Нещата които искаме и не си позволяваме
В един момент решаваш че искаш нещо, много ще ти е гот ако си го имаш, ще се забавляваш, ще ти е кеф, ще си някак даже горд, че си си го позволил. Та идва този момент, значи, и после почваш да си правиш сметките – колко кинти ще ми струва, колко време ще ме кефи, кога ще мога да се забавлявам с него и тн. И тогава, в зависимост от това какъв човек си, можеш да се самооткажеш или да се самонавиеш.
Е, аз съм на път да се откажа от фотото. Нямам друга идея. Просто се саморазвих.
Лафехме си с Адриан, той е повече от десетина години по-дърт от мен, но това от един момент губи значение. Той ми каза, че всичко което си е купил с мерак, за себе си, си го е купил от някакъв бонус, от някакви пари на куп. Без друго оправдание – имал е възможност, зарадвал се е. В това има смисъл – много ми прилича на някакво възпитателно упражнение – когато вземеш бонус то е защото си завършил някаква работа, началника те е наградил, а ти се награждаваш с каквото може да ти достави лично удоволствие. Малко Павлов има в цялата работа, но определено има повече смисъл от това да си позволиш нещо просто защото на еди кой си ден преди някакъв брой години си се родил например, или имаш имен ден, или някакво друго циклично събитие, което идва без дори доза усилие. Тук няма постижение а някакво усещане на изкуствено повишаване стойността на самото ти съществуване. Това не е кой знае какъв повод за гордост, нали. Няма постижение а … констатация. “Наздоровье, кошка проснулась” (да ми прощавате липсващия руски).
Ако вземеш сертификат, завършиш курс на обучение с добър резултат, построиш нещо – това е повод да се зарадваш, повод да си направиш празника по-голям с нещо допълнително.
Това е смисъла на Наградата.
Има обаче и друг момент – всички се нуждаем от някаква радост в живота си – нещо което да ни зарадва, нещо лично, нещо хубаво само и единствено за теб. Тук вече идва другата дума – Подарък. Тук вече не се нуждаем от повод, от някакво извинение или постижение. Тук ни трябва друго.
Ако подаряваш ти трябва единствено хубаво отношение към този на който подаряваш и възможност. Хората търсят и повод – по-лесно се подарява когато всички подаряват, но защо това да е задължително? Когато получаваш подарък, приеми го и изрази радостта си, постарай се да я направиш достояние на този който те дарява, това е подаръка за него.
Всичко достига до една дума в основата си – радост.
Как да се доведем до това енигматично състояние? Как да го постигнем, как да го задържим и как, защо не, да го използваме (ей, Павлов, къде си бе).
November 3rd, 2008 at 1:08 pm
Хех, Камене, защо така лесно се отказа от фотоапарата?
. Идеята си беше много хубава – фотоапарат е много добра инвестиция, ще ти служи дълго време и ще си щракаш на воля и ще ти прави наистина ХУБАВИ снимки!!! А и цената си е съвсем поносима – около 600 евра доколото видях! Не е да кажеш нещо 2-3000 та да го обмисляш една година 
)))). Сериозно, заисли се – парите все пак са за това за да се харчат, да си доставяш кеф чат-пат! Реално погледнато – тия 600 евро ги изкарваш за колко време – по-малко от месец…!!???!!! Фотоапарата ще го ползваш с години…!!! 
.
November 3rd, 2008 at 9:19 pm
Е не е дефинитивно
Тази вечер на прибиране от бачкане се отбих в Теско – там се загледах в основните състезатели към момента – отново Nikon D60 и този път Sony A300.
Sony-то върви с леща 18-70 а Nikon-a с 18-55 което си е готина разлика. Като ги пипнах обаче Nikon-a се движи мазно като Мерцедес. Още повече че си припомних, че в няколко ревю-та които четох Sony-то има по-шумен сензор и алгоритмите по филтрирането му мажат още от 400 ISO.
Нещо което не знаех – всичките комплектни обективи на тия апарати са много по-широкоъгълни от компактните фотоапарати като моя Canon например.
Още повече че чакам тази седмица може би ще се отвори нов магазин в Паладиума с електроника. Обещава да е бая голям и си мисля, ще предложат трепач предложения в тази зона.
Вярно е че съм се отдалечил от идеята да си купя толкова скъпо фото, но факта че мога лесно да си го купя, че няма да се наложи да пренеса кеш по-голям отколкото портфейла ми може да поеме, ме приближава обратно към кефа да си щракам из Празе и Европско с яка щракалка.