в тази насока много неща могат да се направят. Основния въпрос е да започне да се мисли в тази насока и новите сгради и съоръжения да бъдат добре планирани. Естествено в този проблем не влиза само енергийната страна на нещата.
Преходът от една форма на енергия към друга, винаги води до загуби. За крайните си нужди използваме основно механична, светлинна, топлинна и електрическа енергия. Ако можем да използваме енергията максимално така, както я получаваме от природата, би било много добре. Тази тема, масово се пренебрегва. Илюстрация на този факт са големите магазини, които са без прозорци и на изкуствено осветление. Някои от твърденията са, че иначе щяло да се харчи повече топлинна енергия. Реално мотивите да нямат прозорци са чисто търговски. Целта е продуктите да бъдат изложени на специфично осветление, така че да изглеждат по определен начин, което в крайна сметка не е особено етично. От топлотехническа гледна точка тези прозорци могат да се покриват с топло изолиращи капаци с отразяващ слой, както и да се въвеждат още много комплексни решения. В случая става въпрос за това, нещата да се проектират и изпълняват добре, решенията да са интелигентни и да решават няколко проблема едновременно.
Друг аспект на излишното изразходване на енергия са мащабите. Например, колкото и добре да е изолиран един дом, ако в него живеят трима души, а той е с размерите на замък, очевидно няма как да се говори за ефективност. Показателен и парадокса на Джевон, който сочи, че колкото повече се повишава ефективността на някакви съоръжения, крайното потребление е увеличено вместо намалено. Като пример могат да се дадат осветителните съоръжения. В началото се е започнало с електрическата крушка с нажежаема жичка, след това се е преминало към луминисцентно осветление а сега към диодно. С всяка една нова по-ефективна стъпка разхода на енергия се увеличава. Появяват се все повече светещи реклами, осветявания на сгради с декоративна цел (което принципно може да се възприеме, но не е необходимо да е цяла нощ) и изобщо все по-безогледно използване на осветление, което в крайна сметка води до повече изразходена енергия за осветителни съоръжения.
Намаляването на разхода на енергия принципно е тема, върху която може много да се работи и всъщност има много решения, които не са популярни сега. Енергията на вятърната перка вече сме свикнали да я свързваме с вятърен генератор, но тя може да се използва не само за производство на електроенергия. Задвижване на помпи или механична преработка на нещо е правено с години и все още се прави, макар и на малко места.
Електрическата енергия би била необходима в много по-малко количество, ако всичко останало е съобразено се ресурсите и комфорта. Представете си, че имате къща, на която и е необходима електроенергия почти само за компютри, осветление, и малко електроуреди, икономични спрямо работата, която извършват, и най-големият консуматор, евентуално, е готварската печка, която също далеч не винаги е електрическа.
Транспортът в селищата може да бъде проектиран така, че да има минимални нужди от енергия. Това става с добри условия за велосипедисти и безплатен градски транспорт в големите населени места базиран на по възможност на релсови превозни средства и на електричество. Ако самите превозни средства бъдат съоръжени с устройства за спестяване на енергията при спиране, разходите им за движение ще са несравнимо по-ниски от настоящето.
Всяко селище и група от селища биха имали своя собствен уникален облик и начин за разрешаване на енергийните проблеми според конкретните условия. Факт е, че сега не сме тръгнали по този път, но при осъзнаване можем да започнем да преустройваме селищата без да ги рушим и всяка следваща стъпка да бъде добре осмислена.
Ако възприемем устойчивостта като модел на живот от гледна точка на техники и технологии ще сме много по-напред. Селищата ни ще са много добре технически развити, с добра оптимална инфраструктура, като същевременно ще са минимално ресурсоемки.
Социалните ефекти от такива селища ще са несравними сравнение със сегашните. Хората ще имат достатъчно от необходимите им ресурси, къщите ще са им топли без да харчат много за това. Някои неща ще могат да не бъдат заплащани а ще струват просто някакъв труд на човек, животът ще е по-спокоен и сигурен, транспортът ще е евтин и дори безплатен, което ще обърне хората към по-смислени неща от оцеляването с висок или нисък стандарт (както е сега).
Екологичните аспекти са също несравними със сегашните. Натиска върху екосистемите ще е несравнимо по-малък. В самите селищни екосистемите ще бъдат много по-добре развити и ще бъдат много по-стабилни. Ще има повече освободено място за дива природа.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *