РАБОТНО ВРЕМЕ

posted in: Uncategorized | 3

В днешно време частта от хората, които работят 8 часов работен ден и 5 дневна работна седмица и хората, които работят вече все повече, обикновено по принуда и в по-редки случаи за повече пари, не си дават сметка с цената на колко кръв, пролята в борба, с цената на колко трудови злополуки, кратък живот и колко много осъзнаване, се е стигнало до 40 часовата работна седмица. Тогава индустрията е била все още в зората си и колкото и да е безумна в контекста на потребителската култура по отношение на човешката експлоатация много грешки са се изчиствали макар и много бавно. Днес ние изоставяме лесно тези си права, добити с толкова много трудности в първата половина на 20-ти век. Може би масово не осъзнаваме още колко важни са те, може би ножът още не е опрял да кокал и сме недоволни от положението, но не си задаваме въпроси. Факт е, че не се обединяваме срещу отнемането на тези наши права и не се организираме да се защитаваме взаимно. Естествено нещата са много по-дълбоки. Разбира се, има работодатели, които не са лоши сами по себе си, но и те са притиснати, а от там те притискат и нас, но за това основата на всичко е осъзнаването и то осъзнаването на цялостните проблеми на този свят. Осъзнаването с обединения на усилията ни може да доведе до големи промени. Може да промени законодателството и данъчната политика в световен мащаб, може да създаде силни синдикати, може изобщо да промени бизнеса и начина ни на живот и те да се обърнат в много по-добра посока.

 

Какво се случва сега? Работим все повече за все по-малко пари. Пропиляваме много голяма част от времето си в работа, която рядко ни носи щастие. Дори, когато го прави, поради факта, че прекарваме доста време на работното си място, чарът й се превръща в еднообразие. Почивните ни дни са твърде малко и твърде бързо минават. Срещите с близките ни са крайно недостатъчни. За да подтиснем цялото това напрежение купуваме много глупости. Част от нещата, които искаме да си направим, си ги купуваме, защото вечно няма време. Още повече сега, когато сме във финансова криза, голяма част от тези, които работят, работят повече за по-ниско заплащане, а тези които нямат работа, се чудят как да оцелеят. В крайна сметка зле са и тези, които работят и тези които са без работа. Смятате ли, че това е нормално? Производителността продължава да се вдига и един човек за единица време може да свърши много повече работа от преди, но това води ли до по-лек и спокоен живот? Особено в днешни дни виждаме, че води до силно увеличаване на безработицата, а също така до увеличаване на работното време и то много често не регламентирано. Кризата сама по себе си е абсурдна. Звучи ми като научна фантастика или антиутопия. Да се случи такова нещо в този век на информираност и образованост и да не бъде спряно още в зародиш, е формално нелогично. Очевидно икономиката не се води от разума и хуманността. Дано да се окажа лош пророк, но аз смятам, че от тази криза няма да се отървем, както досега сме се отървавали от предишните кризи. Борим кризата по този „стар“ класически начин с търсене на начини за увеличаване на потреблението, което е абсурдно, защото сме стигнали вече твърде далеч с натиска си върху природните екосистеми, а това няма как да е верния път. По-високото потребление води до по-висока експлоатация, не само на природните, а и на човешките ресурси. И понеже светът отдавна е глобално село, неравенствата се засилват все повече и повече. Но всички сме жертви на този процес, независимо дали сме от бедните, средните или богатите квартали. В това глобално село на потребителската култура и тези с високия и тези с ниския жизнен стандарт са роби, защото превърнахме голяма част от населението на земята в „излишни (безработни) хора“ и всеки един от нас е потенциален такъв. А кризата просто ще продължи докато не преосмислим живота си изобщо от личен до глобален мащаб. Затова е крайно време да започнем да си задаваме и да търсим отговори на много въпроси. Работното време е един от тях. Ако погледнем какъв е крайния резултат от потребителската култура, ще ни се набият на очи две неща, унищожена природа и планини от боклуци. Това което произвеждаме в най-голямо количество сега (в буквалния смисъл на думата) е боклуци. Ако се замислим какво правим в душевен план, ще забележим, че живеем с все по-увредени отношения и сме претрупани с емоционални боклуци. Това го дължим на безчовечната ни икономика.

 

Много от нас се претоварват в работата си ако не физически, то поне психически и емоционално, а това се отразява на всичките им отношения. Работата за пари се превръща в една постоянна надпревара с непрекъснато повишаващите се цени и желанието ни за все по-висок жизнен стандарт. Запитваме ли се защо става така. Без да си даваме сметка много често ние сме изтощени от работа и изглежда, че живеем за да работим, а не обратното. Много хора като се обърнат назад и погледнат живота си смятат, че са пропиляли много голяма част от него. Ако се запитаме защо работим толкова време, като изключим работохолиците или хората приели внушението, че работата е най-важното в живота и подтискат човешките си потребности и чувства, няма да намерим отговор. А колкото по-надълбоко се разровим, толкова повече ще забележим безмислието на този начин на съществуване, работа и работното време в този контекст.

 

Какво би било ако работим по-малко. Може би е редно да напомним първо, че тази икономическа система първоначално е създадена с идеята тя да служи на нас а не ние на нея. Сега се говори все за мерки да се стабилизира икономическата система, а никой не мисли за състоянието и щастието на човека в тази икономическа система. Човекът е разглеждан само като човешки ресурс и капитал (средство за производство или услуги) и като потребител. Друго, което е редно да си спомним е, че има много труд, който полагаме, но в икономическите изчисления той не влиза и това е: отглеждането на деца и грижите за възрастни, готвенето на храната, поддържането на жилището, помагането на приятели, доброволния труд, гражданската активност и още много други. Разбира се част от свободното ни време, в което не спим и не ядем и т.н., е свързано не с работа а например: разходки из природата, хобита, наслаждаване на различни неща, четене, размишляване, включително и излежаване след събуждане и т.н. човешки същества сме в крайна сметка и имаме естествена нужда от мързелуване, а добрата почивка е едно от най-важните неща за добрата ефективна и креативна работа.

 

Логичното е да се търси оптималното ефективно работно време. Не е въпросът да работим много, а ефективно. Както е установено, че за ефективна работа има изисквания за температура, наличност на кислород, влажност, осветеност и т.н., неща които са предопределени от организмите ни, е ясно, че има време на работа, за което ще сме най-ефективни. Разбира се организмите на различните хора са различни и вариантите могат да бъдат още по-оптимални, ако се развием толкова като общество, че да се включат и индивидуалните особености на човека. Ако се развиваме в правилната посока, един ден това няма да звучи като фантастика. За да осмислим ефективното работно време още по-добре, трябва да включим изобщо начина ни на живот – ефективното употребяване на материалите, енергията и енергийните ресурси, водата, храната и изобщо всичко.

 

Социалния смисъл на по-малкото работно време е огромен. Още преди години е установено, че човек след 7-мия работен час е неефективен. От изследвания (които за съжаление не мога да посоча) е установено, че максималното работно време трябва да е 6-часов работен ден на 4 дневна работна седмица, което общо прави 24 часова работна седмица. Това води до големи ползи и за работещия, и за работодателя, и за обществото изобщо. За работещия ползите са, че започва да се занимава повече със семейството си и близките, повече време за почивка, за хобита, за спортуване, повече споделено време с приятели и хора с близки до неговите интереси, повече време за творчество, включително изработване на неща по собствен вкус и виждане, повече спокойствие и по-малко стрес и още много ползи. За работодателите ползите са, че хората са по-производителни, по-креативни, получават се по-малко трудови злополуки, работата се извършва по-качествено и по-бързо за единица време. За обществото ползите са по-малка безработица, по-малко изразходване на ресурси, по-голяма гражданска активност, повече доброволен труд, повече спокойствие и повече съпричастност.

От здравословна гледна точка дългият работен ден е абсолютно необоснован. Дългото работно време докарва много болести. От една страна засилва скоростта на придобиване на професионални заболявания, от друга страна води до емоционални разстройства, депресия, алкохолизъм и т.н. Всъщност 40 часовата работна седмица е идеалната биороботска натовареност. Тоест няма съвсем лесно да се разболявате, но няма реално и да живеете своя собствен живот.

Екологичният смисъл на по-краткото работно време е също голям. Абсолютно е установено, че когато хората работят по-малко, съответно са и по-малко стресирани и животът им не е излишно ускорен, започват да консумират по-малко ресурси. Тогава не им трябва да бързат толкова и имат по-голяма възможност да си приготвят храната, да се придвижват с велосипед, дори да построят къщата си с приятели или да измайсторят каквото и да било вкъщи. Друг важен момент е, че могат да се замислят за животът си съответно кое е смислено и кое не.

Това не е толкова трудно да се случи, ако разберем необходимостта от различно работно време.

За да се получи това, естествено трябва да се промени данъчната политика. Вече във все повече екологично-социални източници като годишника „Състоянието на планетата“ 2010 например, се обяснява това, че трудът не трябва да се облага. Ако разгледаме света ни в неговата цялост, ще видим, че е по-добре за опазването на ресурсите и за намаляването на замърсяването да се използва повече труд и по-малко ресурси. Като пример ще дам това, че ако добивате метал от природата по минен път, ви трябват три пъти повече ресурси и три пъти по-малко хора в сравнение с това да се събира употребяван ненужен вече метал и да се преработва за ново използване. Вторият метод като социален момент ангажира повече хора. Когато правите къща по начина, по който са ги правили нашите деди, ще използвате повече работна ръка и много по-малко ресурси. С това разбира се, не става въпрос да зарежем напредъка в техниката и технологиите. Колкото по-добре можем да правим нещата, толкова е по-добре, но трябва да търсим ефективността във всяко едно отношение, а не както е сега само по отношение на печалбата. Повод е да се радваме и на увеличаването на ефективността на труда, но когато ние всички като общество имаме реална полза от това. Когато се увеличава ефективността на труда, животът ни трябва да става по-лесен и спокоен и да можем да работим по-малко, останалото време да го отдаваме за смислените неща в живота ни. От тези гледни точки е редно труда да не се облага, а да се облагат печалбите, разрушаването на околна среда, замърсяванията, ресурсите и т.н. Реално какво се получава в момента? Ние, обикновените граждани, плащаме почти всичко. Големите компании си имат и счетоводители и юристи да ги предпазят от високи данъци. Получават дотации. Парламенти, правителства, политици работят за тях, а не за нас. Откъде идват всичките тези пари? От факта, че си плащаме данъците върху труда, и малка част от тях отиват реално в наша полза, като медицинско обслужване, пенсия, образование и т.н., освен това където има данък добавена стойност, като у нас, ни взимат още веднъж голям дял от изработеното с цел ужким да излизаме от сивата икономика. Колко излизаме е друг въпрос, но питането ми е, ако фирмите възстановяват тяхното ДДС, защо ние гражданите не го правим. И накрая излиза, че обикновеният човек плаща най-много от всичко и понася на гърба си най-тежкия товар. Това смятате ли, че е нормално?

Много е удобно на разни икономисти да толерират дългото работно време показвайки някакви статистики, изработени в конкретен удобен за тях контекст – за доказване на тяхната позиция. Като пример, ако в една страана се работи по много часове и има ниска безработица, колко войни тя води, каква част от света експлоатира, съответно колко страни са бедни заради нея, какво е здравословното състояние на гражданите и и т.н. Ще попитам такива икономисти колко струват не добре отгледаните деца, замърсения въздух и липсата на време за спортуване, бездушното управление и ниската гражданска активност? Могат да се зададат още много такива въпроси. Когато се опитват да ви внушават, че повечето наети хора за работа, води до по-големи разходи за работодателя, защото трябвало да се обучават (при добре работеща и сигурна структура това трябва да е нормално и да имаш повече обучени хора) и защото се плащали данъци за повече хора, си припомнете, че данъчната политика е измислена от хората. Тоест тя може да се промени към необлагане на труда. Ако искате да видите реалната картина, то трябва да погледнете цялостно на нещата от всички страни. Тогава ще видите, че пътят, по който сме тръгнали, е безумен във всяко едно отношение. Като част от него проблемът с работното време е много показателен.

(Ще се опитам да разработя по-сериозно темата, но като начало ще се радвам да коментирате и още повече ако решите да я разработим заедно и по-мащабно.)

3 Responses

  1. Чергар

    Супер статия. Аз също имам определен възглед по темата. Смятам, че с напредването на технологиите труда ни като цяло става излишен и това е нормално, ненормално е това, че докато се борим да смекчим тежестта на труда, как живеем все още зависи от нивото на заплащането му.

  2. Sundrom

    Така е, прав си, съгласи ме с немалко неща.
    Но, некритически питам, тази структура, като държавата, трябва да бъде захранвана с някакъв финансов ресурс, за да може да изпълнява социалната си функция.
    Според даденото виждане, тази структура остава елиминирана от субсидиране, или аз не съм отчел правилно.

    • svetul

      Точно за това писах, но го четох на много места, че е редно да се облагат печалбите, замърсяванията, ресурсите и т.н. а не самите хора които работят. Всъщност в момента много повече взимат от нас от колкото от печалбите, просто натам трябва да се насочат вземанията. Иначе нямам против да взимат средства от нас за здравеопазване и за пенсионно осигуряване, тоест за баш социалните функции.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *