Строителството.

posted in: Uncategorized | 0

Както всяка друга точка така в контекста на устойчивостта и енергетиката е редно да се разгледа от всички страни за да се направи добра концепция за строителството от градоустройството и инфраструктурното до сградостроителството и промишленото строителство.
Точките които трябва да съблюдаваме във всеки един етап, са минимална енергоемкост и възможност за производство на енергия. Ако се стигне до там сградите да произвеждат повече от колкото потребяват значи нещата са наистина добре. Не трябва да пренебрегваме и отпадъците, защото създаването на отпадъци води до излишни разходи на ресурси и определено отпадъците и сметката за тях трябва да я правим още в началото.
Първият етап е осмислянето и планирането. Още на този трябва да имаме цялостен поглед за да е максимално ефективно, удобно и естетическо съоръжението, което трябва да бъде направено. Ще дам елементарен пример. Днес част от проектантски фирмите преминават към триизмерно чертане на сградите, които проектират за да избегнат пресичане на комуникационни пътища като например водопровод, газ, слаботокови кабели, електрическа инсталация и т.н. Има възможност и да се залагат тръби за отворите за комуникациите още преди да бъде излят бетона, при което се избягва последващото пробиване с бормашини. Това е само един частичен малък пример от възможностите на доброто планиране. Логично е нещата да се обсъдят от целия екип и с хората които ще използват сградата, която се планира и проектира. За да може още при проектирането проблемите да бъдат решени оптимално, специалистите, които работят по нея трябва да разбират повече и от експлоатацията, на това което проектират, за да могат да го направят по-смислено, удобно и практично (като пример архитект, който готви може да проектира много по-добре удобна кухня). Редно е всичко да е съобразено с нуждите и мнението на хората, които ще я използват, за да се създаде концепция за тази сграда, която ще е най-удобна и най-ефективна във всяко едно отношение. Естествено, трябва да бъде издържана и естетически.
Следващия етап е самото строителство. Когато става въпрос за жилищно и до колкото е допустимо и в промишленото строителство още в процеса на строителство може да се изразходи много по-малко енергийни ресурси. Днес сме свикнали да употребяваме едни и същи материали които ни предлага търговската мрежа. Тези материали обикновено са преминали през много преработка и за добиването им е употребена много енергия. Традиционно хората са строили с материалите които имат на място, затова техния екологичен отпечатък е бил много по-малък. Днес екостроителството доказва, че може да бъдат съчетани традиционното строителство с нови технологии и да се получат чудесни домове и сгради за които е употребени несравнимо по-малко енергийни ресурси в сравнение с настоящото масово строителство. Тук трябва да спомена, че добрата организация, обучението на строителите и прецизната качествена работа също намалява енергоемкостта на даден строеж защото се намаляват излишните движения и връщане назад. Днешно време се правят много такива ходове назад, от една страна заради лош мениджмънт, криви разбирания и ламтеж за печалба и от друга защото старанието на мениджмънта е да заема не добре квалифицирана, лесно заменима работна ръка. Това автоматично води до харчене на повече ресурси. Ако управлението и данъчната политика не допускаха разхищаване на ресурси, нещата щяха да са съвсем различни.
Следващия етап е да изразходва малко енергийни ресурси по време на експлоатацията. Пасивната (слънчева) архитектура позволява дома ви да е топъл през зимата и хладен през лятото (най-големия енергиен разход на едно домакинство е отоплението и охлаждането) и това само от съобразяването на годишния ход на слънцето, къде и какви дървета да се садят и прочее. С пасивната архитектура вие спестявате много енергия без това да иска ток или каквото и да било, тя работи от самосебе си. Редно е да се търсят всички възможни начини една сграда да употребява минимално енергия по време на експлоатацията и всяко решение да е съобразено с това да има максимален комфорт с минимални енергийни загуби.
Ако сградата освен, че е обезпечена с висока енергийна ефективност е съоръжена и със собствени възобновяеми източници на енергия, нетното и потребление може да стане нулево, а при наличие на подходящи условия дори и да произвежда повече от нуждите си. Тези съоръжения могат да бъдат вписани чудесно в сградата и околността и да нямат вредни екологични и други последствия.
Можем да отидем и още по-далече. Сградата да се само поддържа в някаква степен по модел на организмите и екосистемите. Чудесен пример е озеленения покрив, който в голяма степен се само поддържа. Той е най-устойчивия и траен покрив, когато е изпълнен добре. Слоят почва и зеленината предпазват покривната повърхност от директните метеорологични явления, като ултравиолетови лъчи, вятър, мраз и т.н. Същевременно играе роля и на топлоизолация, не изпуска дъждовната вода изведнъж, което подпомага канализацията и ако използвате тази вода тя бива и пречиствана в известна степен от тази жива система. Всъщност има още много ползи от нея като екосистема. Също така се проектират понякога сградите, че теченията и растителността в тях да водят до това част от въздуха да се пречиства вътре в самата сграда. Принципно само поддържането на принцип екосистема е тема по която може много да се мисли и работи за напред. Но с такива изпълнения сградата може да намали още повече енергийните си разходи както и инфраструкурните такива, като намаляване на поддръжката и още много косвени енергийни ползи.
Принципно използване на дъждовна вода и частично рециклиране на канализационна води до още ползи защото ще има повече вода в реките, по-здрави речни екосистеми, вероятно и това по-добро пълноводие освен всичките други ползи ще позволи повече водни генератори, които не променят речните корита и екосистеми (тип воденици и подобни).
Редно е да се мисли какво се случва със сградата или съоръжението когато неговият живот премине. Когато е направено с местни естествени материали нямаме никакъв проблем защото остава, като цяло според това от което е направено, камъни, кал, слама, дърво и т.н. материали, които с нищо не вредят. Що се отнася до инженерни съоръжения, като мостове например може да бъде помислено как ще може в последствие остатъците от този мост да бъдат употребени за нещо практично и по-лесно да се рециклират или използват за нещо друго.
Когато планирането още като идея е добро и сградите са ориентирани съобразно годишния ход на слънцето, за да се отопляват и охлаждат пасивно и не се засенчват взаимно; ако проектно се заложат съоръжения за добиване на енергия и необходимата инфраструктура; когато и самото строителство е щадящо природата и ресурсите, както и изготвянето на материалите е колкото може по-ниско енергоемко, разходите на енергийно и ресурсно потребление падат неимоверно. Разбира се, вече е изградено много и е факт, проблемът е, че и новото проектиране и строителство не се съобразява с тези принципи. Изграденото вече, макар и не направено по най-добрия начин може да бъде преправено във възможно най-добрия и ефективен вариант. Като пример ще дам монтаж на топлоизолация, на слънчеви колектори и съоръжения които да връщат топлината от канализацията, дори само това ще промени много енергийната картина а това е една малка част от възможностите.
Строителната техника, или поне голямата част от нея, работата и често е свързана с работа на едно място или с малки движения (багери, кранове, бетон помпи и т.н.), ако са на принципа двигателят им да произвежда ток а тогава да прави движенията, ще могат да бъдат включвани към електрическата мрежа на обекта и да не горят горива.
В някои случаи, ако не е необходимо спазване на съвсем скорошни срокове, тоест има толеранс във времето, хората могат да се съобразяват и извършват съответните дейности в добро метеорологично време за тях, с което естествено се спестява още енергия, тоест когато имаме процеси като изсушаване, топене и т.н. вместо да използваме повече ресурси можем да изчакаме подходящото време. В днешно време много често в строителството се работи в не подходящото време заради срокове, защото всичко се изчислява само с оглед печалбата и понякога това изисква наистина влагане на значително повече ресурси и енергия, което често може да бъде избегнато. Това може да е оправдано ако съоръжението е от обществена полза и ще подобри животът на общността по-скоро, като строителството на метро на железница изобщо строителство на съоръжения с обществена значимост. В останалите случаи е излишно защото вкараните ресурси практически са много повече от това на което са оценени в настоящата икономическа система.
Технологично разбира се едно такова строителство би било много по-развито от настоящето, като, когато за всеки конкретен случай се търси конкретно решение, това развива и технологиите и специалистите, които се занимават с тези проблеми, имат изследователска и творческа работа по всеки един отделен проект.
В социален смисъл това, че поддържането на домовете и сградите ни, както и комфорта в тях в сравнение със сегашното ще е почти нищо, ще направи животът ни много по-лек и спокоен. Заетостта в строителството ще бъде повече и ще е по-квалифицирана. Не е за пренебрегване момента, че хората, които работят в тази сфера ще изпитват реално удовлетворение от това което правят защото ще го правят качествено.
Екологичния смисъл е огромен. В сравнение с тежестта, която оказваме върху природата със сегашният си начин на живот съответно и настоящото строителство и експлоатация на сградите, ще е незначителен при възприемането на устойчивостта на практика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *