Блогът на Светул

В днешно време частта от хората, които работят 8 часов работен ден и 5 дневна работна седмица и хората, които работят вече все повече, обикновено по принуда и в по-редки случаи за повече пари, не си дават сметка с цената на колко кръв, пролята в борба, с цената на колко трудови злополуки, кратък живот и колко много осъзнаване, се е стигнало до 40 часовата работна седмица. Тогава индустрията е била все още в зората си и колкото и да е безумна в контекста на потребителската култура по отношение на човешката експлоатация много грешки са се изчиствали макар и много бавно. Днес ние изоставяме лесно тези си права, добити с толкова много трудности в първата половина на 20-ти век. Може би масово не осъзнаваме още колко важни са те, може би ножът още не е опрял да кокал и сме недоволни от положението, но не си задаваме въпроси. Факт е, че не се обединяваме срещу отнемането на тези наши права и не се организираме да се защитаваме взаимно. Естествено нещата са много по-дълбоки. Разбира се, има работодатели, които не са лоши сами по себе си, но и те са притиснати, а от там те притискат и нас, но за това основата на всичко е осъзнаването и то осъзнаването на цялостните проблеми на този свят. Осъзнаването с обединения на усилията ни може да доведе до големи промени. Може да промени законодателството и данъчната политика в световен мащаб, може да създаде силни синдикати, може изобщо да промени бизнеса и начина ни на живот и те да се обърнат в много по-добра посока.

Какво се случва сега? Работим все повече за все по-малко пари. Пропиляваме много голяма част от времето си в работа, която рядко ни носи щастие. Дори, когато го прави, поради факта, че прекарваме доста време на работното си място, чарът й се превръща в еднообразие. Почивните ни дни са твърде малко и твърде бързо минават. Срещите с близките ни са крайно недостатъчни. За да подтиснем цялото това напрежение купуваме много глупости. Част от нещата, които искаме да си направим, си ги купуваме, защото вечно няма време. Още повече сега, когато сме във финансова криза, голяма част от тези, които работят, работят повече за по-ниско заплащане, а тези които нямат работа, се чудят как да оцелеят. В крайна сметка зле са и тези, които работят и тези които са без работа. Смятате ли, че това е нормално? Производителността продължава да се вдига и един човек за единица време може да свърши много повече работа от преди, но това води ли до по-лек и спокоен живот? Особено в днешни дни виждаме, че води до силно увеличаване на безработицата, а също така до увеличаване на работното време и то много често не регламентирано. Кризата сама по себе си е абсурдна. Звучи ми като научна фантастика или антиутопия. Да се случи такова нещо в този век на информираност и образованост и да не бъде спряно още в зародиш, е формално нелогично. Очевидно икономиката не се води от разума и хуманността. Дано да се окажа лош пророк, но аз смятам, че от тази криза няма да се отървем, както досега сме се отървавали от предишните кризи. Борим кризата по този „стар“ класически начин с търсене на начини за увеличаване на потреблението, което е абсурдно, защото сме стигнали вече твърде далеч с натиска си върху природните екосистеми, а това няма как да е верния път. По-високото потребление води до по-висока експлоатация, не само на природните, а и на човешките ресурси. И понеже светът отдавна е глобално село, неравенствата се засилват все повече и повече. Но всички сме жертви на този процес, независимо дали сме от бедните, средните или богатите квартали. В това глобално село на потребителската култура и тези с високия и тези с ниския жизнен стандарт са роби, защото превърнахме голяма част от населението на земята в „излишни (безработни) хора“ и всеки един от нас е потенциален такъв. А кризата просто ще продължи докато не преосмислим живота си изобщо от личен до глобален мащаб. Затова е крайно време да започнем да си задаваме и да търсим отговори на много въпроси. Работното време е един от тях. Ако погледнем какъв е крайния резултат от потребителската култура, ще ни се набият на очи две неща, унищожена природа и планини от боклуци. Това което произвеждаме в най-голямо количество сега (в буквалния смисъл на думата) е боклуци. Ако се замислим какво правим в душевен план, ще забележим, че живеем с все по-увредени отношения и сме претрупани с емоционални боклуци. Това го дължим на безчовечната ни икономика.

Много от нас се претоварват в работата си ако не физически, то поне психически и емоционално, а това се отразява на всичките им отношения. Работата за пари се превръща в една постоянна надпревара с непрекъснато повишаващите се цени и желанието ни за все по-висок жизнен стандарт. Запитваме ли се защо става така. Без да си даваме сметка много често ние сме изтощени от работа и изглежда, че живеем за да работим, а не обратното. Много хора като се обърнат назад и погледнат живота си смятат, че са пропиляли много голяма част от него. Ако се запитаме защо работим толкова време, като изключим работохолиците или хората приели внушението, че работата е най-важното в живота и подтискат човешките си потребности и чувства, няма да намерим отговор. А колкото по-надълбоко се разровим, толкова повече ще забележим безмислието на този начин на съществуване, работа и работното време в този контекст.

Какво би било ако работим по-малко. Може би е редно да напомним първо, че тази икономическа система първоначално е създадена с идеята тя да служи на нас а не ние на нея. Сега се говори все за мерки да се стабилизира икономическата система, а никой не мисли за състоянието и щастието на човека в тази икономическа система. Човекът е разглеждан само като човешки ресурс и капитал (средство за производство или услуги) и като потребител. Друго, което е редно да си спомним е, че има много труд, който полагаме, но в икономическите изчисления той не влиза и това е: отглеждането на деца и грижите за възрастни, готвенето на храната, поддържането на жилището, помагането на приятели, доброволния труд, гражданската активност и още много други. Разбира се част от свободното ни време, в което не спим и не ядем и т.н., е свързано не с работа а например: разходки из природата, хобита, наслаждаване на различни неща, четене, размишляване, включително и излежаване след събуждане и т.н. човешки същества сме в крайна сметка и имаме естествена нужда от мързелуване, а добрата почивка е едно от най-важните неща за добрата ефективна и креативна работа.

Логичното е да се търси оптималното ефективно работно време. Не е въпросът да работим много, а ефективно. Както е установено, че за ефективна работа има изисквания за температура, наличност на кислород, влажност, осветеност и т.н., неща които са предопределени от организмите ни, е ясно, че има време на работа, за което ще сме най-ефективни. Разбира се организмите на различните хора са различни и вариантите могат да бъдат още по-оптимални, ако се развием толкова като общество, че да се включат и индивидуалните особености на човека. Ако се развиваме в правилната посока, един ден това няма да звучи като фантастика. За да осмислим ефективното работно време още по-добре, трябва да включим изобщо начина ни на живот – ефективното употребяване на материалите, енергията и енергийните ресурси, водата, храната и изобщо всичко.

Социалния смисъл на по-малкото работно време е огромен. Още преди години е установено, че човек след 7-мия работен час е неефективен. От изследвания (които за съжаление не мога да посоча) е установено, че максималното работно време трябва да е 6-часов работен ден на 4 дневна работна седмица, което общо прави 24 часова работна седмица. Това води до големи ползи и за работещия, и за работодателя, и за обществото изобщо. За работещия ползите са, че започва да се занимава повече със семейството си и близките, повече време за почивка, за хобита, за спортуване, повече споделено време с приятели и хора с близки до неговите интереси, повече време за творчество, включително изработване на неща по собствен вкус и виждане, повече спокойствие и по-малко стрес и още много ползи. За работодателите ползите са, че хората са по-производителни, по-креативни, получават се по-малко трудови злополуки, работата се извършва по-качествено и по-бързо за единица време. За обществото ползите са по-малка безработица, по-малко изразходване на ресурси, по-голяма гражданска активност, повече доброволен труд, повече спокойствие и повече съпричастност.

От здравословна гледна точка дългият работен ден е абсолютно необоснован. Дългото работно време докарва много болести. От една страна засилва скоростта на придобиване на професионални заболявания, от друга страна води до емоционални разстройства, депресия, алкохолизъм и т.н. Всъщност 40 часовата работна седмица е идеалната биороботска натовареност. Тоест няма съвсем лесно да се разболявате, но няма реално и да живеете своя собствен живот.

Екологичният смисъл на по-краткото работно време е също голям. Абсолютно е установено, че когато хората работят по-малко, съответно са и по-малко стресирани и животът им не е излишно ускорен, започват да консумират по-малко ресурси. Тогава не им трябва да бързат толкова и имат по-голяма възможност да си приготвят храната, да се придвижват с велосипед, дори да построят къщата си с приятели или да измайсторят каквото и да било вкъщи. Друг важен момент е, че могат да се замислят за животът си съответно кое е смислено и кое не.

Това не е толкова трудно да се случи, ако разберем необходимостта от различно работно време.

За да се получи това, естествено трябва да се промени данъчната политика. Вече във все повече екологично-социални източници като годишника „Състоянието на планетата“ 2010 например, се обяснява това, че трудът не трябва да се облага. Ако разгледаме света ни в неговата цялост, ще видим, че е по-добре за опазването на ресурсите и за намаляването на замърсяването да се използва повече труд и по-малко ресурси. Като пример ще дам това, че ако добивате метал от природата по минен път, ви трябват три пъти повече ресурси и три пъти по-малко хора в сравнение с това да се събира употребяван ненужен вече метал и да се преработва за ново използване. Вторият метод като социален момент ангажира повече хора. Когато правите къща по начина, по който са ги правили нашите деди, ще използвате повече работна ръка и много по-малко ресурси. С това разбира се, не става въпрос да зарежем напредъка в техниката и технологиите. Колкото по-добре можем да правим нещата, толкова е по-добре, но трябва да търсим ефективността във всяко едно отношение, а не както е сега само по отношение на печалбата. Повод е да се радваме и на увеличаването на ефективността на труда, но когато ние всички като общество имаме реална полза от това. Когато се увеличава ефективността на труда, животът ни трябва да става по-лесен и спокоен и да можем да работим по-малко, останалото време да го отдаваме за смислените неща в живота ни. От тези гледни точки е редно труда да не се облага, а да се облагат печалбите, разрушаването на околна среда, замърсяванията, ресурсите и т.н. Реално какво се получава в момента? Ние, обикновените граждани, плащаме почти всичко. Големите компании си имат и счетоводители и юристи да ги предпазят от високи данъци. Получават дотации. Парламенти, правителства, политици работят за тях, а не за нас. Откъде идват всичките тези пари? От факта, че си плащаме данъците върху труда, и малка част от тях отиват реално в наша полза, като медицинско обслужване, пенсия, образование и т.н., освен това където има данък добавена стойност, като у нас, ни взимат още веднъж голям дял от изработеното с цел ужким да излизаме от сивата икономика. Колко излизаме е друг въпрос, но питането ми е, ако фирмите възстановяват тяхното ДДС, защо ние гражданите не го правим. И накрая излиза, че обикновеният човек плаща най-много от всичко и понася на гърба си най-тежкия товар. Това смятате ли, че е нормално?

Много е удобно на разни икономисти да толерират дългото работно време показвайки някакви статистики, изработени в конкретен удобен за тях контекст – за доказване на тяхната позиция. Като пример, ако в една страана се работи по много часове и има ниска безработица, колко войни тя води, каква част от света експлоатира, съответно колко страни са бедни заради нея, какво е здравословното състояние на гражданите и и т.н. Ще попитам такива икономисти колко струват не добре отгледаните деца, замърсения въздух и липсата на време за спортуване, бездушното управление и ниската гражданска активност? Могат да се зададат още много такива въпроси. Когато се опитват да ви внушават, че повечето наети хора за работа, води до по-големи разходи за работодателя, защото трябвало да се обучават (при добре работеща и сигурна структура това трябва да е нормално и да имаш повече обучени хора) и защото се плащали данъци за повече хора, си припомнете, че данъчната политика е измислена от хората. Тоест тя може да се промени към необлагане на труда. Ако искате да видите реалната картина, то трябва да погледнете цялостно на нещата от всички страни. Тогава ще видите, че пътят, по който сме тръгнали, е безумен във всяко едно отношение. Като част от него проблемът с работното време е много показателен.

(Ще се опитам да разработя по-сериозно темата, но като начало ще се радвам да коментирате и още повече ако решите да я разработим заедно и по-мащабно.)

Това е едно странно явление, в което журналистите търсещи истината и само истината, поради факта, че са част от машината за пари и власт, стават нещо друго. Превръщат репортажите си в представления режисирани по предварителен сценарий. Лошото е че ние обикновените хора ставаме част от театъра и то идиотите артисти в този театър. Факт е, че и самите репортери поне за интелигентните хора изглеждат като идиоти. Тъжното е, че дори да не са, трябва да играят театъра си ако искат да имат работа или поне такава в голяма масова медия. Ако имаше критична маса от населението, която да вижда добре как я баламосват, нещата щяха да са други и щеше да има път и за други медии, както щеше да има и съвсем истинска и разследваща журналистика. Дано нещата станат един ден такива.

Защо започнах да пиша това изобщо? Поради репортажа на БТВ тази сутрин за село Бисер и неговото възстановяване от наводнението на 6-ти февруари предизвикано от скъсаната стена на язовир Иваново. След като отидохме на 2-ри март там доброволно да помагаме хората, разбрахме колко много проблеми има, които не се решават след големите велики обещания и свикахме пресконференция за да върнем вниманието към тези страдащи хора, от немърливостта на цялата верига държавни институции- от административния апарат до политиците взимащи решения и естествено алчността на някакви неизвестни за момента поне в публичното пространство. БТВ направиха абсолютно режисиран репортаж. Трябваше да бъдем показвани на фона на багер на Главболгарстрой който руши поредната къща за да се покаже как наистина държавата се грижи перфектно за тези хора, като че ли това е единствения им проблем събарянето на къщите. Смешно беше, че като се разбра, че къщата пред която чакаме няма да се събаря трябваше да търчим всички събрали се след снимачния екип до друга къща от другата страна на реката за да се спази сценария разбира се. Принципно репортажа можеше да се снима и в някой обърнат нагоре с краката двор в който стопанина му бавно и с много усилия напредва в разчистването му. След всички въпроси и отговори накрая репортера заяви като финални думи, че този път всичко ще бъде наред и селото ще бъде възстановено напълно от държавата. Този път се впечатлих особено силно, защото вече го бях преживял веднъж в сутрешния блок на ТВ7 където едната от водещите каза същото, но тогава това само ме озадачи. Но след като се повтори същото въпросната сутрин, на фона изчакващите края на репортажа пострадали хора, се запитах „Това репортери ли са или пророци?“. Че те дори и големите обещатели, политиците, все пак обещават а тук вероятно наистина става въпрос за някакви пророчески дарби (има известна несигурност и предположение, но представената убеденост е много ясна). Е ако не са пророчески дарби остава като вариант само театъра в който и ние трябваше да участваме като идиоти. Естествено скъпите ни репортери лесно можеха да се измъкнат като кажат „Надяваме се този път всичко да бъде наред.“, но начина по който го казват е достатъчно показателен.

Не мога да ги виня . Когато една система кара инженерите да бъдат анти инженери като проектират машините със кратък срок на годност за да се продават повече, или допускат некачествено строителство защото са притиснати от инвеститорите, които се вълнуват само от печалбите си, а лекарите са еднолични или многолични търговци, очевидно и с журналистиката нещата са същите и това е проява на изопаченото ни общество. Но особено ние, обикновените хора, трябва да сме критични, да разпознаваме несправедливостите и естествено да виждаме и да не приемаме журналистическия театър.

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/kakvo-ostana-v-s-biser.html

http://tv7.bg/news/6955032.html

В наши дни, когато стартира проект за предприятие, което може да увреди и замърси околната среда и местната общност и природозащитниците са против, ни е вменено, че този който изказва тезата трябва и да я защити. Принципно в науката е така. Какво се случва в животът обаче? Местната общност и природозащитниците трябва да докажат, че това предприятие ще замърси. Но те нямат тези ресурси, нямат хора на заплата,за да търсят доказателства, а са длъжни да го направят. В политиката и икономиката много тези са трудно доказуеми, понякога доказването е невъзможно. От резултатите обаче страдаме всички. Според мен причините и следствията са по-важни и не са задължителни документални доказателства.
Радвам се, че вече има държави, в които се смята, че природата има права. В „Състоянието на планетата“ 2010 „Преобразяване на културата. От потребителство към устойчивост“ има една глава наречена „Законодателство за земята“, в която се разглежда тази тема. Споменава се за Еквадор. Те променят системата си за управление, като в законите си признават права на природата. В „Състоянието на планетата“ принципно се говори и за това, че самата фирма трябва да доказва, че няма да замърси и оправдае разрушенията, които ще направи. Бих се радвал и нашето и световното законодателство е такова, но ако хората не осъзнаят, колко е важно това, то няма да се случи. Разбира се, това при потребителска култура и мислене няма как да се получи. Точно тази култура ни превръща в едно зависимо и нездраво общество. Социалните и екологичните проблеми са свързани и винаги трябва да търсим начин и ние да имаме поминък и природата да е опазена. При тези условия и такова законодателство ще е напълно възможно.
Да оставим дотук споменатите неща и да се върнем на началния въпрос. Фирмите със съмнителни в екологично отношение инвестиционни намерения винаги твърдят, че с дейността си няма няма да доведат до никакво замърсяване или ако има някакво, то ще е незначително. Обикновено същите тези фирми замърсяват някакъв район в една или друга степен, което води до по-вяла или по-остра реакция сред населението, но вече е изключително трудно да се затвори предприятието и то продължава да замърсява в по-голяма или по-малка степен. За това ми хрумна една идея която е изключително в социален аспект и е само косвено екологична. Когато една компания, като „Дънди прешъс“, „Шеврон“, както и която и да било друга, отварят рисково производство или добив, да има безусловно споразумение, че цялото население, което е засегнато трябва да бъде солидно обезщетено. Тоест: ако започнат да се увеличават заболявания; ако се забележат промени в екосистемите; ако се намалят възможностите за екологичен поминък и още повече при силно замърсяване, като изпускане на цианиди в река и настъпване на масово измиране на речната фауна или повтарящо се обгазяване и/или запрашаване, фирмата да обезщети местните жители, като намери ново, благоустроено и добро място за живеене, като им построи домове, създаде им здравословен, устойчив във времето и достоен поминък с достойни доходи и им заплати голямо обезщетение заради неудобството, че им променя мястото на живот и изобщо начина на живот. Под всички засегнати се има предвид, ако например е замърсена река да бъдат обезщетени според засегнатостта и тези по течението на реката, както и изобщо всички не пряко, но косвено засегнати. Това означава да се заделят парите от печалбата за да са в готовност всеки момент. След това фирмата разбира се възстановява всичко в екологичен смисъл на думата до степента преди да се е появило предприятието.
Аз лично не съм съгласен някакво предприятие да застрашава някакъв район дори при такива условия. При едно замърсяване всички сме засегнати независимо дали сме от местните или не и дали изобщо ще стъпим някога през живота си на това място или не. Освен това, едно място изисква години възстановяване и според степента на замърсяване тези години може да са десетки а понякога дори стотици. От друга страна всички компании твърдят, че са сигурни че няма да допуснат замърсяване. По тази логика могат да си позволят такова споразумение. Естествено съмнявам се, че ще си позволят такъв ход. Истината е, че не са толкова сигурни. Истината е, че техните собственици ги вълнуват само печалбите. Е ако използват екологични не рискови технологии ще могат да обещаят дори повече.
Знам, че много хора ще скочат и ще кажат „как така ще ги задължават да запазват пари от печалбите си“. Не съм икономист за да кажа точно как да се осъществи това икономически стига да е добро за хората и околната среда. Може парите да бъдат предоставяни на общината. Ако фирмата спази обещанието си да не замърсява и да не въздейства вредно на околната среда, парите и могат да бъдат върнати. Ако погледнете високите печалби на собствениците не виждам причина да ги жалим. Докато те самите могат да си приберат парите и да фалират фирмата а да оставят на нас да се оправяме с проблемите и последствията. Настоящата икономическа система поставя печалбата пред всичко в комбинация с потребителската култура. Редно е да се замислим, дали това от което имаме най-вече нужда всъщност е точно печалба и потребление?

Правителството ни отново взе решение да допусне улавяне и инжектиране под налягане на въглероден двуокис, без да се допита до народа  (който желае може да прочете тук повече за технологията http://www.zeroemissionbulgaria.eu/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=2&lang=bg  и за проблема по принцип http://m.bulgaria.panda.org/?203250/wwf-carbon-storage-bill ). По принцип никога не е възхитителна операцията смитане под чергата. Още повече, че опасностите и неизвестните са много. Какво може да се направи. Първо може да се увеличи ефективността на електроцентралите. Топлината която се изпуска през охладителните кули може да бъде употребявана и по този начин да се горят по-малко газ въглища или каквото там гори дадена електроцентрала. Дори консултанта не е далеч – проф. Николай Колев, който патентова такава система за използване на топлината многократно, като голяма част от нея се връща отново за нагряване на водата за образуване на пара. Ако пуснат парното на поносими за всеки цени или поносима абонаментна услуга, който има възможност ще избере парно пред това да харчи ток дори и за инверторен климатик (много ефективен климатик). До всеки ТЕЦ може да има биореактор за маслодайни водорасли и те да абсорбират въглероден двуокис. Биореактора представлява грубо казано басейн огрян от слънце, през който преминава въглероден двуокис и водораслите го преобразуват чрез фотосинтеза. Резултатът е биодизел и сухо вещество, което може да се използва за тор или храна на животни. Топлоизолирането и по-ефективна дограма на домакинствата в страната е друго решение, с което властта ни би спечелила сърцата на народа, ако се направи за сметка на държавата вместо парите да се влагат във всичките огромни съмнителни проекти. Ако се внесат и правила за пасивна архитектура и не засенчване ще доведе до още по-големи резултати в бъдещите сгради. Могат да се садят дървета за да стане по-голяма горската площ в страната, а не да се въвеждат закони, които ще я намалят. Естествено ако се садят дървета трябва няколко години да се полагат грижи за тях, а не както столична община сади дървета и после ги оставя да изсъхнат докато са още млади и не закрепнали. Тъй че решения бол и то значително по-евтини и безопасни в сравнение с вечните огромни съмнителни проекти. Ако се направят в комбинация горните предложения, ще повлияят положително хем на нас обикновенните хора, хем ще намалят парниковите емисии. Но интересно защо нашето правителство е решило да приеме точно този подход при условие, че най-вероятно дори членовете му не приемат поне в съзнанието си, че човешката дейност води до последствия (не знам какво са декларирали официално) и принципно не обичат „зелените“ неща. Отново мога да стигна само до едно заключение и то е много старо: големия проект е голяма далавера, могат да се изскубят много повече пари от него от колкото от малките. Кого ще скубят, не някакъв метафизичен донор а нас като данъкоплатци. Едно е сигурно обаче, редно е да се допитват ако не до народа изобщо то поне до местното население, както и принципно да се търсят алтернативни решения, в които да участват всички – университети, неправителствени организации, граждани и всичко това, независимо дали са от български или не български произход. Важно е крайния резултат да е добър и под добър имам предвид добър за всички.

На времето попаднах на статия, чието заглавие беше нещо като: “С дренажите по-отговорно”. Естествено отнасяше се за дренажите, но започваше с представата за хубав дом, характеризиращ се с “минимални разходи за отопление, минимални разходи за охлаждане и не миришещ на влажно мазе”. За съжаление не си спомням нито името на автора, нито изданието, но в ония времена в които почти всички се нахвърляха на лукс, без мислене за реален комфорт, това много ме впечатли. Тук искам да нахвърлям няколко основни принципа на устойчиво строителство. Устойчиво не в смисъл на стабилност при земетръс, тема която е вече се разработва от години, учи се в университетите и се прилага до колкото позволява настоящата икономическа система. В случая имам предвид устойчивост, в смисъл на опазване на околна среда и съответно социална стабилност (двете са неразривно свързани).

1. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на строителството.
2. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на експлоатацията.
3. Минимално въздействие върху околната среда.
4. Максимален жизнен комфорт.
5. Естетичен вид.
6. Дълъг живот на съоръжението, ако е необходим. Ако не е, лесно да се разглобява, мести и/или рециклира.
7. Максимална възможност за повторно използване на вложените материалите.
8. Заложена възможност за усъвършенстване.
9. Безопасно, устойчиво и сигурно съоръжение.
10. Качество.

Тези принципи не следва да се приемат канонично а в полза на практичността, тоест може да се вложи повече енергия по време на строителството (в сравнение с друг вариант) с цел по-добра енергийна ефективност по време на експлоатацията на съоръжението. Ще опитам да обясня.

1. Минималана енергоемкост и водоемкост по време на строителството означава до колкото е възможно да се използват естествени материали или такива, преминали по-малко технологични процедури. Като пример ако бихме могли при дадени условия да заменим бетона с глина или друг естествен материал за добиването на който не е необходима толкова енергия и се избягва също по-голямата част от замърсяването. Съответно и енергията и ресурсите и водата която ще вложите са значително по-малко. Добрата организация и планиране пък водят до избягването на празни ходове. Това разбира се е нещо, което касае и сегашното строителство. Какво се получава понастоящем? Разчита се на една енергоеммка, ресурсоемка, профанизирана (не изискаща квалифицирани специалисти и прецизиране в работата), но сигурна в някакви граници система. Възприета е от мениджърите, които желаят работниците да са лесно заменими. Това обаче определено не е добър мениджмънд. Предвид, че единствения неограничен ресурс на тази планета е човешкия интелект това определено е глупава система. По-лошото е, че много често този начин се превръща в стандартизирани процедури.
2. Минимална енергоемкост и водоемкост по време на експлоатацията – това касае като начало енергийната ефективност и пасивната архитектура. Максимално сградата да се отоплява, охлажда и вентилира естествено. Ако се добавят и различните форми на на възобновяеми енергоизточници за сгради, ще се повиши цялостната ефективност. Дъждовната вода може да бъде събирана и използвана за част от водните нужди на сградата както и сивите води. Сивите води са тези от пералнята и банята, които са замърсени, но не много. При някакво не голямо пречистване могат да се използват за тоалетната ако не е компостна. Черните води пък са тези от тоалетната и кухненската мивка. ако използваме щадящи природата препарати, след определена степен на пречистване могат да се използват за поливане. Топлината от канализацията може да се употребява отново и отново.
3. Минимално въздействие върху околната среда: предишните две точки естествено касаят в много голяма степен тази. Има и още гледни точки. Влияние върху местните екосистеми. Всяка сграда влияе върху околната си среда било то като промяна на въздушни течения, засенчване, създаване или разрушаване на екологични ниши. От тази гледна точка можем да се замислим за вписване на сградата или съоръжението в местната екосистема и визуално и екологично.
4.Максимален жизнен комфорт – удобно жилище, топло през зимата и прохладно през лятото, добре осветено и ослънчено, което води да по-малко бактерии и вируси в дома – предразполагащи към заболяване, добре проветрено не създаващо условия за появяване на мухъл и плесени.
5. Естетичен вид – това може би най-добре би го обяснил архитект, но като цяло вписване в духа на мястото, архитектурния амсамбъл и природната околна среда.
6. Дълъг живот на съоръжението – добре е всяко нещо, което се създава, да има дълъг живот и да може лесно да се поправя и рециклира. Това всъщност се отнася въобще за машините и съоръженията когато става въпрос за устойчив начин на живот. При случаи, когато на някой се налага да се мести, дългия живот на сградата е безмислен. Тогава сламената къща например е много практична. От гледна точка на това, че след напускането и, тя се превръща в тор и земя. Друг вариант е конструкция, която се разглобява и сглобява наново.
7. Максимална възможност за повторно използване на вложените материали – в настоящето строителство по-голямата част от материалите след ремонти или разрушаване се превръщат в неизползваем за нищо боклук. Очевидно е по-смислено материалите да могат да се използват многократно.
8. Заложена възможност за усъвършенстване – като пример да има възможност за лесно изграждане на инфраструктура за възобновяеми енергоизточници или за бъдещо озеленяване на прокрива. Вероятно този въпрос е широко поле за идеи.
9. Безопасно, устойчиво и сигурно съоръжение – няма какво да се коментира толкова този въпрос защото се предполага, че е валиден и сега. В настоящето има правилници, методи за изчисление и технологии. Фактът е, че конструкцита се скрива под облицовъчните материали и в сегашната икономическа система, в която печалбата е най-важното точно конструкцията често е зле изпълнена.
10. Качеството. Разликата във вложените ресурси при некачествена изработка като съотношение са незначителни. При устойчив начин на живот ще отпадат пазарните принципи, които допринасят за ниско качество, като факторът, че пазара е движещата сила на животът сега. Ако преоценим нещата и заживеем по друг начин, качеството ще е нещо обичайно и няма да сме принудени да избираме между качествено и евтино.

Всъщност, ако бъдат вложени всякакви такива принципи и сградата е един вид (тук се затруднявам как точно да се изразя при условие, че незнам такъв термин) космически кораб в смисъл хем е сграда, хем машина или завод в който се извършват някакви процеси, хем жива система, която се възтановява и регулира. Като пример, частично или пълно се самозахранва с енергия, рециклира част от водите и отпадъците си. Ако има и живи самовъзтановяващи системи в нея като например озеленения покрив който постоянно се самовъзтановява, прчиства дъждовната вода и “иска” значително по-малко поправка. Виждал в интернет сгради със зимни градини вътре, на които им е такава архитектурата, че естествената вентилация прави така, че тази зимна градина да пречиства въздуха. Много може да се разгърне творческия потенциал в тази насока и да се измислят сгради, които практически да са част от местната екосистема, бидейки в по този начин много комфортни и евтини за поддръжка. Ако приемем устойчивостта, като начин на живот и се запазват природните екосистеми, социалната стабилност и човешкото достойнство, могат да бъдат реализирани идеи неподозирани от нас до момента.

Уви нас ни управляват олигофрени от доста време, но както се вижда настоящите ни управници ще направят рекорд. Една партия която ще управлява 4 години иска да съсипе институция на 120. Отрязват парите за наука, а искат такава на европейско ниво. Искат да закрият централно управление на което се водят имотите на БАН и явно после по тези територи да изникнат едни “смислени” офиси и търговски обекти-направо благодат, после институтите щяли да останат на самоиздръжка, за да бъдат разсипани и те очевидно. В крайна сметка, за да се възтанови после това, ще бъде много скъпо и почти невъзможно ама какво им пука на идиоти като Сергей Игнатов, ББ и останалите другари от управляващите. Ама прави са си за тях – “тя наща държава наука и не требе”, само полиция и твърда ръка в нечии интереси, не народнни разбира се.
От реформа имаше нужда определено, но не и от унищожение!
Много хора казват, че в голяма част от страните нямало такава институция и науката се правила във фирмите. Няма да се спирам на това така ли е или не, защото на много места нещата са по-различни и на други принципи, но науката в голяма степен пак се финансира от държавата и се развива и в държавни институции. А пък и това, че принципа е друг не значи, че е по-добър и ако при нас нещо не работи добре трябва да се поправи а не да се изхвърли.
Моето лично мнение е, че академия на науките трябва да си има всяка държава. Фирмите развиват наука, но строго в тяхната търговска цел. Това са големи корпорации, които могат да си позволят да развиват наука. Малкия и средния бизнес не може и точно за това според мен трябва да има академии на науките, които да работят в обществена полза. Да, те ще се изхранват и развиват благодарение на данъкоплатеца, но затова тяхната „продукция” трябва да се възвръща отново при обикновенния гражданин, било в научен, образователен, културен, технологичен, бизнес и т.н. аспект, давайки му възможност да живее по-добре, по-сигурно и спокойно, по-здравословно и по-смислено, а не само да купува повече нови буклуци и да е напълно зависим, с каквато цел правят наука корпорациите.

При все това скъпо парно, сега искат ако 1/3 от обитателите са в дългове да го спират и приемат правила и закони абсолютно корупционни и такива, при които хората се настройват едни срещу други. Но вероятно народа ни е обезумял, защото само за такова нещо трябваше да се свалят правителства, а ако бяха свалени едно две, това нямаше да се случва или поне не чак толкова явно. Със сигурност щяха да са се появили и по-читави партии, но всъщност не исках да се спирам на това. Искам да изясня нещо, което някак си убягва на много хора а е важно!
Парното е отпадъчна топлина при производството на електроенергия. ТЕЦ означава топло електрическа централа и нейната функция е да произвежда електроенергия. По тази причина парното трябва да е най-евтиния вариант за отопление и топла вода. Сега разбира се е пълно с философи, които ще обяснят, че не е точно така и ТЕЦ-а работи на принципа на когенерация а това е комбинирана генерация на ток и топлина. Когенерация е една модерна думичка която се появи след промените и още повече много след появата на ТЕЦ изобщо и не всички ТЕЦ произвеждат топлина (тоес произвеждат но не я продават), освен за вътрешни нужди, защото са отдалечени от населените места или няма създадена инфраструктура. Това са ТЕЦ-овете Марица Изток и Бобов дол, които са близко до залежите (друг е въпроса, че в бобов дол можеха да пуснат на хората топлината, а не да горят въглищата в домашните си печки) и Козлудуй (разликата между ТЕЦ и АЕЦ е само в това, че вместо въглища или газ горивото е ядрено). Да ТЕЦ-овете в и в покрайнините на градовете са направени и да обслужват населението с топлинна енергия, която тъй или иначе се губи през охладителните кули в атмосферата, но същевременно са близко до населените места и промишлените центрове по една по-фундаментална причина и тя е да подпомагат поемането на високата консумация на електроенергия и по този начин да поддържат електроенергийната система в стабилност. Например, София е голям консуматор и има ТЕЦ-ове защото ако в пиковите часове  се разчита само на АЕЦ Козлудуй и ТЕЦ-овете Марица Изток може да стане сакатлък. Тъй че парното е просто допълнителен бонус. Поради тази причина и поради факта, че използва отпадъчна топлина би трябвало да е по-ефтино и от най-ефективните електроуреди за отопление и топла вода, включително и когато са снабдени с термопомпи. Тоест, при настоящата енергийна система (която търпи много критики, но това е друг въпрос), когато в района има ТЕЦ е просто тъпо да се използва каквото и да било електричество за отопление и затопляне на вода.
Някои ще кажат, че не всичкото парно идва от ТЕЦ а има и парни централи. Да вярно е и е много тъпо. Защото вместо от същата газ или каквото гориво се използва да се добива и ток и топлина се добива само топлина. Отдавна трябваше да са преработени всички парни централи в когенератори.
Освен това отново ще спомена професор Николай Колев и екипа му от БАН (който сегашното правителство се опитва да закрие), които създаоха начин за по-ефективна работа на ТЕЦ-овете и със същото количиство газ (например) да се произвежда повече елктроенергия, а според самия Николай Колев при въвеждането на неговото изобретение топлофикационната енергия може да бъде и безплатна. Самото съоръжение се изплащало за година и половина и след това работи само на печалба.
Аз самия отдавна смятам, че може и жилищата ни да подават топлина към ТЕЦ-а или когенератора ако са със слънчеви колектори и лятно време топлината която е в повече от необходимото ни, така че през деня ТЕЦ-а да работи ако не изцяло, то поне частично на слънчева енергия. Всъщност сигурен съм, че варианти има бол!
А какво става в същото време с топлофикация. Ами явно целта е ние да страдаме, тя да бъде фалирана и продадена и после някой да печели от въздуха за наша сметка. То горе долу, който не и стана директор, той не забогатя. А може да работи добре и като държавна фирма ако има прозрачност.
Не знам какво повече да кажа, но тъпо ще е ако ги оставим и този път да ни се качат на главите. Когато политиците и институциите не са контролирани от гражданското общестоство, те си правят каквото си искат. Ние си мислим, че се спасяваме по единично, но всъщност затъваме все повече.

По настоящем хората като чуят за устойчив начин на живот си представят вятърни генератори. Това се дължи на медиите естествено. А те действат разбира се в изгода на собствениците си.
Преди време гледах един филм по „Нешънъл джиографик” в който се казваше, че нефтените компании инвестирали много във вятърни ферми, под предлог опазване на природата и осигуряване на работа на специалистите си. На пръв поглед – много благородно. Е, имам правото да се усъмня. Има няколко точки, които показват според мен, че крайната цел е съвсем друга и далеч не толкова благородна.
Търговията с парникови емисии по Киото протокола. Вероятно по този начин могат да продават повече петрол и да намаляват данъците си.
Другото което е, че вятърните паркове са отново централизирано енергоснабдяване, а нефтените компании имат навика да са монополисти. Ще търсят начини да ни принуждават да си плащаме за енергията и да сме зависими от тях.
Естествено, има го и момента в настоящето, че електроенергията от ВЕИ се заплаща по-скъпо.
Няма да се учудя ако има и друга далавера в цялата работа. Разбира се, това са си мои предположения, в момента нямам възможност да се разровя в дълбочина и да подкрепя казаното с документи, но тепърва ще видим дали е така.
За да не излезне, че съм напълно негативно настроен ще кажа, че това все пак е наистина крачка към безвъглеродна енергетика и това в крайна смета има и своите добри страни. В „състоянието на планетата 2008” пише за „Бритиш петролеум”, че инвестират във вятърна, слънчева енергия и водородната технология (това го правят и други нефтени компании междувпрочем) и целта е в бъдеще да станат енергийна компания (разбира се не се отказват от голямите нефтени печалби). Е, не е необходимо да обяснявам защо. Очевидно по причините казани по-горе. И вятърната и слънчевата, но в крайна сметка централизирана енергетика създават зависимост. Водородната пък технология също те прави зависим, защото е трудно да си произведеш сам водород и трябва да спреш на бензиностанцията и да заредиш. Предвид че това е все още бъдеща технология а електрическите автомобили са напълно настояща и те не инвестират в подобряване на батериите или суперкондензаторите, а някъде там далеч мисля, че е ясно какви са им мотивите.
Само ще добавя, че в същата книга хората казват, че сградите могат да постигнат нетно нулево потребление на енергия и изобщо да не са им необходими изкопаеми горива. Това всъщност кореспондира реално с истинското устойчиво развитие.

Книгата е на Мечислав Таварински и в оригинал е издадена през 1962 г. Може да се каже в част от продължителния апогей, спрямо човешкия живот, на изкопаемите горива. И явно наистина е така защото човека разглежда необходимостта от ослънчаване на жилищата не толкова от енергийна гледна точка, която е основната сега, а предимно от здравословна. Естествено говори за хубавия микроклимат, осветеност, светлопластики и още и още, но основния акцент като полезност е здравето.
Ще цитирам едно изследване от книгата: От 30-те мишки, заразени с бактерии на миши тиф, които са ослънчавани в продължение на три часа от разстояние 0,5м. от прозореца са умрели само 3 мишки, от ослънчаваните от разстояние 1,5м. – умрели 15 мишки и т.н.
Препоръчва се принципно за стаи в които се отглеждат деца да са поне 4 часа ослънчени и още много интересни неща има в книгата и най-добре човек сам да я разгледа.
Интересното в цялата история обаче е, че архитектите и изучаващите градоустройство изобщо не учат тези неща, въпреки всички полезни услуги, които ни дава слънцето и растителността, на която в книгата също и е отделено доста внимание. Да, хора които имат интерес към това го научават, но като цяло мисленето не е насочено в тази посока. Това за мен лично е парадокс!
Междувпрочем, човека говори за това как ще се развива проектирането съобразявайки всички тези неща и още много които ще бъдат изучени в бъдеще. Жалко за надеждите му. Това което виждаме е, че всичко масово се профанизира. А това за което той говори, да наистина си е цала наука, като че ли обаче затова все още говорят и мислят единици. Естествено и моето мнение е, че трябва сериозно да се прави и градоустройството и архитектурата съобразявайки слънцето.

Европейски съюз с цел намаляване на парниковите емисии реши да забрани крушките с нажежаема жичка от 100 вата като всяка година бъдат спирани по-слабите до пълното им отстраняване от търговската мрежа. Никой не твърди, че енергоспестяващите крушки не спестяват значително количество енергия. Имаше обаче забележки, че хората чувствителни към светлина получават главоболие. Друго на което не се обърна внимание, че за част от населението на ЕС все още са скъпи. Освен това съдържат живак. Светодиодните са все още много скъпи и с проблеми, иначе вероятно тяхно е бъдещето. Това определено мога да го причисля към графата чиновнически решения. Вместо да се вземат генерални мерки очевидно се будалкаме и този път. Да, факт е, че тази мярка ще спести известно количество енергия. Естествено и тук важи въпроса – хубаво спестяваме по този начин а какво правим изобщо? – тоес, да вземем дори и най-ефективното светодиодно осветление, но същевременно харчим много за отопление и какво ли още не, то тогава какво точно правим? Ето усреднена статистика от книгата на Георги Балкански „Как да пестим енергия” (и за Тома неверниците казвам само, че това можете да го срещнете във всяка литература по въпроса) : 5% за осветление; 10% за готвене; 20% за затопляне на вода; 65% за отопление и охлаждане.
Мисля, че тези числа говорят сами по себе си. За мен лично много по-смислено щеше да бъде ако евросъюза беше приел общоевропейски правилник (според поясите разбира се и климата) за незасенчване. Тогава щеше да има пълната възможност да се въведе масово пасивната (слънчевата) архитектура. Това само по себе си може да спести много повече енергия, дори да ползваме осветление с нажежаеми жички, ако сградите се отопляват и охлаждат поне в голяма степен пасивно. Това го давам само като пример, мерки могат още хиляди да се вземат и като норми, и като данъци, и като поощрения и т.н. Просто се ужасявам от факта, че както обикновенно не се търсят реалните решенията а се замазват очите.