Какъв трява да бъде един град? Визия за зелен град.

posted in: Uncategorized | 1

Какъв трябва да бъде един град?

За да сме в състояние да направим каквото и да било градоустройствено планиране, първо трябва да си отговорим на този въпрос. Екологията, физиката и другите естествени науки доказват, че всичко е свързано, така че с всяко наше решение ние влияем на качеството на живота като цяло.

Нека оставим за момент вижданията, наложени ни от едно самоунищожително консуматорско общество. Истината е, че лъскавите джипове и спортните автомобили, огромните, луксозни и безумно непрактични жилища, както и големият брой вещи не са ни толкова необходими (въпреки че желаем да ги притежаваме). Всъщност това, от което се нуждаем, е здраве, щастие и спокойствие – както за настоящето, така и за бъдещето. Ако пък просто не можем без адреналин, има и други, по-безвредни от стреса начини да си го набавим.

Какво искаме от града си?

Да е здравословен, спокоен, безопасен, красив, чист, с добър транспорт, с хубави места за почивка, спортуване и възстановяване, благоприятен за отглеждане на деца, удобен за възрастни и хора с увреждания, с достъп до качествена храна, с добри възможности за малък и среден бизнес, с евтин живот, с възможност за личностна изява… Сигурно вие имате още много идеи!

Здравословният град

Въздухът трябва да е чист. Това, което дишаме, влияе на здравето ни. Всяко замърсяване – било то химическо или с прах (механично) – ни се отразява. Ето защо промишлеността и транспортът в града не бива да тровят въздуха, а ако все пак го правят, то да е до степента, до която ефектът на самопречистване не допуска да се уврежда местната атмосфера при каквито и да било метеорологични условия. Това  предполага наличието на достатъчно растителност, която да задържа праха и да прочиства въздуха.

Градът не трябва да не бъде инкубатор за бактерии и вируси. Много важна роля тук играе ослънчаването – ако се спазват принципите за незасенчване, ултравиолетовите лъчи ще убиват по-голямата част от вредните микроорганизми и ще ни пазят по-здрави… при това напълно безплатно.

Хигиената в града също е от изключително голямо значение. Битовите отпадъци създават опасности от травми и замърсяване на организма при съприкосновение с тях, но може би най-много ни вредят естетически, а оттам и емоционално – грозотата винаги е потискаща.

В града трябва да има достатъчно места за отдих и спорт – и те да бъдат достъпни за всички.

Спокойният град

Един град е спокоен, когато са спокойни неговите граждани. На свой ред тяхното спокойствие зависи от определени условия (изключваме социално-политическите), които би трябвало да се имат предвид още на ниво градоустройствено планиране. Така например жилищните и работните зони трябва да са на разстояние от трафика, защото колкото и да сме привикнали с шума, той ни вреди. Ако принципно има по-малко трафик, с който да сме длъжни да се съобразяваме ще се придвижваме  и живеем по-спокойно. Парковете трябва да са повече – статистиките показват недвусмислено, че по-озеленените градове имат с по-ниска престъпност. Ако се замислим, ще ни хрумнат още доста идеи.

Красивият град

„Красив град“ определено не означава само красиви постройки. Разбира се, архитектурният ансамбъл е важен – чудесно е, когато сградите са хубави, всяка има свой „дух”, а всички заедно създават специфичната атмосфера на района. Ала все пак един наистина красив град е немислим без паркове и градини. Сградите и съоръженията би трябвало да се допълват с природната среда в него, да „живеят” в симбиоза. Можем да се замислим и за нова концепция, в която самите сгради да са част от екосистемите. Сигурен съм, че може да се направи много в тази насока.

Транспортът в града

Добър транспорт? Това всъщност е доста широка тема. Тя също изисква да поразчупим настоящите си мисловни стереотипи. Добра градска мобилност е нещо различно от автомобилен град. На много места по света общностите вече се стараят да правят градове за хората, а не за колите. Както сами се досещате, град с добра мобилност означава бързо придвижване до всяка точка и сигурен транспорт. Сигурният  транспорт предполага съществуването на няколко независими една от друга възможности за придвижване. Според изследователите, наблюдаващи мобилността в градовете, възможностите за придвижване са следните: пеша, с велосипед, с градски транспорт и с автомобил, като автомобилът е с най-нисък приоритет. Статистиките недвусмислено показват, че градовете, които инвестират в автомобилна инфраструктура, се справят със задръстванията точно толкова, колкото и градовете, които не го правят. Градският транспорт трябва да бъде достъпен за всички (евтин или безплатен и удобен за хора с увреждания), комфортен и бърз, а и не на последно място – разнообразен. Особено се препоръчва релсов транспорт, който да бъде независим от автомобилната инфраструктура. Освен че е по-чист и по-ниско енергоемък, той би могъл да бъде и много по-бърз и безшумен. При добра генерална схема на транспорт с приоритет на възможности за „зелени” начини на придвижване, градът би могъл да стане удобен и хората да не губят много време в пътуване. Ако се оставят паркови ивици през града (идея, която много хора биха приветствали), в тях биха могли да се обособят не само пешеходни и велосипедни алеи, но дори и трамвайни трасета. Лятно време дърветата ще ни пазят от горещината, а през зимата слънцето ще огрява алеите.  Ще можем през парка да стигнем до всеки район на града – като междувременно си направим и една чудесна разходка.

Почивка и развлечение в града

За да е удобен градът за почивка, спортуване, разходка и др., трябва да има достатъчно запазена природна среда. Представете си всички протичащи през него реки да са паркови зони – чисти, с риба, със съхранена фауна и флора, типична за речните екосистеми. Добавете и езера – красиви, приятни, включително такива, в които може да се плува. Мисля, че всеки би желал да живее в такъв град. Тези паркови зони обаче би следвало  да са достъпни и безплатни. Нелепо е да вярваме в идеята, че всяко удоволствие трябва да се заплаща. Като данъкоплатци имаме право да поискаме от местната власт и администрацията с парите ни да бъде направено нещо реално за всички, а не – както често се случва – само за определен кръг хора. Местната власт е длъжна да обслужва нашите интереси, защото ние сме й гласували доверие и й плащаме именно заради това.

Градът, който не е само за здрави, млади хора

Нужен ни е град, благоприятен за отглеждане на деца и удобен за възрастни и хора с увреждания. Така пак стигаме до концепцията за зелени площи, удобен транспорт, спокойствие и интелигентна планировка, съобразяваща се с необходимостите на всички групи хора – изобщо до идеята „град за хората”.

Градът, който ни храни

Достъпът до качествена храна е важен фактор за живота и здравето на всички ни. Ако градът се планира така, че част от консумираната в него храна да се произвежда на място (в самия град и покрайнините му), животът ни би бил качествено различен. Спомням си как едно време ми се казваше, че храната трябва да идва от чисто място, следователно не може да се отглежда в града. Произвежданата от хранителната индустрия храна обаче не е нито чиста, нито качествена (макар да идва от отдалечени от града места). Градовете също не са чисти (макар че биха могли да бъдат). Въпреки това има хора, които сами си отглеждат плодовете и зеленчуците в напълно градска среда (даже в замърсени мегаполиси като Ню Йорк) – и те са по-качествена от тези в търговската мрежа. Една градска планировка, съобразена с възможността да се произвежда храна на място, би свалила изкуствено надутите цени на пазара и съществено би променила живота ни. Всички собственици на малки градинки твърдят, че грижата за земята ги разтоварва, особено след работа. Така се поддържа добра физическа форма, пък и е за предпочитане да знаеш как е произведено това, което консумираш. Част от концепцията за устойчив град е производството на храна да става отчасти в самия град и неговите покрайнини.

Градът, който щади портфейла ни

За да бъде евтин животът в един град, условията за това трябва да са заложени още при планирането му. Вече споменах по нещо за храната и транспорта. От гледна точка на добив на енергия и не загубата и, правилниците и разрешенията за строителство трябва да са съобразени с принципите за незасенчване, слънчевата архитектура и енергийната ефективност. Само от едно такова решение би се спечелила и спестила много енергия.). За нас е добре да изключим от живота си прахосването на енергия и ресурси. Това ще рече сградите да са добре топлоизолирани, да се използва наново отпадъчната топлина от канализацията, по възможност зимно време проветряването да става като студеният чист въздух, се затопля за сметка на излизащия от жилищата ни. С други думи нашият град би трябвало да използва по-малко външни източници на енергия. Затова ще помогнат и техники и технологии като слънчевите колектори, малките безшумни ветрогенератори, използващи и по-слабия вятър, геотермалната енергия, енергийно ефективните уреди и пр. Ако се приложат и изобретения като контактните икономайзери на проф. Николай Колев и екипа му (а вероятно има още много други изобретатели, за които не сме и чували), ако сградите се покрият със слънчеви колектори и лятно време произвежданата в повече топлина се подава към ТЕЦ-овете или когенераторите, може да се окаже, че нашият град наистина изразходва много по-малко външна енергия. Това отново е част от концепцията за устойчив град – енергията отчасти да се произвежда вътре и в покрайнините на града. Вероятно ви напомня казаното по-горе за храната.

Градът, който използва умно водата

Над повечето градове се изсипват сериозни количества дъждовна вода – тя би могла да бъде впрегната в употреба. Освен това може да се използва многократно. Някои предприятия са много напред в това отношение, за разлика от градовете ни. Водите от кухненската мивка и тоалетната например се водят черни и  разбира се директно отиват за третиране с цел пречистване, но т. нар. сиви води от банята и пералнята спокойно биха могли да се рециклират и употребяват отново – за тоалетните в сградата например. Да не говорим, че технологиите напредват и по отношение на малките пречиствателни станции, както и на компостните тоалетни, които от своя страна изразходват в пъти по-малко вода. В крайна сметка бихме могли да взимаме далеч по-малко от природата. По този начин ще се погрижим за поддържането на речните екосистеми, за недопускане навлизането на солени води в естуарите на реките, както и за онези наши съседи, които са по-надолу по течението – те няма да закъсват за водни ресурси. Може би еколозите (а и други учени) биха могли да кажат още много по въпроса за ползите от взимането на по-малко вода от природата и по-ефективното й използване. А този казус не касае само водите.

Градът без проблеми с отпадъците

Отпадъците в един град или друго селище също могат да бъдат оптимизирани. Ако обърнем поглед към екосистемите (които не произвеждат отпадъци, защото всеки отпадък от един организъм е ценен ресурс за друг) и действащите в тях принципи, можем да почерпим много идеи, приложими в градски условия. Устойчив град е този с цикличен метаболизъм, а не с линеен, както е в момента. Хранителните отпадъци могат да се използват директно за компост, в някои случаи и за храна на животни или биогаз. Ако опаковките са стъклени или изобщо за многократна употреба, допълнително се намаляват отпадъците. Всъщност рециклирането би трябвало да е с минимален приоритет, а изгаряне и депониране почти да не се практикуват. Конкретно за изгарянето изключение се налага за медицински и опасни отпадъци. Но в останалите отношения трябваше вече да сме преминали към начин на живот с нулеви отпадъци (без отпадъци). Макар повечето от хората да не го осъзнават, точно ние обикновенните граждани ще спечелим най-много от това.

Зелените покриви в града

Ако инвеститорите бяха задължени да строят сградите така, че покривите им да позволяват озеленяване, резултатът (без да се оскъпява много строителството) щеше да бъде най-сигурният и трудно повреждащ се покрив, който не товари канализацията с големи количества дъждовни води, прави добра топлоизолация и намалява ефекта от топлинните острови, а при по-дебел почвен слой може да се използва и за отглеждане на зеленчуци. Това също е една инвестиция, която значително би улеснила живота ни.

Град удобен за малък и среден бизнес

Възможностите за малък и среден бизнес могат да залегнат още в градоустройствения план. Хората започват бизнес в двора, гаража дори и на тавана, стига да не пречи на околните. Могат да бъдат оставяни зони, които се дават за работилници на достъпна цена, специално за развитието на среден и малък бизнес.  Нищо не пречи да се направят и пазари на производителите на достъпни места, включени удобно в транспортната схема на града. Вероятно бизнесът на бъдещото ще е с главна цел прехрана, в случай че сме преминали към икономика на живота, изоставяйки икономиката на печалбата с цената на всичко. Всъщност друг вариант няма, ако искаме да оцелеем. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на държавата, те са в състояние да ни избавят от зависимостта към корпорациите. Добре е в плановете  за градоустройство да се мисли в тази посока – естествено, без да се уврежда околната среда.

Както сигурно сте забелязали, многократно беше подчертано, че е необходима повече зеленина в града. Освен всичко, зелените площи омекотяват въздействието на всяко бедствие, с изключение на земетресенията (макар че и тогава е по-добре зелените площи да са повече – най-малкото, защото ще има пространство между сградите). Те намаляват силата на вятъра, поемат влагата и я изпускат балансирано, регулират ефектите на топлинните вълни, пречистват въздуха и т.н.. Под паркова среда не се разбира само високи стари дървета. Парковете са най-различни видове и озеленяването трябва да се съобразява с всеки конкретен случай и място.

Другият важен момент е градът да се проектира за хората, а не за автомобилите или промишлеността. Машините и съоръженията трябва да са от полза на хората и тяхната среда, а не обратното.

Със сигурност може да се каже още много. Евентуален дебат би могъл да доведе до намиране на редица добри решения. Ето някои идеи:

  • Сградите да са на 23° от основата на едната до най-високата част на другата сграда за да може слънцето когато е още ниско да осветява и затопля домовете ни. Това ще позволи ослънчаване и ще осигури зелени площи.
  • Реките да се оставят като паркове и да се оставят ивици парк в града, стигащи до всеки район. Парковите алеи да функционират и като велосипедни и пешеходни магистрали.
  • Да се даде приоритет на релсовия градски транспорт, който е независим от автомобилната инфраструктура и на велосипедния транспорт.
  • Детските градини, училищата и медицинските заведения да са в паркова озеленена среда. Детските градини да се изграждат като приказни дворци, за да развиват фантазията на децата и вкуса им към красивото. Училищата да са с внедрени различни технологии за добиване, ефективно използване и запазване на енергия и вода, да имат и градини (включително зеленчукови и овощни), за да могат младежите да отрастват с мисълта за запазването на природата и ефективното използване на ресурсите.
  • Жилищните комплекси да се изграждат като жилищно-паркова среда.
  • Подземните съоръжения да позволяват добиване на геотермална енергия; зимно време да затоплят, а лятно време да охлаждат околните им сгради.
  • Дъждовните води да се събират и използват.
  • Да се предвиждат достъпни за жителите места за зеленчукови и овощни градини.
  • Озеленяване около основните булеварди и шосета, за да не стига прахта до живущите и работещите в района. Озеленяване на спирките на градския транспорт, за да могат хората да се крият на сянка в горещите дни, пък и за да е приятно.
  • Разделно събиране на хранителните отпадъци и превръщането им в компост.
  • Въвеждане на организация на живота с нулеви отпадъци.
  • Локални пречиствателни станции, които могат да са комбинирани с биореактори за добиване на метан.
  • Локални комбинирани генератори за електрическа и отоплителна енергия. Те могат да работят и с метана, произвеждан от пречиствателните станции. Връзката със сградите може да е двупосочна и лятно време тези станции да получават топлина от слънчевите колектори по сградите. Ако пътят на топлината е кратък, загубите ще са малки. Могат при необходимост да подават топлина за биореакторите на пречиствателните станции.

Вероятно има много хора, чиито добри идеи чакат развитие и осъществяване. Трябва да помним, че благополучието на всеки един от нас е в пряка зависимост от благополучието на цялата общност. Осъзнавайки този факт, ние ще сме в състояние да култивираме самосъзнание на граждани, способни да влияят на управляващите, да изискват от тях и по този начин да ги подтикват към развитие. Тогава животът ни би бил различен и значително по-качествен.

Споменатите статистики можете да видите в „Състоянието на планетата 2007 – Нашето бъдеще в градовете”.

Благодаря на всички които ми помогнаха за тази статия и по-специално на Иванка Зашева, Десислава Драгиева и Филип Андонов.

  1. Боби

    Много е добро, особено края. Браво.
    Имам само една идея, която мисля, че има място в концепцията:

    Градът е многолюден и човек нито може да познава всички, нито да знае местонахождението на всички неща. Ето защо е необходимо наличието на добра и единна информационна система, която да помага на гражданите да намират това което търсят. Например когато човек търси някаква услуга, чрез запитване в мрежата да получава сравнение на алтернативите по близост, цена, отзиви за качеството и т.н.
    В момента има подобни сайтове, те са изключително многобройни и не включват всички алтернативи. Това отразява в пълна сила хаотичността на пазарната икономика. Скъпите сайтове си заплащат да излизат по-напред в търсачките, за това пък те изискват от клиентите си по-високи цени. Така много фирми предоставящи услуги на ниска цена, нямат възможност да се включат в тези сайтове. Други пък не могат да изберат кой е по-добрият сайт. Така че търсещият нещо граждани просто няма как да се ориентира качествено в информационната джунгла на Интернет.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *