Производства

posted in: Uncategorized | 0

Текстът е свързан с цялостен материал който описва принципите на които трябва да се базира една енергийна концепция. (Понеже не мога да завърша все още този материал, ще се радвам да коментирате за да мога да добия по добра представа за възприемането му и евентуално да науча и да опиша още идеи. Най-ще се радвам да намеря хора с които да го доразработим.)

За да имаме реална възможност за добър живот (всъщност, виждайки как се развива положението на планетата, можем смело да кажем за какъвто и да било начин на живот, защото идва времето, когато този начин на живот ще грохне напълно) отново трябва да се съобразим с петте споменати принципи: екологични – разчитане на местни ресурси, безотпадни технологии, разнообразие и социални – независимост и споделяне.
За това трябва да си отговорим на няколко въпроса. Никой от тях не е по-важен или по-маловажен от другите. Какво реално ни е необходимо? Колко ни е необходимо? Как да го произведем? Ако ние като общество си задаваме и си отговаряме на тези въпроси и ние самите взимаме решенията а не други вместо нас, смело може да се каже, че ще заживеем в много по-справедлив и с много по-ефективни решения във всяко едно отношение свят.
Енергийната и ресурсната ефективност на всяко едно производство може да бъде значително увеличена. Могат да бъдат премахнати излишните производства и да се въведат необходимите местни, а също и съвсем нови, но реално подобряващи животът ни. Производствата могат да станат безотпадни, с незначителен екологичен отпечатък и безопасни. Може продуктите им да са трайни и ефективни а когато става въпрос за храни да са с високи вкусови качества и с естествената си трайност. Производствата могат изцяло да бъдат съобразени с нуждите на общностите и опазването на природата. Това не просто няма да направи животът ни по-тежък а напротив ще го направи много по-спокоен и комфортен.

Ако се вгледаме, ще видим, че всяко едно производство може да намали енергията, която употребява в момента, както и можем да преминем към само реално необходими производства. Редно е да си зададем въпроса колко от сегашните производства реално помагат на живота ни и колко реално пречат и какви да бъдат за да бъдат безвредни или поне минимално вредни. Естествено да си зададем въпроса колко ни струва реално едно производство, като включим всичко в цената му, локалните и глобалните проблеми като: заболявания в района в който то се намира, професионални заболявания, каквито предизвиква самото производство, разрушаване на природната и околната среда, социални проблеми които създава на местно и глобално равнище, екологичен, воден и емисионен отпечатък, проблеми с отпадъците от това производство, проблеми с продуктите след изтичане на животът им, дори бих поставил и въпроса за естетическата цена. Ако разгледаме тези и всички още проблеми които създава едно производство ще видим, че цената е съвсем различна от сегашната и производства които в момента изглеждат скъпи може да се окажат евтини и обратното. Ако се разгледат производствата в цялостния контекст на животът ни, ще видим, че много неща можем да подобрим.
Енергийна ефективност на производствата. При настоящата икономика много често се смята, че няма смисъл да бъдат въведени някакви енергийно ефективни и дори мерки за здравословен и безопасен труд или аварийни, защото според някой са икономически неизгодни. Всичко се пресмята през печалбите, а те самите се влияят от много неща, като политика, корупция и т.н., което не допуска такива разумни неща, като увеличаване на енергийната ефективност. Какво обаче би могло да се случи? Ако се вгледаме в общата картина и детайлите ще видим че всяко едно предприятие като начало може да намали енергийните си разходи в производството. Освен това голяма част от енергията си би могло да добива и по по-директен начин от собствени източници в зависимост от спецификата си. Ако за технологичния процес е необходимо нагряване например, то може да получи голяма част от необходимата си топлина от природата или да използва такава отпадъчна от друго производство. Например ако му трябва топлинна енергия може да я добива от слънчеви колектори или геотермална топлина, както и отпадъчната топлина на някой когенератор, ТЕЦ (е когенератор с мащабите на фабрика) или от охлаждането на друго производство.
Производствата могат да бъдат по-различни от сегашните, тоест да са на други принципи. Един от вариантите е крайният продукт да е различен, но достатъчно практичен. Преди да забранят отглеждането на коноп в САЩ Форд е правил каросерии на автомобили от коноп. Ние от централна и източна Европа си спомняме добре Трабанта, чиято каросерия беше от картон – принципно това е технология, която може да се усъвършенства и дори каросерията да изглежда много лъскава. За хората, които се притесняват за безопасността ще добавя, че ламарините на купето не ви пазят а ви пази самата конструкция на колата, която при добре свършена научна и проектантска работа и прецизна изработка би трябвало максимално да погасява удара при катастрофа. Принципно минните предприятия, като цяло изразходват доста електроенергия и горива. Сега в минната индустрия се използва доста енергия, която не влиза в сметките за енергийни разходи – енергията на взрива, носещ в себе си всичките си негативи, като замърсяване, опасност за хората работещи в тази сфера и т.н. Но сега моделът е за бърза печалба, съответно създаване на излишен отпадък. В минните предприятия за добив на метали могат да се използват бактерии. Те изяждат метала съдържащ се в рудата и когато умират металът свързан в клетките им остава. Причината да не са въвежда цялостно такъв метод е защото бактериите не могат да дадат такава скорост на добив каквито са конвенционалните методи, но при не потребителска култура тази висока скорост няма да е необходима. В сайта на Biomimicry Institute можете да намерите статия за един морски охлюв, който при нормална температура и налягане създава черупка която ние можем да постигнем само при висококачествена керамика създадена при висока температура. Когато учените наблюдавали процеса на изграждането на черупката от мекотелото, направили материал, който е произвеждан при нормална температура а здравината му е изключително висока. Могат да се намерят много по-ефективни (в ресурсен смисъл) начини за организиране на дадено производство. Ако се вгледаме в това, как се случват нещата в природата и естествено развиваме още науката за технологиите, ще открием още много начини, за които не сме и подозирали.
Може да се намалят излишните количества от производствата и изцяло да се съкратят излишните отрасли. Например, днес се произвеждат много неща, които или нямат никакво практическо приложение или почти никакво (рекламата например), или и да имат някакво, могат да се правят много по-практични продукти с по-дълъг и смислен живот. Ако да кажем, имаме пералня, която харчи много малко енергия, малко вода и няма нужда от перилни препарати, необходимата енергия за прането става значително по-малко и то не само от гледна точка на личния ви харч. Цяло едно производство става излишно (перилните препарати) с всичките съпътстващи го нужди, като добиване на суровини, опаковане, транспортиране и т.н. с цялото му производство на отпадъци.
Друг момент е заливането на пазара с продукция, която най-вероятно няма да се продаде, но е пресметнато, че ако някаква част от нея се продаде, високата печалба е налице.
Трети момент са некачествените производства, които в момента играят важна роля за бедната част от света. В свят, в който качествените продукти са недостъпни за по-голямата част от населението, некачествените изиграват своята спорна, но на някакво ниво социална роля. Нормално би било да са ни достъпни качествените и да не се налага да употребяваме некачествени с кратък живот. В крайна сметка ресурсите, които се употребяват за да се направи качествен или некачествен продукт са близки и съотношението им обикновено е незначително спрямо крайния продукт.
Четвърти момент е оскъпяването на прахосмукачка или климатик с воден филтър. Налага ни се да правим безумен избор между двете заради цената. В действителност машина с такова удобство и реален практически смисъл, не се различава толкова като цена на материали, вложен труд и технологии, но по търговски съображения цената става много по-висока, защото стоката се смята по-луксозна. Погледнато реално всяка прахосмукачка може да е снабдена с циклон за по-едрите частици и воден филтър за финната прах и това да е правило при производството съответно да бъде на поносима цена за всички.
Ако се замислим, ще видим доста излишни производства или в най-добрия случай не достатъчно целесъобразни. Рекламната индустрия като цяло е празна (тук не става дума за разпространяване на информация, а за натрапчивото внушение на рекламата). Тя нищо не създава, но поглъща ресурси.
Друг пример за оптимизиране на използването на ресурсите е следния – с един двигател могат да се захранват различни машинни модули и по този начин с по-малко ресурси да може да се извършват повече дейности. Като пример един кухненски комбайн съдържа електродвигател и и чрез конструкцията си работи с различни приставки. Има вече идеи за машини съставени от унифицирани модули. Като пример, ако имаме двигател с генератор, който може да бъде преместен от трактора в камионетката или в помпата за вода и т.н. ресурсите за отделните двигатели биха били ненужни. Ако тези приставки са със стандартни съединения за да могат да се произведат от различни фирми или хора и да са съвместими, ресурсоемкостта още повече намалява.
Все пак на мястото на излишните производства могат да се появят много по-смислени, но въпреки това производствата ще намалеят драстично, ако решим да живеем устойчиво. Ако се мисли в контекста на устойчивостта и социалната стабилност още при проектирането в различните компоненти, включени в енергийната система, може да се създаде „жива“, двупосочна връзка. Тоест предприятията и домакинствата да са не само потребител а и производител и съхранител на енергия, доколкото е възможно. Това отново може да става по най-различни начини според самото производство. Затоплянето и охлаждането при производството на някакъв продукт например или химическа реакция. Всъщност и от енергийна и от производствена гледна точка отново основният модел за подражание би трябвало да бъде природата. От нея можем да вземем и идеите и много процеси да имитираме. Както се споменава в „Състоянието на планетата 2008“ на 70стр. от българското издание „Всяка година светът изкопава, преработва чрез унищожителни за ресурсите процеси, след това изхвърля над половин трилион тона материали. По-малко от 1% от материалите се превръщат в продукти и остават така 6 месеца след продажбата им.“. Друго, което се казва по-натам в същата глава, е че на превръщането от полезно изкопаемо в първична суровина е необходима 75% от енергията за направата на краен продукт. Едва 25% от енергията се употребява за превръщането от материали в краен продукт. Ако намалим добиваните ресурси от земята и по-голямата част от тях набавяме от вторични суровини събирайки и преработвайки, за тази част ще е необходим 3 пъти повече труд в сравнение с минния добив и съответно 3 пъти по-малко енергия ще бъде изразходена. За да се случи това обаче е необходимо така да са проектирани продуктите, че да могат лесно да се рециклират. Сега в много случаи са такива, че е почти невъзможно или много ресурсоемко да бъдат рециклирани. Да се рециклират материалите е смислено не само от енергийна, а и от социална и екологична гледна точка.
Особено важен момент е производствата ни да не създават отпадъци. В природата няма отпадъци. Всеки продукт, който се изхвърля от един организъм се използва като ресурс от друг. Върху този принцип трябва да ни са базирани производствата и да сме наясно, че когато имаме отпадък значи имаме сериозна грешка. Производства които „раждат“ отпадъци са и много по-енергоемки и създават допълнителни разходи на енергия за третирането на отпадъците.
Увеличаването на ресурсната ефективността принципно на продуктите, съкращаването на излишните производства и увеличаването на енергийната ефективност на производствата не просто намалява потреблението на енергия, а намалява замърсяването от серни, азотни и т.н. окиси, както и прахта, която се изпуска в атмосферата, съответно щади здравето ни. Намалява употребата на природна вода. Намалява натискът върху природните екосистеми.
Ако приемем устойчив подход, технически и технологично ще се развием много по-бързо от сега. Ще имаме чудесни чисти производства а изследователската и творческата дейност ще е много по-развита от колкото е в настоящето. Енергията, която ще е необходима ща бъде много по-малко.
Социално ще има много по-малко или изобщо няма да има безработица, хората ще работят по-малко и животът им ще е по-лек. Здравословното състояние на хората ще бъде много по-добро и ще има много повече места, където човек да отпочива и да се наслаждава на непокътната или възстановена природа.
Екологично и планетата и районите ще са много по-жизнеспособни и в много по-добро екологично здраве. Ще има повече място за дива природа която е основния балансиращ фактор на природните явления.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *