Глобалното затопляне – неудобна истина, голяма лъжа, или нещо друго.

posted in: Uncategorized | 2

На какво бяхме свидетели? Едни учени доказаха човешката намеса в промяната на климата други доказаха, че няма доказателства за такава. Спорът стана огромен, имаше нападения и обвинения в лъжи. В крайна сметка малцина казаха, че процесите са сложни и не добре изучени. И нашето мнение може да се сформира единствено от вярата ни в едното или в другото или по-скоро в това, което повече ни харесва. Направих си труда да почета, да изслушам дискусии, да гледам научно популярни филми, които застъпват едната или другата позиция. Това, което най-много ме впечатлява е, че никой не казва истината докрай. Не мога да го кажа като научни доказателства, не съм толкова дълбоко в това, но със сигурност мога да кажа, че пропагандата как да живеем и в единия и другия случай не е вярна.

Чисто теоретично, може би нещата са някъде около средата. Откровено казано се дразня като се опитват да ми изкарат, че ние хората нямаме никаква намеса. За мен това е просто абсурдно твърдение. 80 гига тона изпускал въглероден двуокис океана в сравнение с нашите смешни 7 гига тона. Да, ама за разлика от нас океана си ги поглъща, а ние какво правим – чудим се как да изпуснем още повече, че било значело, че сме много развити икономически. Ако направя безумно тъпо сравнение, каквото направи Симеон Дянков с пицата, да си представим, че от всеки 80 лв които изкарваме ни взимат 7… е май не е пренебрежително малко и за 12 години май стигнахме 80-те. Естествено, със сигурност процесите са сложни и не толкова еднозначни. Предвид, че унищожаваме биоразнообразието и замърсяваме океана и в него намалява кислорода и планктона, като вземем предвид, че обезлесяваме планетата, като вземем предвид, че атмосферата е еволюирала милиони години като растителността е депонирала този въглерод под земята и ние сега изведнъж в геоложки смисъл изваждаме този въглерод и го изпускаме във вид на въглероден двуокис… и какво правим?!? Твърдим, че ние нямаме никаква намеса или няма доказателства, че имаме намеса и можем да „серем” колкото си щем!!! Съжалявам, но аз лично не бих могъл да се съглася с това. Дори да нямаме намеса в промяните в климата, въпросът остава. Начинът по който живеем е тъп.

Друго което ме впечатли, особено в руския филм за глобалното затопляне е тъпата пропаганда. В Африка имало много въглища и нефт и вместо да си живеят „добре” тези хора есплоатирайки находищата си, те тънат в мизерия. Ами да, така е, но тънат в мизерия не защото не си експлоатират находищата, а защото има много групи хора на този свят, които са на сметка тези хора да са зле. Другият момент е, че там където се експлоатират находищата в повечето случаи (да не казвам във всички, защото ако не са бедни пък имат здравни проблеми в зависимост от местата, държавите и законите повече или по-малко) това не ги огрява по никакъв начин, освен че стават по-болни и по-бедни. Като намериха нефт в делтата на река Нигер какво се получи – дошли Шел да си построят рафинериите, изгонили местното население без да го обезщетят по никакъв начин… е освен по един, че тези които се разбунтували ги избесили по стълбовете и дърветата… и днес хората там живеят в пълна мизерия а рафинериите бълват пламъци от газ защото няма сметка да се продава, докато бедните хорица горят лайна, буклуци и каквото още намерят. Може би няма значение, че не е хуманно щом е икономически оправдано. Ами Китай?!? Те разработват своите въглища и имат много ТЕЦ-ове. Няма сериозни мерки за безопасност, живеят практически в робство, има стотици загиващи всяка година, а останалите се разболяват. Бъдещето все още не е ясно. Е, това е това добре, което най-вероятно ще се случи и на другите.

Пътят по който вървим като цивилизация е идиотски. За мен лично е чудно как тази идиотщина е напълно нормална за масата от хората.

Потребителската култура е глупост от всякъде погледнато и до нищо добро няма да ни доведе. Ние живеем на тази планета и би било нормално да се съобразяваме с условията на нея ако искаме да продължим. Това го правят чудесно екосистемите. Очевидно те трябва да са ни примера на подражание, а не нашата странна малоумност. За съжаление не мога да си спомня осреднената стойност, колко камиона отпадък се падат на един камион готова продукция, но числото беше над 20. Ще си кажете – не това не може да бъде – може и е така, дайде си сметка колко много процедури минава единица продукт. Първо се добива суровината, всеки който е виждал насипищата на един рудник ще признае, че е впечатляващо количество, там се изхвърлят може би по-голямата част отпадък за да доведе до коренна промяна на терена. После при обработката му – постоянно третиране и изхвърляне на нови и нови отпадъци. После опаковане, транспортирани с всичките си последствия. Накрая ако този продукт има и кратък живот и не може да се рециклира… вероятно е ясно за всеки какво значи това. Всъщност предметите трябва да имат дълъг живот и да може материалите в тях да се рециклират.

Можем да вървим към тъй нареченото устойчиво развитие. Масата от хората, като чуят устойчиво развитие, в ума им блясват вятърни ферми и слънчеви полета. Принципно в централизираното енергоснабдяване няма нищо устойчиво и дори е доста уязвимо. От една страна има голями загуби при пренос, от друга едно паднало дърво или крадци на кабели могат да засегнат големи райони. Но в крайна сметка сме зависими от точно определени производители. Това всъщност не е устойчиво развитие.

Това за което се говори, но не достатъчно, е прахосването на ресурси. Не само енергийни ресурси, а изобщо ресурси. Всеобщо е схващането, че колкото повече ресурси прахосваш си толкова по-голяма работа, разбира се връзката не е толкова директна, просто като имаш излишно голяма къща, харчеща страшно много гъзарска кола и си заобиколен с много скъпи предмети – тогава си голямата работа. Това всъщност значи, че харчиш много ресурси или казано по друг начин си малоумник с много изкривено светоусещане. Тъжното е, че към това се стремят може би 80% от човечството ако не и повече. А можем да сме по-развити а не по-голями. Както казва Лестър Браун “Да си по-развит значи да си по-добър, а не по-голям”. Можем да живеем много по-добре с много по-малко ресурси. Никой не ни казва например, че домакинствата ни могат да изразходват 10% от настоящата изразходвана в тях енергия. Представете си ако настоящата ви месечна сметка за ток вместо да е 40 лв. е 4 лв. Или да плащате месечен абонамент от например 10 лв. който ви осигурява всички енергийни нужди. И това може да стане много лесно с интелигентна държавна политика. Естествено, по настоящия икономически модел фирмите, които се занимават с енергийна ефективност, предлагат високотехнологични и скъпи мерки. Това идва от факта, че печалбата се слага преди всичко и това е много ключов момент. Необходима ни е икономическа система, която се поддържа в жизненост, а не завладяваща и поставяща в зависимост каквато е сегашната. Всъщност има доста евтини енергийноефективни мерки, които никой не предлага, защото от тях няма голяма печалба. От друга страна високо технологичните решения защо са толкова скъпи? Отново по същата причина. За всяко дребничко удобство, което добавят в една система, цената скача ударно, без никакво практично обяснение освен печалбата. Трето, странен е въпросът защо не се мислят и проектират да кажем селищата (но се отнася за всичко) да харчат по-малко енергия, като например се спазват принципите за незасенчване и пасивна (слънчева) архитектура. На този въпрос отговорът вероятно е – никой не се интересува. Бих могъл да го допусна, че е от най-обикновенна глупост, или поне в повечето случаи.

Същият е въпросът с възобновяемите ененергоизточници (ВЕИ). Всичките ни жилища, фабрики, работилници, изобщо селища биха могли да произвеждат част от енергията си дори в някои случаи цялата. Тогава и „пътят” на тока ще е малък и загубите ще са по-малки и системата ще е по-сигурна. Не е задължително да правим само огромни ветрогенератори и напорни ВЕЦ-ове и всякакви подобни. Всъщност, много повече трябва да се набляга на малките съоръжения, които работят и с по-ниска скорост на вятъра или водния поток и не искат чак толкова специални съоръжения, а може да са върху къщата ни, до нея, под нея е т.н. Големите неща се правят, защото по-голям проект – по-голяма далавера – повече за крадене. За това в момента сме свидетели на строителство на „динозаври”, които в последствие обикновенно се превръщат в държавни вампири. Е, при ВЕИ не е задължително така да се получи, но би могло. Типичен случай е АЕЦ Белене, който не е проект за възобновяема енергия, но принципа на далаверата е показателен. Отклоних се малко, но да се върна на темата. При интелигнтно планиране и изобщо освобождаване на творческия потенциал за всякакви щури и практични, пък било то и според настоящия икономически модел не изгодни съоръжения, в света или в страната ни нещата биха могли да стоят по напълно различен начин. Не трябва да забравяме един много важен момент. Не всичката енергия от която се нуждаем е електрическа. И друго. При преобразуването на енергия винаги има загуба. Затова трябва да мислим нещата така, че да са с мимимално преобразуване. Най- елементарния пример е – направи така, че дневната светлина да стига до теб, а не всичко да се затули и да  се разчита на изкуствено осветление.

Концепцията за строителството може коренно да се промени. Ясно е, че когато строим тунели и мостове няма толкова на къде да мърдаме от стоманобетона, но при жилищното строителство може да се използват местните, познати от векове материали. Към тези материали може да се приложи цялата съвременна наука и изведнъж да се окаже, че имаме материали които не искат много енергия и са с много добри качества. Стари инженери са ми казвали, че в хоросана на римските мостове имало яйчен белтък и стоят до днес не само заради конструкцията а и заради хоросана. Някъд бях чел (за голямо съжаление вече не помня къде) за някакъв дворец в Индия от глина или още по-народному казано от кал. Опитали се да го взривят, но дори и след третия опит не помръднал. Взели проби и се оказоло, че в глината има пчелен мед. И белтъкът и медът са всъщност полимери. Строителната химия напредва много в полимерите за стоманобетон и принципно за съвременното масово строителство. Същевременно строителството е един от най-енергоемките браншове. Ако се използват местни материали, не преминали  през толкова процедури като цимента и стоманата, нещата могат коренно да се променят. Същите полимери и мономери могат и да са напълно незастрашаващи и незамърсяващи околната среда. Просто ако се поеме в тази посока.

Интересен е въпросът с тъй нареченето авторско право. Отново една приумица в настоящия икономически модел, който забавя развитието. Разбирам, че изследователя или откривателя трябва да може  да получи печалба за това, че е отделил толкова усилия и време за изследване и е изобретил нещо. Но да купи патента някаква корпорация и откритието да не види свят с години или изобщо, това си е простотия. Всъщност по-логично би било давността на авторското право да е например 5 години, да го купят някакви фирми за да са най-напред и да са изчистили грешките и изобщо да са най-добрите от там и купуваните, но след тези 5 години да може всеки да работи с това изобретение. Това би довело до много по-скоростно развитие.

Икономеческите кризи за мен лично са пълен абсурд. Добре организирана глупост, за която обаче ние хората сме като кротки агънца нямащи къде да избягат. Е, вярно сме овце. Най-изумителното при всичките икономически кризи до сега (макар да са умирали много хора и от други видове спекула) е, въпреки че земята си дава плодовете, започва глад. Много хора остават без жилища и т.н. и т.н. Това пък ако не е абсурдно, не зная какво трябва да е. Това просто е начин масово хората да обеднеят за сметка на група хора, които стават още по-богати. И ако се разровите ще видите, че всичките кризи имат странно начало, в което се очаква какво ще се случи. Но въпреки това те продължават да се случват. Принципно разбирам при икономическа криза да не можеш да отидеш на далечно пътуване или да направиш голяма покупка, но да започнеш да се чудиш как да свързваш двата края е абсурдно. Всъщност, ако приемем устойчивото развитие като модел на живот и икономика която да се самоподдържа, никакви кризи няма да ни се случват, защото няма как да се случат. Единствено при голямо бедствие можe да стане неприятно, но пак да се оцелее.

Има още много неща, които могат да се кажат. Лошото е, че проблемите се използват от едни или други, по един или друг начин, а сериозните решения не се казват и ни се хвърля само прах в очите. Знам само, че със съзнание може да се промени всичко, но за съжаление това, което принципно не иска никакви ресурси се оказва най-инертното. Дано наистина в даден момент хората започнат да се осъзнават. Тъжно ще е такива ужким разумни същества като нас човеците, да загинем от собствената си глупост, мислейки че сме много умни.

2 Responses

  1. felipe

    Браво, чудесна статия! Радвам се, че не е съвсем едностранчива, иначе щеше да си лесна плячка на всяка от групите, заели разни крайни позиции. Истината не може да се намери в двуполюсен модел. Като чета началото и се сещам за един мой любим цитат от Матрицата, откровението на агент Смит пред Нео:
    I’d like to share a revelation I’ve had during my time here. It came to me when I tried to classify your species. I realized that you’re not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with their surrounding environment, but you humans do not. You move to an area, and you multiply, and you multiply, until every natural resource is consumed. The only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet. You are a plague, and we … are the cure.
    Което разбира се ще доведе до това, че ще бъда обвинен в крайност, но пък не мога да се въздържа. 🙂
    Положението е лошо, но за сметка на това няма да се оправи скоро, поне не и по изгоден за нас начин. Просто нашите инстикти вършат работа при далеч по-малки общества. Днес ние сме доминиращия вид като покритие/влияние на планетата, но още носим инстиктите си на маймуни, живеещи в групи от десетки. Има един такъв много интересен парадокс, казва се tragedy of the commons. Идеята е, че ако всеки вземе оптималното за него решение, то крайното решение е неизгодно за всички. Парадокс, нали? Нещо толкова просто, което хората не знаят и отказват да разберат. Но както се казва, няма да унищожим планетата, само себе си. Може би ако има следващ интелигентен вид, той ще надскочи този етап на цивилизацията. Но това няма значение за нас, нали? Коментира ми се още по съдържанието, но друг път, за сега стига толкова.

    • svetul

      За съжаление откровението напълно отговаря на реалното ни положение в момента. За това няма как да си краен. Парадокса също е на лице. Междувпрочем се води, че не е ефективно и когато всеки действа само за обществото и се препоръчва някакъв баланс където индивида прави оптималното и за обществото и за самия себе си. Е ние сме доста далеч от такова мислене. Фактът е обаче че всичко ни е в тъпите глави и от там си патим. Просто не умеем да мислим. Иначе всички условия да живеем добре са налице.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *