Докато не сменим парадигмата нищо добро не ни очаква!

posted in: Uncategorized | 2

Оливър Оуен в книгата си „Опазване на природните ресурси” казва, че би трябвало да разглеждаме земята като космически кораб със самоподдържащи се системи, а не да караме на каубойския принцип „сечи и продължавай нататък”. За мен лично Земята е „жив организъм” и не може да се сравнява с космически кораб, но Оуен е прав от гледна точка, че да, Земята е космическо тяло с поддържащи живота системи и ако не ги опазим, сме загубени. Когато четох „Сказание за хан Аспарух княз Слав и жреца Терес” на Антон Дончев, много ме впечатли как някой отговори на Аспарух, когато търсеше лек за старостта на баща си. Беше му казал, че не може да победи времето защото ние живеем в него и че ако рибите победят реката те самите ще умрат, защото живеят в нея. Това може абсолютно да се сравни с настоящата ни ситуация. В училище постоянно ни се говореше, че ще покорим, подчиним и т.н. природата. Очевидно е вече, че в тази война ще се затрием. И колкото повече я печелим, толкова по-зле ставаме.  По-умно би било обаче ако опитаме да живеем в разбирателство с нея или както стана модерно да се казва “в хармония”. От това ще произтекат много резултати, включително и този, че ние самите ще живеем значително по-добре. Тук идва и идеята за космически кораб „Земя”, да го познаваме добре как работи и да не се унищожим от невежество и тъпотия.

Необходимо е да погледнем на света и на себе си по съвсем различен начин. Знаем, че няма цветове и изобщо атома е едно празно пространство, което в крайна сметка показва, че всичко и всички сме една „глупава” холограма. Значи по някакъв начин, че не можем да притежаваме нищо и самите ние сме едно голямо нищо. От тук излиза, че основното е съзнание и възприятие. Точно в това е най-голямата глупост на човека и човечеството. Правим живота си взаимния а и собствения кошмар и смятаме, че това е напълно нормално. Колко хора са уравновесени или притежават т. нар. емоционална интелигентност? Аз лично говоря за това, но не мога да се похваля особено. Спомням си как като застъпвах първия караул с автомата и два пълнителя патрони, изведнъж се почувствах по-силен. Тази първобитна глупост се отнася за всичко: мускули, пари, положение и колкото и да е тъпо – дори и знания. Колко още проявления има липсата на уравновесеност и разбиране и колко много обичат хората да се налагт едни над други и дори да подтискат човешкото достойнство. А какво всъщност е това освен върховна простотия?

Като цяло светът около нас е отражение на нашия вътрешен свят или казано по друг начин на нашето съзнание. В случая имам предвид по-скоро обществено, но в известна степен и лично – в общи линии светът се определя от съзнанието на човечеството. Така да се каже вътрешната среда и околната в голяма степен си взаимодействат. Ако замърсяваме околната среда значи нашето съзнание, нашият мироглед е замърсен. Ако пренебрегваме външния свят значи пренебрегваме по-голямата част от самите себе си. Разгледайте себе си и ще видите в колко посоки можете да се развивате, колко таланта имате и т.н. а всъщност повечето хора на тази планета не се развиват и почти всички не са щастливи. Ето една версия за връзката със замърсяването. Истината е, че няма как да сме щастливи без да създаваме красота и щастие навън. Естествено невзможно е да забележим всичко навън, както и да обърнем внимание на всичко в себе си, но би било нармално да се опитваме да разберем нещата и да ги осъзнаем.

Съвременната физика „казва”, че всичко е изградено от „звезден прах”. И физиката и екологията, а на практика всички естествени науки, показват, че всичко е свързано. От там бих казал, че всичко е едно цяло и всяко действие или бездействие влияе в една или друга степен на цялото. Някои философии също стигат до този извод по философски път. Дори част от религиите „виждат” нещата по този начин.

Фактът, че светът има директна връзка с мисленето и отношението ни, показва, че настоящото ни положение не е даденост а резултат, в който всеки от нас има участие по един или друг начин. Съответно от нас (като цяло) зависи дали ще водим това или по-смислено съществуване.

Ако гледаме на света като на цяло от което сме част и то не отделна разграничена част а една свързана в постоянно взаимодействие, ролята ни в него би била съвсем различна. Тогава бихме имали шанса да направим света едно наистина прекрасно място за живеене. Всичко това е въпрос само на съзнание.

2 Responses

  1. felipe

    С първата част на текста съм напълно съгласен – да се борим с природата означава, че ако победим, ще победим това, което ни осигурява съществуването, тоест ще загубим. Парадокс, нали? Разбира се ако трябва да сме напълно обективни, това не е задължително да е така. На теория ние можем да победим в смисъл да поставим под тотален контрол цялата планета с всички фактори, които имат отношение към нашето съществуване и благоденствие. Но определено не сме стигнали до това развитие на науката и техниката, така че към настоящия момент нещата са такива – режем клона, на който седим, за да си напалим огън с него.
    Това с цветовете и празното пространство е “малко” far-fetched, в смисъл хлабава е, ако въобще може да се открие някаква логическа връзка, по-скоро е красива алегория – ние сме съставени предимно от нищо, а искаме разни неща. Само така погледнато аз виждам някакъв смисъл в казаното. Колкото до първичният ни инстинкт да покоряваме, побеждаваме, стъпваме на врата на всеки и всичко – ами от такива животни сме произлезли, тази нагласа ни е давала някакво еволюционно предимство, такива сме останали. Не че оправдавам сляпото следване на който и да е инстинкт, нали затова сме хора, за да контролираме инстинктите си и да ги превръщаме в нагони, а не да следваме програмните инструкции като някакви биологични роботи, но просто отбелязвам откъде се е взело това наше желание.
    Това за света, който ни въздейства на нас така, както и ние на него е вярно на различни нива на абстракция. Буквалното ниво е това, за което Деси напоследък ми говори – че грозният град, в който живеем (грозен и като сгради, и като атмосфера, и като транспорт и като души на хората, живеещи в него) я подтиска общо казано влияе негативно. На по-високо ниво на абстракция се сещам за Оруел и изказването му за езика и мислите – “If thought can corrupt language, then language can corrupt thought”. Нещата на които можем да влияем обикновено ни влияят и на нас. Така че да, всичко е взаимосвързано и не можеш да побутнеш едно нещо и да се надяваш, че това няма да се отрази на цялостната картина. Но хората предпочитат да боряват с опростени модели, просто защото така е по-лесно, нищо, че тези модели нямат много общо с действителността. Правим това не само с околната среда – нашият собствен организъм също е изключително сложна система, а ние се надяваме едно хапче да повлияе само на нещото, което не ни е наред и да оправи и да няма други последствия. Хубаво би било, ама не се получава.
    А колкото до гледането на света като цяло, от което ние сме част – за това е необходимо да можем да гледаме по-далеч от носа си и да осъзнаем, че не живеем във вселена, въртяща се около АЗ-а, най-малкото защото има няколко милиарда АЗ-а и няма как те всички да са различни и единствени центрове на егоцентричните вселени на всеки от нас. Но отново това е прекалено сложно за повечето хора. Аз искам бира, бърза кола и готина руса жена, и много кинти, другото не ме интересува. Транзитивните връзки не ги мислим, скъсяваме модела, който е малко по-голям – ПОТРЕБНОСТИ-СРЕДСТВА ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО ИМ-НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ. Като не осъзнаваш че търсиш щастие, а не BMW и като не осъзнаваш, че бидейки готов да мачкаш всичко, за да стигнеш до заветната ти мечта ти всъщност унищожаваш неща, които позволяват да съществуваш и ти, и бленуваното BMW, и светът, в който се намирате. Затова всъщност се и опитваме да победим реката, в която плуваме. От интелектуално късогледство. Е, върнах се в началото, the circle is now complete, време е да спирам.

  2. svetul

    Може и като алегория наистина да се приеме това за цветовете и празното пространство. Логиката е в смисъл, че ако си даваме сметка за тези неща и…-да става малко сложно за обяснение-не просто сметка ами така да се каже ако възприемаш физиката като физика а не математика т.е. не някакви формули които симулират и доказват някакви процеси а нещо в известен смисъл осезаемо. Разбира се ние не се осъзнаваме като атоми сплетени в енергиен вихър а като същества дето са гладни, боли ги, кеф им е и т.н., но принципно точно като човешки същества би било нормално да сме изследователи и да осъзнаваме, че нещата не са толкова прости. И точно това имам предвид с празното пространство, в крайна сметка сме прах и пепел както са си обяснявали нещата в древността а всъщност даже това не сме на атомно и субатомно ниво то дори още на молекулно. Поне за мен е логично да се замислим какво е най-важното за нас. Понеже от отношението ни тръгва всичко би било нормално да му обърнем някакво внимание.
    Иначе даже днеска с едни приятели, те и двамата сятат, че хората са безнадежден случай и да забравя за всякакво осъзнаване. Ако приема тази мисъл за абсолютна непроменлива истина имам два варианта: да се самоубия (нямам склонност към това, може би е възможно, но не знам просто какво трябва да се случи), другият е да се разболея и да умра от болест, която е дошла от тчаяние. Само че и в природата и в света понякога се случват странни неща. Не бих ги нарекъл чудеса а просто странни неща. На мен това ми дава някаква надежда, макар гледайки само по пътя на конвенционалната логика да сме си пълни идиоти като човечество и да няма шанс.
    За нашиия собствен организъм беше доста добър примера.
    Като гледам не твърдиш, че нещата които казвам, за теб не са вярни а по-скоро че не са толкова научно обосновани. Нямам претенции за това. Просто аз ги виждам така в следствие на моите разсъждения.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *