Две седмици ме тресе мания, лягам ставам и ходя с лаптопи мотащи се из главата ми, кога на преден, кога на заден план.
Писва ми.
Последното развитие:
S12 го предлагат и тук вече. Цената му тук обаче, както и цената, която бих получил ако си го поръчам от UK е висока – около 500 евра. Мога да си го позволя, но е много за онова, което ще получа за толкова пари.
Ако ще давам пари да е за нещо свястно (дявола се усмихва). Какво е 12″, има свестен процесор, има високо качество и е уникалният преносим компютър? Отговор: Таблет.
Или по-точно, най-добрият таблет на пазара (Рошава Гарга – Първа Степен) – Lenovo Thinkpad Tablet.
Първо гледах новите залежали бройки от по-стария модел. Евтинко с тях бих минал с около 1200-1300 евра. Добре ама като е рошава гарга нека и да грачи, пък и разликата не е голяма и почнах да гледам новите – 1500 (горе-долу).
За тия пари получаваме 12″ LED, mutitouch & digitizer екран, студен(най), икономичен(най) и бърз(о да) процесор, достатъчно рам, всички актуални Windows Pro (ама наистина всички – дават ти Vista Bis Pro, диск с ХР Pro, и купонче за пъгрейд до 7 Pro – демек правя си имиджи безчет и всичките са легални), и другите всички глезотии които най-профи компютрите могат да имат… Просто уникално.
Е да ама ми изпука бушона и сработиха защитите…
Аз нормален ли съм да дам пари като за малко сиропиталище да яде и пие един месец? За какво!? За да си заместя прилично работещия ми настоящ лаптоп!? Ама бил едър, ама бил тежък… Ама работи! Работи и то страхотно – много свестен процесор, 1гига рам – демек мога още да му сложа ма не му трябва щото и така жъне много добре, хард който не грее прекалено и единствено му трябва една батерия за 50$ от китай за да карам с него на път по 3-4 часа. Одрах му мониторчето ама и това се лекува за още 100$…
И така – от едната страна 1500 евра и получавам мега_хипер_трипер_турбо-гъзарския_обръщаш_погледите_на-всички_идиоти_като_мен или си обновявам Lenovo-то дето си го имам за 200$ (с още рамец) и си жъна щастливо както съм…
Е…

Преди година си купих DSLR фотоапарат, който ми даде толкова много мания и кеф, че инвестицията се изплати още първите 3 месеца. Направо сърце ми падна на място – има го техническия гъдел, има го естетическия напън (тука карам на емулация и гадая кое как изглежда по-добре и пукам като ненормален щото не съм сигурен…) и се кефя всеки път като го извадя от чантата… А имах чудесен апарат преди това, а правеше много добри снимки, а вършеше работа… Ама колко по-голям е кефа с DSLR-а?! И дявола пак се усмихва…


This entry was posted on Sunday, November 29th, 2009 at 11:11 am and is filed under Разни работи, Техника/джаджи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.