Журналистически театър.

posted in: Uncategorized | 0

Това е едно странно явление, в което журналистите търсещи истината и само истината, поради факта, че са част от машината за пари и власт, стават нещо друго. Превръщат репортажите си в представления режисирани по предварителен сценарий. Лошото е че ние обикновените хора ставаме част от театъра и то идиотите артисти в този театър. Факт е, че и самите репортери поне за интелигентните хора изглеждат като идиоти. Тъжното е, че дори да не са, трябва да играят театъра си ако искат да имат работа или поне такава в голяма масова медия. Ако имаше критична маса от населението, която да вижда добре как я баламосват, нещата щяха да са други и щеше да има път и за други медии, както щеше да има и съвсем истинска и разследваща журналистика. Дано нещата станат един ден такива.

Защо започнах да пиша това изобщо? Поради репортажа на БТВ тази сутрин за село Бисер и неговото възстановяване от наводнението на 6-ти февруари предизвикано от скъсаната стена на язовир Иваново. След като отидохме на 2-ри март там доброволно да помагаме хората, разбрахме колко много проблеми има, които не се решават след големите велики обещания и свикахме пресконференция за да върнем вниманието към тези страдащи хора, от немърливостта на цялата верига държавни институции- от административния апарат до политиците взимащи решения и естествено алчността на някакви неизвестни за момента поне в публичното пространство. БТВ направиха абсолютно режисиран репортаж. Трябваше да бъдем показвани на фона на багер на Главболгарстрой който руши поредната къща за да се покаже как наистина държавата се грижи перфектно за тези хора, като че ли това е единствения им проблем събарянето на къщите. Смешно беше, че като се разбра, че къщата пред която чакаме няма да се събаря трябваше да търчим всички събрали се след снимачния екип до друга къща от другата страна на реката за да се спази сценария разбира се. Принципно репортажа можеше да се снима и в някой обърнат нагоре с краката двор в който стопанина му бавно и с много усилия напредва в разчистването му. След всички въпроси и отговори накрая репортера заяви като финални думи, че този път всичко ще бъде наред и селото ще бъде възстановено напълно от държавата. Този път се впечатлих особено силно, защото вече го бях преживял веднъж в сутрешния блок на ТВ7 където едната от водещите каза същото, но тогава това само ме озадачи. Но след като се повтори същото въпросната сутрин, на фона изчакващите края на репортажа пострадали хора, се запитах „Това репортери ли са или пророци?“. Че те дори и големите обещатели, политиците, все пак обещават а тук вероятно наистина става въпрос за някакви пророчески дарби (има известна несигурност и предположение, но представената убеденост е много ясна). Е ако не са пророчески дарби остава като вариант само театъра в който и ние трябваше да участваме като идиоти. Естествено скъпите ни репортери лесно можеха да се измъкнат като кажат „Надяваме се този път всичко да бъде наред.“, но начина по който го казват е достатъчно показателен.

Не мога да ги виня . Когато една система кара инженерите да бъдат анти инженери като проектират машините със кратък срок на годност за да се продават повече, или допускат некачествено строителство защото са притиснати от инвеститорите, които се вълнуват само от печалбите си, а лекарите са еднолични или многолични търговци, очевидно и с журналистиката нещата са същите и това е проява на изопаченото ни общество. Но особено ние, обикновените хора, трябва да сме критични, да разпознаваме несправедливостите и естествено да виждаме и да не приемаме журналистическия театър.

 

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/kakvo-ostana-v-s-biser.html

http://tv7.bg/news/6955032.html

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *