ПРИНЦИПИ ЗА УСТОЙЧИВО СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО

posted in: Uncategorized | 0

На времето попаднах на статия, чието заглавие беше нещо като: “С дренажите по-отговорно”. Естествено отнасяше се за дренажите, но започваше с представата за хубав дом, характеризиращ се с “минимални разходи за отопление, минимални разходи за охлаждане и не миришещ на влажно мазе”. За съжаление не си спомням нито името на автора, нито изданието, но в ония времена в които почти всички се нахвърляха на лукс, без мислене за реален комфорт, това много ме впечатли. Тук искам да нахвърлям няколко основни принципа на устойчиво строителство. Устойчиво не в смисъл на стабилност при земетръс, тема която е вече се разработва от години, учи се в университетите и се прилага до колкото позволява настоящата икономическа система. В случая имам предвид устойчивост, в смисъл на опазване на околна среда и съответно социална стабилност (двете са неразривно свързани).

1. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на строителството.
2. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на експлоатацията.
3. Минимално въздействие върху околната среда.
4. Максимален жизнен комфорт.
5. Естетичен вид.
6. Дълъг живот на съоръжението, ако е необходим. Ако не е, лесно да се разглобява, мести и/или рециклира.
7. Максимална възможност за повторно използване на вложените материалите.
8. Заложена възможност за усъвършенстване.
9. Безопасно, устойчиво и сигурно съоръжение.
10. Качество.

Тези принципи не следва да се приемат канонично а в полза на практичността, тоест може да се вложи повече енергия по време на строителството (в сравнение с друг вариант) с цел по-добра енергийна ефективност по време на експлоатацията на съоръжението. Ще опитам да обясня.

1. Минималана енергоемкост и водоемкост по време на строителството означава до колкото е възможно да се използват естествени материали или такива, преминали по-малко технологични процедури. Като пример ако бихме могли при дадени условия да заменим бетона с глина или друг естествен материал за добиването на който не е необходима толкова енергия и се избягва също по-голямата част от замърсяването. Съответно и енергията и ресурсите и водата която ще вложите са значително по-малко. Добрата организация и планиране пък водят до избягването на празни ходове. Това разбира се е нещо, което касае и сегашното строителство. Какво се получава понастоящем? Разчита се на една енергоеммка, ресурсоемка, профанизирана (не изискаща квалифицирани специалисти и прецизиране в работата), но сигурна в някакви граници система. Възприета е от мениджърите, които желаят работниците да са лесно заменими. Това обаче определено не е добър мениджмънд. Предвид, че единствения неограничен ресурс на тази планета е човешкия интелект това определено е глупава система. По-лошото е, че много често този начин се превръща в стандартизирани процедури.
2. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на експлоатацията – това касае като начало енергийната ефективност и пасивната архитектура. Максимално сградата да се отоплява, охлажда и вентилира естествено. Ако се добавят и различните форми на на възобновяеми енергоизточници за сгради, ще се повиши цялостната ефективност. Дъждовната вода може да бъде събирана и използвана за част от водните нужди на сградата както и сивите води. Сивите води са тези от пералнята и банята, които са замърсени, но не много. При някакво не голямо пречистване могат да се използват за тоалетната ако не е компостна. Черните води пък са тези от тоалетната и кухненската мивка. ако използваме щадящи природата препарати, след определена степен на пречистване могат да се използват за поливане. Топлината от канализацията може да се употребява отново и отново.
3. Минимално въздействие върху околната среда: предишните две точки естествено касаят в много голяма степен тази. Има и още гледни точки. Влияние върху местните екосистеми. Всяка сграда влияе върху околната си среда било то като промяна на въздушни течения, засенчване, създаване или разрушаване на екологични ниши. От тази гледна точка можем да се замислим за вписване на сградата или съоръжението в местната екосистема и визуално и екологично.
4.Максимален жизнен комфорт – удобно жилище, топло през зимата и прохладно през лятото, добре осветено и ослънчено, което води да по-малко бактерии и вируси в дома – предразполагащи към заболяване, добре проветрено не създаващо условия за появяване на мухъл и плесени.
5. Естетичен вид – това може би най-добре би го обяснил архитект, но като цяло вписване в духа на мястото, архитектурния амсамбъл и природната околна среда.
6. Дълъг живот на съоръжението – добре е всяко нещо, което се създава, да има дълъг живот и да може лесно да се поправя и рециклира. Това всъщност се отнася въобще за машините и съоръженията когато става въпрос за устойчив начин на живот. При случаи, когато на някой се налага да се мести, дългия живот на сградата е безмислен. Тогава сламената къща например е много практична. От гледна точка на това, че след напускането и, тя се превръща в тор и земя. Друг вариант е конструкция, която се разглобява и сглобява наново.
7. Максимална възможност за повторно използване на вложените материали – в настоящето строителство по-голямата част от материалите след ремонти или разрушаване се превръщат в неизползваем за нищо боклук. Очевидно е по-смислено материалите да могат да се използват многократно.
8. Заложена възможност за усъвършенстване – като пример да има възможност за лесно изграждане на инфраструктура за възобновяеми енергоизточници или за бъдещо озеленяване на прокрива. Вероятно този въпрос е широко поле за идеи.
9. Безопасно, устойчиво и сигурно съоръжение – няма какво да се коментира толкова този въпрос защото се предполага, че е валиден и сега. В настоящето има правилници, методи за изчисление и технологии. Фактът е, че конструкцита се скрива под облицовъчните материали и в сегашната икономическа система, в която печалбата е най-важното точно конструкцията често е зле изпълнена.
10. Качеството. Разликата във вложените ресурси при некачествена изработка като съотношение са незначителни. При устойчив начин на живот ще отпадат пазарните принципи, които допринасят за ниско качество, като факторът, че пазара е движещата сила на животът сега. Ако преоценим нещата и заживеем по друг начин, качеството ще е нещо обичайно и няма да сме принудени да избираме между качествено и евтино.

Всъщност, ако бъдат вложени всякакви такива принципи и сградата е един вид (тук се затруднявам как точно да се изразя при условие, че незнам такъв термин) космически кораб в смисъл хем е сграда, хем машина или завод в който се извършват някакви процеси, хем жива система, която се възтановява и регулира. Като пример, частично или пълно се самозахранва с енергия, рециклира част от водите и отпадъците си. Ако има и живи самовъзтановяващи системи в нея като например озеленения покрив който постоянно се самовъзтановява, прчиства дъждовната вода и “иска” значително по-малко поправка. Виждал в интернет сгради със зимни градини вътре, на които им е такава архитектурата, че естествената вентилация прави така, че тази зимна градина да пречиства въздуха. Много може да се разгърне творческия потенциал в тази насока и да се измислят сгради, които практически да са част от местната екосистема, бидейки в по този начин много комфортни и евтини за поддръжка. Ако приемем устойчивостта, като начин на живот и се запазват природните екосистеми, социалната стабилност и човешкото достойнство, могат да бъдат реализирани идеи неподозирани от нас до момента.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *