Предложение за приемане на съмнителни от екологична гледна точка нови предприятия

posted in: Uncategorized | 0

В наши дни, когато стартира проект за предприятие, което може да увреди и замърси околната среда и местната общност и природозащитниците са против, ни е вменено, че този който изказва тезата трябва и да я защити. Принципно в науката е така. Какво се случва в животът обаче? Местната общност и природозащитниците трябва да докажат, че това предприятие ще замърси. Но те нямат тези ресурси, нямат хора на заплата,за да търсят доказателства, а са длъжни да го направят. В политиката и икономиката много тези са трудно доказуеми, понякога доказването е невъзможно. От резултатите обаче страдаме всички. Според мен причините и следствията са по-важни и не са задължителни документални доказателства.
Радвам се, че вече има държави, в които се смята, че природата има права. В „Състоянието на планетата“ 2010 „Преобразяване на културата. От потребителство към устойчивост“ има една глава наречена „Законодателство за земята“, в която се разглежда тази тема. Споменава се за Еквадор. Те променят системата си за управление, като в законите си признават права на природата. В „Състоянието на планетата“ принципно се говори и за това, че самата фирма трябва да доказва, че няма да замърси и оправдае разрушенията, които ще направи. Бих се радвал и нашето и световното законодателство е такова, но ако хората не осъзнаят, колко е важно това, то няма да се случи. Разбира се, това при потребителска култура и мислене няма как да се получи. Точно тази култура ни превръща в едно зависимо и нездраво общество. Социалните и екологичните проблеми са свързани и винаги трябва да търсим начин и ние да имаме поминък и природата да е опазена. При тези условия и такова законодателство ще е напълно възможно.
Да оставим дотук споменатите неща и да се върнем на началния въпрос. Фирмите със съмнителни в екологично отношение инвестиционни намерения винаги твърдят, че с дейността си няма няма да доведат до никакво замърсяване или ако има някакво, то ще е незначително. Обикновено същите тези фирми замърсяват някакъв район в една или друга степен, което води до по-вяла или по-остра реакция сред населението, но вече е изключително трудно да се затвори предприятието и то продължава да замърсява в по-голяма или по-малка степен. За това ми хрумна една идея която е изключително в социален аспект и е само косвено екологична. Когато една компания, като „Дънди прешъс“, „Шеврон“, както и която и да било друга, отварят рисково производство или добив, да има безусловно споразумение, че цялото население, което е засегнато трябва да бъде солидно обезщетено. Тоест: ако започнат да се увеличават заболявания; ако се забележат промени в екосистемите; ако се намалят възможностите за екологичен поминък и още повече при силно замърсяване, като изпускане на цианиди в река и настъпване на масово измиране на речната фауна или повтарящо се обгазяване и/или запрашаване, фирмата да обезщети местните жители, като намери ново, благоустроено и добро място за живеене, като им построи домове, създаде им здравословен, устойчив във времето и достоен поминък с достойни доходи и им заплати голямо обезщетение заради неудобството, че им променя мястото на живот и изобщо начина на живот. Под всички засегнати се има предвид, ако например е замърсена река да бъдат обезщетени според засегнатостта и тези по течението на реката, както и изобщо всички не пряко, но косвено засегнати. Това означава да се заделят парите от печалбата за да са в готовност всеки момент. След това фирмата разбира се възстановява всичко в екологичен смисъл на думата до степента преди да се е появило предприятието.
Аз лично не съм съгласен някакво предприятие да застрашава някакъв район дори при такива условия. При едно замърсяване всички сме засегнати независимо дали сме от местните или не и дали изобщо ще стъпим някога през живота си на това място или не. Освен това, едно място изисква години възстановяване и според степента на замърсяване тези години може да са десетки а понякога дори стотици. От друга страна всички компании твърдят, че са сигурни че няма да допуснат замърсяване. По тази логика могат да си позволят такова споразумение. Естествено съмнявам се, че ще си позволят такъв ход. Истината е, че не са толкова сигурни. Истината е, че техните собственици ги вълнуват само печалбите. Е ако използват екологични не рискови технологии ще могат да обещаят дори повече.
Знам, че много хора ще скочат и ще кажат „как така ще ги задължават да запазват пари от печалбите си“. Не съм икономист за да кажа точно как да се осъществи това икономически стига да е добро за хората и околната среда. Може парите да бъдат предоставяни на общината. Ако фирмата спази обещанието си да не замърсява и да не въздейства вредно на околната среда, парите и могат да бъдат върнати. Ако погледнете високите печалби на собствениците не виждам причина да ги жалим. Докато те самите могат да си приберат парите и да фалират фирмата а да оставят на нас да се оправяме с проблемите и последствията. Настоящата икономическа система поставя печалбата пред всичко в комбинация с потребителската култура. Редно е да се замислим, дали това от което имаме най-вече нужда всъщност е точно печалба и потребление?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *