Европейски съюз с цел намаляване на парниковите емисии реши да забрани крушките с нажежаема жичка от 100 вата като всяка година бъдат спирани по-слабите до пълното им отстраняване от търговската мрежа. Никой не твърди, че енергоспестяващите крушки не спестяват значително количество енергия. Имаше обаче забележки, че хората чувствителни към светлина получават главоболие. Друго на което не се обърна внимание, че за част от населението на ЕС все още са скъпи. Освен това съдържат живак. Светодиодните са все още много скъпи и с проблеми, иначе вероятно тяхно е бъдещето. Това определено мога да го причисля към графата чиновнически решения. Вместо да се вземат генерални мерки очевидно се будалкаме и този път. Да, факт е, че тази мярка ще спести известно количество енергия. Естествено и тук важи въпроса – хубаво спестяваме по този начин а какво правим изобщо? – тоес, да вземем дори и най-ефективното светодиодно осветление, но същевременно харчим много за отопление и какво ли още не, то тогава какво точно правим? Ето усреднена статистика от книгата на Георги Балкански „Как да пестим енергия” (и за Тома неверниците казвам само, че това можете да го срещнете във всяка литература по въпроса) : 5% за осветление; 10% за готвене; 20% за затопляне на вода; 65% за отопление и охлаждане.
Мисля, че тези числа говорят сами по себе си. За мен лично много по-смислено щеше да бъде ако евросъюза беше приел общоевропейски правилник (според поясите разбира се и климата) за незасенчване. Тогава щеше да има пълната възможност да се въведе масово пасивната (слънчевата) архитектура. Това само по себе си може да спести много повече енергия, дори да ползваме осветление с нажежаеми жички, ако сградите се отопляват и охлаждат поне в голяма степен пасивно. Това го давам само като пример, мерки могат още хиляди да се вземат и като норми, и като данъци, и като поощрения и т.н. Просто се ужасявам от факта, че както обикновенно не се търсят реалните решенията а се замазват очите.

Оливър Оуен в книгата си „Опазване на природните ресурси” казва, че би трябвало да разглеждаме земята като космически кораб със самоподдържащи се системи, а не да караме на каубойския принцип „сечи и продължавай нататък”. За мен лично Земята е „жив организъм” и не може да се сравнява с космически кораб, но Оуен е прав от гледна точка, че да, Земята е космическо тяло с поддържащи живота системи и ако не ги опазим, сме загубени. Когато четох „Сказание за хан Аспарух княз Слав и жреца Терес” на Антон Дончев, много ме впечатли как някой отговори на Аспарух, когато търсеше лек за старостта на баща си. Беше му казал, че не може да победи времето защото ние живеем в него и че ако рибите победят реката те самите ще умрат, защото живеят в нея. Това може абсолютно да се сравни с настоящата ни ситуация. В училище постоянно ни се говореше, че ще покорим, подчиним и т.н. природата. Очевидно е вече, че в тази война ще се затрием. И колкото повече я печелим, толкова по-зле ставаме.  По-умно би било обаче ако опитаме да живеем в разбирателство с нея или както стана модерно да се казва “в хармония”. От това ще произтекат много резултати, включително и този, че ние самите ще живеем значително по-добре. Тук идва и идеята за космически кораб „Земя”, да го познаваме добре как работи и да не се унищожим от невежество и тъпотия.

Необходимо е да погледнем на света и на себе си по съвсем различен начин. Знаем, че няма цветове и изобщо атома е едно празно пространство, което в крайна сметка показва, че всичко и всички сме една „глупава” холограма. Значи по някакъв начин, че не можем да притежаваме нищо и самите ние сме едно голямо нищо. От тук излиза, че основното е съзнание и възприятие. Точно в това е най-голямата глупост на човека и човечеството. Правим живота си взаимния а и собствения кошмар и смятаме, че това е напълно нормално. Колко хора са уравновесени или притежават т. нар. емоционална интелигентност? Аз лично говоря за това, но не мога да се похваля особено. Спомням си как като застъпвах първия караул с автомата и два пълнителя патрони, изведнъж се почувствах по-силен. Тази първобитна глупост се отнася за всичко: мускули, пари, положение и колкото и да е тъпо – дори и знания. Колко още проявления има липсата на уравновесеност и разбиране и колко много обичат хората да се налагт едни над други и дори да подтискат човешкото достойнство. А какво всъщност е това освен върховна простотия?

Като цяло светът около нас е отражение на нашия вътрешен свят или казано по друг начин на нашето съзнание. В случая имам предвид по-скоро обществено, но в известна степен и лично – в общи линии светът се определя от съзнанието на човечеството. Така да се каже вътрешната среда и околната в голяма степен си взаимодействат. Ако замърсяваме околната среда значи нашето съзнание, нашият мироглед е замърсен. Ако пренебрегваме външния свят значи пренебрегваме по-голямата част от самите себе си. Разгледайте себе си и ще видите в колко посоки можете да се развивате, колко таланта имате и т.н. а всъщност повечето хора на тази планета не се развиват и почти всички не са щастливи. Ето една версия за връзката със замърсяването. Истината е, че няма как да сме щастливи без да създаваме красота и щастие навън. Естествено невзможно е да забележим всичко навън, както и да обърнем внимание на всичко в себе си, но би било нармално да се опитваме да разберем нещата и да ги осъзнаем.

Съвременната физика „казва”, че всичко е изградено от „звезден прах”. И физиката и екологията, а на практика всички естествени науки, показват, че всичко е свързано. От там бих казал, че всичко е едно цяло и всяко действие или бездействие влияе в една или друга степен на цялото. Някои философии също стигат до този извод по философски път. Дори част от религиите „виждат” нещата по този начин.

Фактът, че светът има директна връзка с мисленето и отношението ни, показва, че настоящото ни положение не е даденост а резултат, в който всеки от нас има участие по един или друг начин. Съответно от нас (като цяло) зависи дали ще водим това или по-смислено съществуване.

Ако гледаме на света като на цяло от което сме част и то не отделна разграничена част а една свързана в постоянно взаимодействие, ролята ни в него би била съвсем различна. Тогава бихме имали шанса да направим света едно наистина прекрасно място за живеене. Всичко това е въпрос само на съзнание.

На какво бяхме свидетели? Едни учени доказаха човешката намеса в промяната на климата други доказаха, че няма доказателства за такава. Спорът стана огромен, имаше нападения и обвинения в лъжи. В крайна сметка малцина казаха, че процесите са сложни и не добре изучени. И нашето мнение може да се сформира единствено от вярата ни в едното или в другото или по-скоро в това, което повече ни харесва. Направих си труда да почета, да изслушам дискусии, да гледам научно популярни филми, които застъпват едната или другата позиция. Това, което най-много ме впечатлява е, че никой не казва истината докрай. Не мога да го кажа като научни доказателства, не съм толкова дълбоко в това, но със сигурност мога да кажа, че пропагандата как да живеем и в единия и другия случай не е вярна.

Чисто теоретично, може би нещата са някъде около средата. Откровено казано се дразня като се опитват да ми изкарат, че ние хората нямаме никаква намеса. За мен това е просто абсурдно твърдение. 80 гига тона изпускал въглероден двуокис океана в сравнение с нашите смешни 7 гига тона. Да, ама за разлика от нас океана си ги поглъща, а ние какво правим – чудим се как да изпуснем още повече, че било значело, че сме много развити икономически. Ако направя безумно тъпо сравнение, каквото направи Симеон Дянков с пицата, да си представим, че от всеки 80 лв които изкарваме ни взимат 7… е май не е пренебрежително малко и за 12 години май стигнахме 80-те. Естествено, със сигурност процесите са сложни и не толкова еднозначни. Предвид, че унищожаваме биоразнообразието и замърсяваме океана и в него намалява кислорода и планктона, като вземем предвид, че обезлесяваме планетата, като вземем предвид, че атмосферата е еволюирала милиони години като растителността е депонирала този въглерод под земята и ние сега изведнъж в геоложки смисъл изваждаме този въглерод и го изпускаме във вид на въглероден двуокис… и какво правим?!? Твърдим, че ние нямаме никаква намеса или няма доказателства, че имаме намеса и можем да „серем” колкото си щем!!! Съжалявам, но аз лично не бих могъл да се съглася с това. Дори да нямаме намеса в промяните в климата, въпросът остава. Начинът по който живеем е тъп.

Друго което ме впечатли, особено в руския филм за глобалното затопляне е тъпата пропаганда. В Африка имало много въглища и нефт и вместо да си живеят „добре” тези хора есплоатирайки находищата си, те тънат в мизерия. Ами да, така е, но тънат в мизерия не защото не си експлоатират находищата, а защото има много групи хора на този свят, които са на сметка тези хора да са зле. Другият момент е, че там където се експлоатират находищата в повечето случаи (да не казвам във всички, защото ако не са бедни пък имат здравни проблеми в зависимост от местата, държавите и законите повече или по-малко) това не ги огрява по никакъв начин, освен че стават по-болни и по-бедни. Като намериха нефт в делтата на река Нигер какво се получи – дошли Шел да си построят рафинериите, изгонили местното население без да го обезщетят по никакъв начин… е освен по един, че тези които се разбунтували ги избесили по стълбовете и дърветата… и днес хората там живеят в пълна мизерия а рафинериите бълват пламъци от газ защото няма сметка да се продава, докато бедните хорица горят лайна, буклуци и каквото още намерят. Може би няма значение, че не е хуманно щом е икономически оправдано. Ами Китай?!? Те разработват своите въглища и имат много ТЕЦ-ове. Няма сериозни мерки за безопасност, живеят практически в робство, има стотици загиващи всяка година, а останалите се разболяват. Бъдещето все още не е ясно. Е, това е това добре, което най-вероятно ще се случи и на другите.

Пътят по който вървим като цивилизация е идиотски. За мен лично е чудно как тази идиотщина е напълно нормална за масата от хората.

Потребителската култура е глупост от всякъде погледнато и до нищо добро няма да ни доведе. Ние живеем на тази планета и би било нормално да се съобразяваме с условията на нея ако искаме да продължим. Това го правят чудесно екосистемите. Очевидно те трябва да са ни примера на подражание, а не нашата странна малоумност. За съжаление не мога да си спомня осреднената стойност, колко камиона отпадък се падат на един камион готова продукция, но числото беше над 20. Ще си кажете – не това не може да бъде – може и е така, дайде си сметка колко много процедури минава единица продукт. Първо се добива суровината, всеки който е виждал насипищата на един рудник ще признае, че е впечатляващо количество, там се изхвърлят може би по-голямата част отпадък за да доведе до коренна промяна на терена. После при обработката му – постоянно третиране и изхвърляне на нови и нови отпадъци. После опаковане, транспортирани с всичките си последствия. Накрая ако този продукт има и кратък живот и не може да се рециклира… вероятно е ясно за всеки какво значи това. Всъщност предметите трябва да имат дълъг живот и да може материалите в тях да се рециклират.

Можем да вървим към тъй нареченото устойчиво развитие. Масата от хората, като чуят устойчиво развитие, в ума им блясват вятърни ферми и слънчеви полета. Принципно в централизираното енергоснабдяване няма нищо устойчиво и дори е доста уязвимо. От една страна има голями загуби при пренос, от друга едно паднало дърво или крадци на кабели могат да засегнат големи райони. Но в крайна сметка сме зависими от точно определени производители. Това всъщност не е устойчиво развитие.

Това за което се говори, но не достатъчно, е прахосването на ресурси. Не само енергийни ресурси, а изобщо ресурси. Всеобщо е схващането, че колкото повече ресурси прахосваш си толкова по-голяма работа, разбира се връзката не е толкова директна, просто като имаш излишно голяма къща, харчеща страшно много гъзарска кола и си заобиколен с много скъпи предмети – тогава си голямата работа. Това всъщност значи, че харчиш много ресурси или казано по друг начин си малоумник с много изкривено светоусещане. Тъжното е, че към това се стремят може би 80% от човечството ако не и повече. А можем да сме по-развити а не по-голями. Както казва Лестър Браун “Да си по-развит значи да си по-добър, а не по-голям”. Можем да живеем много по-добре с много по-малко ресурси. Никой не ни казва например, че домакинствата ни могат да изразходват 10% от настоящата изразходвана в тях енергия. Представете си ако настоящата ви месечна сметка за ток вместо да е 40 лв. е 4 лв. Или да плащате месечен абонамент от например 10 лв. който ви осигурява всички енергийни нужди. И това може да стане много лесно с интелигентна държавна политика. Естествено, по настоящия икономически модел фирмите, които се занимават с енергийна ефективност, предлагат високотехнологични и скъпи мерки. Това идва от факта, че печалбата се слага преди всичко и това е много ключов момент. Необходима ни е икономическа система, която се поддържа в жизненост, а не завладяваща и поставяща в зависимост каквато е сегашната. Всъщност има доста евтини енергийноефективни мерки, които никой не предлага, защото от тях няма голяма печалба. От друга страна високо технологичните решения защо са толкова скъпи? Отново по същата причина. За всяко дребничко удобство, което добавят в една система, цената скача ударно, без никакво практично обяснение освен печалбата. Трето, странен е въпросът защо не се мислят и проектират да кажем селищата (но се отнася за всичко) да харчат по-малко енергия, като например се спазват принципите за незасенчване и пасивна (слънчева) архитектура. На този въпрос отговорът вероятно е – никой не се интересува. Бих могъл да го допусна, че е от най-обикновенна глупост, или поне в повечето случаи.

Същият е въпросът с възобновяемите ененергоизточници (ВЕИ). Всичките ни жилища, фабрики, работилници, изобщо селища биха могли да произвеждат част от енергията си дори в някои случаи цялата. Тогава и „пътят” на тока ще е малък и загубите ще са по-малки и системата ще е по-сигурна. Не е задължително да правим само огромни ветрогенератори и напорни ВЕЦ-ове и всякакви подобни. Всъщност, много повече трябва да се набляга на малките съоръжения, които работят и с по-ниска скорост на вятъра или водния поток и не искат чак толкова специални съоръжения, а може да са върху къщата ни, до нея, под нея е т.н. Големите неща се правят, защото по-голям проект – по-голяма далавера – повече за крадене. За това в момента сме свидетели на строителство на „динозаври”, които в последствие обикновенно се превръщат в държавни вампири. Е, при ВЕИ не е задължително така да се получи, но би могло. Типичен случай е АЕЦ Белене, който не е проект за възобновяема енергия, но принципа на далаверата е показателен. Отклоних се малко, но да се върна на темата. При интелигнтно планиране и изобщо освобождаване на творческия потенциал за всякакви щури и практични, пък било то и според настоящия икономически модел не изгодни съоръжения, в света или в страната ни нещата биха могли да стоят по напълно различен начин. Не трябва да забравяме един много важен момент. Не всичката енергия от която се нуждаем е електрическа. И друго. При преобразуването на енергия винаги има загуба. Затова трябва да мислим нещата така, че да са с мимимално преобразуване. Най- елементарния пример е – направи така, че дневната светлина да стига до теб, а не всичко да се затули и да  се разчита на изкуствено осветление.

Концепцията за строителството може коренно да се промени. Ясно е, че когато строим тунели и мостове няма толкова на къде да мърдаме от стоманобетона, но при жилищното строителство може да се използват местните, познати от векове материали. Към тези материали може да се приложи цялата съвременна наука и изведнъж да се окаже, че имаме материали които не искат много енергия и са с много добри качества. Стари инженери са ми казвали, че в хоросана на римските мостове имало яйчен белтък и стоят до днес не само заради конструкцията а и заради хоросана. Някъд бях чел (за голямо съжаление вече не помня къде) за някакъв дворец в Индия от глина или още по-народному казано от кал. Опитали се да го взривят, но дори и след третия опит не помръднал. Взели проби и се оказоло, че в глината има пчелен мед. И белтъкът и медът са всъщност полимери. Строителната химия напредва много в полимерите за стоманобетон и принципно за съвременното масово строителство. Същевременно строителството е един от най-енергоемките браншове. Ако се използват местни материали, не преминали  през толкова процедури като цимента и стоманата, нещата могат коренно да се променят. Същите полимери и мономери могат и да са напълно незастрашаващи и незамърсяващи околната среда. Просто ако се поеме в тази посока.

Интересен е въпросът с тъй нареченето авторско право. Отново една приумица в настоящия икономически модел, който забавя развитието. Разбирам, че изследователя или откривателя трябва да може  да получи печалба за това, че е отделил толкова усилия и време за изследване и е изобретил нещо. Но да купи патента някаква корпорация и откритието да не види свят с години или изобщо, това си е простотия. Всъщност по-логично би било давността на авторското право да е например 5 години, да го купят някакви фирми за да са най-напред и да са изчистили грешките и изобщо да са най-добрите от там и купуваните, но след тези 5 години да може всеки да работи с това изобретение. Това би довело до много по-скоростно развитие.

Икономеческите кризи за мен лично са пълен абсурд. Добре организирана глупост, за която обаче ние хората сме като кротки агънца нямащи къде да избягат. Е, вярно сме овце. Най-изумителното при всичките икономически кризи до сега (макар да са умирали много хора и от други видове спекула) е, въпреки че земята си дава плодовете, започва глад. Много хора остават без жилища и т.н. и т.н. Това пък ако не е абсурдно, не зная какво трябва да е. Това просто е начин масово хората да обеднеят за сметка на група хора, които стават още по-богати. И ако се разровите ще видите, че всичките кризи имат странно начало, в което се очаква какво ще се случи. Но въпреки това те продължават да се случват. Принципно разбирам при икономическа криза да не можеш да отидеш на далечно пътуване или да направиш голяма покупка, но да започнеш да се чудиш как да свързваш двата края е абсурдно. Всъщност, ако приемем устойчивото развитие като модел на живот и икономика която да се самоподдържа, никакви кризи няма да ни се случват, защото няма как да се случат. Единствено при голямо бедствие можe да стане неприятно, но пак да се оцелее.

Има още много неща, които могат да се кажат. Лошото е, че проблемите се използват от едни или други, по един или друг начин, а сериозните решения не се казват и ни се хвърля само прах в очите. Знам само, че със съзнание може да се промени всичко, но за съжаление това, което принципно не иска никакви ресурси се оказва най-инертното. Дано наистина в даден момент хората започнат да се осъзнават. Тъжно ще е такива ужким разумни същества като нас човеците, да загинем от собствената си глупост, мислейки че сме много умни.