Kamen's blog

Модема за ми е вързан за едната стена, само там имам букса в цялата къща. Кабела от него до компа определя до колко ми е мобилен лаптопа, съответно не ми е много мобилен.
Или по-скоро не беше. Купих си евтин WiFi AccessPoint.

1) Отворих кутията
2) на едно листче пишеше да си сложа CD-то в компютъра. На гърба му пишеше че ако използвам друга операционна система (не Уиндоус) да отворя index.html, ако се чувствам напреднал потребител ми каза че паролата е парола а че името ми е админ. Реших че съм магьосник извън категория и дори не дочетох листчето…

3) Опитах с подхода “Next”. Бучнах всички жици които намерих в комплекта – една в контакта, една в модема, една в компа и след малко вече имах мрежа… дори не стигнах до логване в системата… Маг извън категория…
След още 3 минути в сайта за настройка на модема (тип “Next”) имах и безжичен нет.

Обичам високите технологии. Обичам да са толкова високи, че 5 пари да не давам колко точно са високи, но да са удобни.

SSSBBB или по-кратко 3S3B {трисъ-трибъ}

С годините разумях, че всеки се нуждае от интерфейс с Информационния Океан (ИО) генериран от човечеството. Малко по малко всички се оборудваме, кой с каквото може. Десктопите станаха нещо напълно обикновено и очаквано за всяко бюро, лаптопите щъкат по малки и големи чанти, разни компютри за джобове се завират по… джобовете. Умните телефони стават все по-умни и тн. Малко забравяме че интерфейс представяляват и позабравените радио апаратчета и разните музикални кутийки, но да не се отплесваме.
Бързо ще забележим, че хората често губят двустранната или едностранна връзка с този ИО. Позволяваме си да ходим по улицата без “тапи” в ушите, изключваме си телевизора, дори компютъра от време на време. Пъпната връв, този информационен канал колкото косъм на вездесъщото телефонче в джоба се случва да се прекъсне.
Ние оставаме без реален адрес – пристан в ИО.
Как аджеба да си подсигурим такова пристанче, постоянен адрес на който нашия образ може да се открие. Интерфейс с един симулиран наш образ който да “буферира” интеракцията с нас. (много обичам засукани думички)

Какво можем да направим – можем да си спретнем web лична странчика (образ на вкусовете ни, предпочитанията, интересите, работата ни), да разпространим e-mail адрес за контакт с нас (буфер за еднопосочна комуникация), да си направим гласова поща и тн. Общото между всички тези неща е симулацията на нашето присъствие в ИО.

Предполагам един мой приятел вече се е амбицирал да си направи РОБОТ-СЕКРЕТАР или дори някаква форма на алтер-его която да прави много работи и тн… В насоящето си писание имам за цел една много по-земна и проста задачка. Да се Самоубедя че има смисъл да си направя трисъ-трибъ.

Какви задачки ще решавам с него:
1) ще си имам достъпно от цял свят лично хранилище на информацията която употребявам, съм генерирал или съм добил и искам да съхраня.
2) ще мога да автоматизирам някои продължителни задачи, без да се притеснявам че личното ми отсъствие може да ги прекъсне, или попречи.
3) Ще добия добър интерфейс в дома си към медийно съдържание благодарение на фиксирания вид на инсталацията.

И така, харесаната конфигурация е следната:

MSI Axis 945GM ( http://global.msi.com.tw/index.php?func=proddesc&prod_no=1099&maincat_no=134 )
Intel Celeron M 440 1,86GHz 1M 533MHz BOX ( http://www.intel.com/products/processor/celeron_m/index.htm )
512 MB RAM Kingston ( не е интересно )
Seagate T-Lite ST380815AS – 80GB SATA II ( пак нищо особено )
Двоумя се дали въобще някакво оптично устройство да слагам

Затрих си музиката. Ще се застрелям…

Егати тъпотията – бяха над 30 гиги.

Вчера гледам че лаптопчето нещо не му е лесно. Мъчи го бозата и не му дава да си бачка както си знае. Много беше зле. От известно време инициализацията на четеца за пръстови отпечатъци се бавеше страшно много, харда чегърта здраво… Изобщо типично поведение на Боза искаща нова инсталация.
Реших да видя как става номера с Restore to Factory Settings технологията на Леново. Идеята е че на харда има една част до която нормално нямаш достъп, но която съдържа готова “чиста” инсталация.
Знаех, че ще форматира харда за да е наистина на “чисто” и бекъпнах всичко (както се оказа) без музиката.

Сам по себе си процеса беше като детска игра – 4-5 пъти ме попитаха дали искам точно това да направя и като се оказах абсолютно сигурен влака тръгна. Няколко пъти си се рестартира сам, писа, бърса, инсталира, намаза чудеса и щуротии, но след като приключи само си дръпнах по-нов драйвер за тъч-а и синия зъб и всикчо заспа. Оставих го да си ъпдейтне бозата, намазах лисици, птици НОДове и сега обмислям да си пекна едно ДВД с тоя имидж…

Та като се огледах и видях какво съм сторил ми се дорева… мъкаааа… имах страшно много любими музички + изненадки от Ники (неща дето нямам идея какви са). И сега нищо. И радио не мога да си пусна че трафика тука е толкова куц че просто не е за разправяне. То си е повод за друг пост направо. Корпоративен интернет. ХА! Корпоративна костенурка! А докато си докарам мрежа у нас (след като успея да се настаня де) ще мине време. хех…

Утре имам среща да ходим да се подписваме за апартамента. Дано се закваси че просто ми писна да кисна по хотели. Част от дрехите ми се нуждаят от пералня и изобщо искам вкъщи! Скоро! Докато корпоративните кокошки дето (не) ги движат тия работи се натуткат, можех да се оженя и разведа по 2 пъти…

Сега бяха тука някакви бастуни от северните европи – ще са ни клиенти за поддръжката – всички колеги тука са изтупани – аз съм с дънки и корпоративна фанелка… шефа вика “ха! то това е униформа бе…” добре че ми се беше измачкал панталона та не си облякох бастунските одежди…

Сега съм фънки-корпоративен
хихи

Който не си е лафил с мен последните дни не знае че бях до Велинград.
Ето малко избложване на случая:

В град Велинград се строи голям хотел, всъщност се ремонтира стара сграда останала от не толкова светлото ни соц. минало. Някъде дълбоко из мраморите варовиците и модерните изолации лежи бетонно скеле на 15-20 години, но иначе всичко в новия хотел е много ново лъскаво и налято с пари.
Още предната командировка – когато ходихме да огледаме ни разведоха и ни събраха очите…

Сега бяхме за бачкане.
СПА-центъра бе изпрограмиран осветен тестван и пуснат в експлоатация за времето 21.11-25.11.
Бях с двама колеги и си изкарахме доста добре. Като се изключи че имаше дълги работни часове, цялото прекарване беше като на почивка.
Странно звучи та ще поясня:
Разквартируваха ни в четиризвезден хотел, храненето беше вкусно и не особено скъпо, всяка вечер след приятно похапвне в местна кръчма плувахме в топлия вътрешен басеин на хотела, а последната вечер дори изтествахме и самите СПА инсталации: био сауна, финландска сауна, парна баня, “фън шауъри”-те “айс рум”-а и тн… За цвят имаше какички-масажистки, които се чудеха какво да правят и само се шляеха наоколо… Имаше и топла вода за кафе “три в едно”, и нженерчетата бяха щастливи… колко му трябва на инженера…

Като бяхме по СПА-то си носех едно S-video->Composite преобразувателче, но нито аз нито другите успяхме да го накараме да бачка с телевизора и един от трите лаптопа. Вчера пак опитах в домашна обстановка, но постигнах само частичен успех. Днес се заинатих и изкарах фантастична картина – единствено по-ниската резолюция отличава образа от този на LCD-монитора на лаптопа. Сега остава само да се преборя със субтитрите и всичко спи Драйверите (настройките) на nVidia са ми непознати та сигурно ще има да откривам топлата вода още доста време.

И така… Сдобих се с лаптоп.
Свестен процесор, добра видеокарта, доста памет, и всички екстри и бибитки… Лети.
Това е първия по-голям текст който набирам на лаптоп, и да си призная не е удобно. Тъкмо ще се поупражнявам. Преди малко догледах “В за Вендета”. На този монитор е доста по-добре отколкото на CRT-то ми, въпреки че тъмните моменти са малко светли – лампата някакси леко прозира… Е, CRT-то червенее – нали са му позаминали малко цветовете.

За да си подкарам мрежичка у нас си купих WIFI карта за настолния комп и 5 метра пач-кабел, за всеки случай. Добре че го взех защото до момента въпреки че се свързват на радио-ниво не успявам да прекарам и един пакет през TCP/IP. Понеже и в офиса не успяхме мисля че има нещо което не е така откъм лаптопа. Малък проблем наистина, тъкмо ще тествам поддръжката
Онова което подкарах и се изкефих е малък web server на десктопа и си шеарнах интернет за лаптопа… За пръв път виждам 8.5MB/s скорост на сваляне. 100 мегабитовата връзка се изпълни на мах! Отвя ми шапката!…

Легнал също се пише, но подозирам че врата ще ме заболи по-бързо от ръчичките… От кусурите не мога да не отбележа тихите говорителчета. Не че монитора ми в службата има по-добри но все пак звук за филмче си трябва. Не се сещам за други кусури по конструкцията. Машинката пристига с много софтуер. Ма много! Искам поне половината да разкарам – те са нортъни, гугъли и всякакви други глупости. Тепърва ще видя какви са тия всичките тулове дето ги има качени.

Май не е лошо легнал, все пак…

Пробвах на работа някои задачки които затрудняват тамошния процесор – Целерон 4 @2GHz, тоя мобилен негов събрат го отвя като танк цинкова кофа. Ще туря и домашния на чертата но ще се учудя ако AMDто не отвее и двата Intel-а. Все пак той е голямата – неорязана версия на AMD64 @ 1.8GHz…

Повече – следващия път.

PS
Пуснах 3DMark 05 – домашната щайга с малко преварва лаптопа, общо взето един дол дренки са Това означава че идеално мога да си джиткам игрици за утрепване на времето по командировки и други тъпи места…

Преди доста (вече) време имаше една партенка че Садам щял да ползва Playstation-и на Сони за да си разработва някакви оръжия. Много ми беше забавно…
Днес прочетох това:

“Since 2000, Folding@Home (FAH) has led to a major jump in the capabilities of molecular simulation. By joining together hundreds of thousands of PCs throughout the world, calculations which were previously considered impossible have now become routine…
…Now in 2006, we are looking forward to another major advance in capabilities. This advance utilizes the new Cell processor in Sony’s PLAYSTATION 3 (PS3) to achieve performance previously only possible on supercomputers…”

С други думи хич не е смешно всъщност.

После се зачетох още в същия сайт и попаднах на следното:

“…after much work, we have been able to write a highly optimized molecular dynamics code for GPUs (Graphics Processing Units – Бележка на kamencho) , achieving a 20x to 40x speed increase over comparable CPU code for certain types of calculations in FAH. This means that we will be able to make an enormous advance over what we could do only just a few years ago….”

Та какво направили хората – взели оптимизираните хардуерно за определен тип зверски изчисления графични процеори и ги изюркали да гънат молекули вместо процесорите с общо предназначение (P4, Athlon…..).

Да си почете човек по темата:

http://folding.stanford.edu/FAQ-PS3.html

http://folding.stanford.edu/FAQ-highperformance.html

P.S.
Винаги ми е било криво като се замисля над някаква работа дето се прави с твърде много ресурси, неоптимално. Когато си купих последния процесор се изкефих че има опция Qool&Quiet (май беше) която го забавя до някакви по-малки херци за да грее и харчи ток по-малко. Просто като си представя всикчи процесори които си уплътняват циклите със скрийн сейвъри и направо ми се повдига. А колко секретарки набират текст на компютри за по 1000$…
Друга е приказката дали процесорното ми време отива по предназначение. Дали търся лекарство против рака или смятам балистични траектории аз няма как да знам. Просто е много добра идея всичките тия ресурси да се оползотворяват някакси.