Kamen's blog

Краси и Пламен се отбиват при мен за няколко дни. Тръгнали са към Дрезден и после Берлин. Готино е че ще си имам посетители малко.
Преди имаше бая манифестация при мен – народ така се трупваше, че ми трябваше известния на всички екселски файл за да си наместя календара и мераците на посетителите. Сега не е така – народа на който му се идва до Прага вече мина оттук и не иска да повтаря и потретва и почетвъртва… Има и няколко човека, които така и не се наканиха да ме посетят, но то си е ако имаш мерак за особения вид културен туризъм който Чехия/Прага предлага. Определено е по-удачно ако двойка посещава – аз не съм наличен за развеждане, а и май стратегията “изрови си от купчината материали каквото те интересува и се оправяй” не работи много добре.
И така – малко подреждане, малко почистване и сме готови за гостите.

Леле каква салата си направих (пак!!!)

Значи – филе пушена Скумрия (може и цяла ама повече чистене идва) към 250 грама месо идва.
Обелваме кожата и махаме де що костици има. С една вилица го накъсваме на парченца, направо на паздер го докарваме. Една майонеза, проста, класическа (около 200 грама – може и още да поеме) с малко лимонов сок я сипваме в рибката. Объркваме я и я оставяме да почива докато сварим макароните. Макароните могат да са дребнички или пене, фузили… изобщо каквито ни се харесват. Като се сварят ги оцеждаме и мятаме в сместа, смело с макароните – рибката е дъхава и поема много пълнеж.

После – сърце мое! Кеф ти топли кеф ти студени! Всякак става!

…в Чехия.
Петъка беше тих и кротък – спах си у нас, тихо и безметежно. Съботата срещу Неделята се организирахме за вечеря в механата на хотел София – хапване и пийване на БГ национална кухня. Това ако не сте стоплили до сега е хубаво нещо за бандата Българи с които си живея тук.
Та хапнахме и пийнахме по нещо и като стана време се изнесохме да видим каква служба ще направят чешките православни попове.
Изсипахме те на Св. Св. Кирил и Методи и заварихме малката църква зарината с народ, повечето млади хора. Свещи по 5 крони (35ст) се разграбваха по-бързо от топъл хляб от хоремага… Руснаци, Украинци, Гърци, ЕксЮго всякакви, и не малко Българи.
Всичко беше чудесно, но поповете се представиха много зле, някъде вътре помрънкаха малко, после излязоха попяха 2 минути, едно “Христос воскресе” с доста сериозен отговор от тълпата и заминаха да си лягат.
Нашата група се помота още 5 минути – очукахме яйцата, ометохме ги и се разделихме. Аз заминах с още един образ към един бар на лодка, където пускат хаус музика. Музичката ми беше много приятна, аз и още 50 човека се счупихме да се кълчотим. Идиотите културно ходеха да си смучат тревата на въздух та вътре не смърдеше. Беше ми много гот цялото време до 5:30, когато с другарчето се изнесохме (Даниел от Новел, който е чувал, знае). Той се беше понапил повечко а аз бях вир вода. На прибиране хапнах нещо от КФЦ и поех душ и аспирин преди лягане.
Днес съм малко сварен, но доста по-добре от онова което очаквах.

Начи, извинявам се, обаче нямам нищо общо, нито с тази новина нито с падналото преди време правителство в Чехия. Не съм дори минавал покрай хотела им… който и да е той. А на Храдчани за последно се качих … е беше малко преди да падне правителството, ама честно, нямам нищо общо!

За любопитните смятам да се прибера в БГ някъде края на Май месец с полет на чешките аеролинии за кратък отдих.

Преди три години доктора ме накара да дам кръв за изследване и като наизлязоха разни лоши резултати… Стана ми неприятно и треснах една сериозна диета – никакви животински мазнини, меса само пиле и то суха пържола. Никакви картофки, хляба на минимум и тн.

Напоследък се чувствам тежък малко ми е некомфортно.

Намислил съм да си преориентирам хладилника от сирене + консерви на свежи зеленчуци и други по-леки храни. Нищо драматично, просто малко по-така…
На работа ще е зор – там няма чалъм ядем каквото има.

Днес най-новият в екипа утрепа рибата!

Донесе две шишета Токайско вино и домашни месни продукти. Чудна домашна сланина А, чудна домашна сланина Б и някаква прекрасна сушеница. Лапахме и мигахме на парцали. Да е жив и здрав. Не съм опитвал Сланина от най-ранна детска възраст, тогава някъде баща ми спря да мъкне от някъде (или да прави) сланина. Страхотно нещо! Единственото нещо което мога да кажа че е здравословно е че нямат добавена захар… или други консерванти освен сол.
Отбелязахме му РД-то подобаващо. Екипа трябва да се пои с по две шишета винце – едно не е достатъчно дори за по чашчица.

Нямам ни най-далечно желание да коментирам политическата ситуация в татковината. Просто коментар не е нужен.

Гледах Knowing. Хареса ми, но имам забележки.

Никълас Кейдж кефи. Отново играе в шантав филм. Дали той не е този който ги прави шантави или специално си ги подбира такива?
“Денят, в който Земята спря” беше с малко подобен сюжет…

Не ми допада, че за да са успешни тези филми разчитат на някаква непознаваема тайна. Нещо което не се поддава на логично обяснение – тези филми дават шанс на такива “сили” и явления, такива които не съществуват в живота ни. За да се идентифицираме успешно с персонажите сякаш трябва да почустваме колко са шашнати и разтърсени от великите сили за които нямаме понятие… Писна ми от викане на духове и гледане на боб!
Гледам на екрана как някой си прави кафе или подобна ежедневна процедура (стреля с топ, мята бомби, смята с калкулатор) и изневиделица му се случва нещо чутовно (убожда се на телбод, осъзнава че всички хора на Земята ще умрат) и веднага почват да ми говорят за някакви непознаваеми сили придружени от манифестации на нумерология, екзорсизъм, провидение, и други. Разбирам че ако персонажът просто приеме явлението (вземе че си превърже пръста, или просто да се напие с приятели за последно) ще разочарова зрителите, но все пак може и малко по-реалистично да се подходи по въпроса.
И в двата филма “The Day the Earth Stood Stilл” и в “Knowing” има момент “ама дали не са някакви сврхестествени работи” и в двата филма точно там усещам кефа как рязко удря дъното.

Е няма просто такава тъпотия!

Зад монитора на лаптопа държа едно огледало. Правоъгълно парче без рамка, с остри ръбове и тн. Седи си там тихо и кротко с цел да не го подритвам на разни други места пък и да има някой с който да си приказвам.
Добре, ама след не особено внимателна манипулация взех че го изпуснах (единия му край) и той направи няколко криволичещи драскотини по отворения екран на лаптопа. Ще се пукна от яд!

eBay ми каза че такъв монитор струва около 100$ включително доставката… АРГХ!

Лятото приближава с уверени стъпки!
По какво познаваме? Познаваме по това, че почнахме да се чудим къде ни се ходи на море!

И така – Гърция през последните две седмици на Юни!

Участниите за сега – Аз, Гери, Лили, Боби. Джруги желаещи – да заповядат! Още не сме решили къде точно да се изсипем.

Мисля си за курс по фотография – май това е най-реално. Преди време си мислех за нещо по-истинско някакви мрежи, някакви компютърни архитектури. Само май ще си остана с идеите…
Чувствам се все по-тъпоъгълен.