СЛЪНЦЕ И АРХИТЕКТУРА

posted in: Uncategorized | 0

Книгата е на Мечислав Таварински и в оригинал е издадена през 1962 г. Може да се каже в част от продължителния апогей, спрямо човешкия живот, на изкопаемите горива. И явно наистина е така защото човека разглежда необходимостта от ослънчаване на жилищата не толкова от енергийна гледна точка, която е основната сега, а предимно от здравословна. Естествено говори за хубавия микроклимат, осветеност, светлопластики и още и още, но основния акцент като полезност е здравето.
Ще цитирам едно изследване от книгата: От 30-те мишки, заразени с бактерии на миши тиф, които са ослънчавани в продължение на три часа от разстояние 0,5м. от прозореца са умрели само 3 мишки, от ослънчаваните от разстояние 1,5м. – умрели 15 мишки и т.н.
Препоръчва се принципно за стаи в които се отглеждат деца да са поне 4 часа ослънчени и още много интересни неща има в книгата и най-добре човек сам да я разгледа.
Интересното в цялата история обаче е, че архитектите и изучаващите градоустройство изобщо не учат тези неща, въпреки всички полезни услуги, които ни дава слънцето и растителността, на която в книгата също и е отделено доста внимание. Да, хора които имат интерес към това го научават, но като цяло мисленето не е насочено в тази посока. Това за мен лично е парадокс!
Междувпрочем, човека говори за това как ще се развива проектирането съобразявайки всички тези неща и още много които ще бъдат изучени в бъдеще. Жалко за надеждите му. Това което виждаме е, че всичко масово се профанизира. А това за което той говори, да наистина си е цала наука, като че ли обаче затова все още говорят и мислят единици. Естествено и моето мнение е, че трябва сериозно да се прави и градоустройството и архитектурата съобразявайки слънцето.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *