Абе, какво да си подаря за РДто?

Да си обясним първо – не мисля че този, тридесетия е нещо по-различно от предния, когато станах на 15. Нито акъла ми е пораснал нито интересите са се изменили драматично. Малко се чудя дали това е добре или лошо, но е факт.

Като бях на 15 се кефех на готини книжки, техника, концепции и лафчето за тях. Приятели и изкарване с тях. Предполагам, че сега ми се излиза на вън повече от тогава. Помня, че с топ беше трудно да ме изкараш от нас по това време. Някъде по време на студнеството това почна да се променя и сега се кефя да излизам дори малко повече от сбирка у нас (където и да е това “у нас”).

От един момент каките станаха част от моя живот – първо другарчета после предимно другарчета + Гери :) Смех… Ама няма лошо, Важното е да се забавлява човек… и да одобрява осъзнато това, което му се случва (си прави).

“Промени се” ми викаше Фил. Всеки път като нещо ми докривее и той така – тежко, с голямата Правда по главата. За страничен човек сигурно е най-лесно да каже “промени се”. След като всичко е следствие на това какво ти правиш, а то не ти харесва – Промени себе си и това което ти се случва ще се промени. Добре, чудесно. Какво правим ако приемем че си се харесваме такива каквито сме? Че даже и да си намираме кусури не сме навити да се променяме а по-скоро се надяваме света да променим около себе си. Ами… То може би малко се случи и от двете, дълго време се чувствах сам (по оня, простичкия начин), но Гери ми поникна и откакто ми се води гадже съм умирен. Започнах да си живея по-(бая пауза) ами предполагам по-уверено. Един вид си се доверявам – не съм толкова много самокритичен и си позволявам да счупя гипса, с ограничения разбира се :)

Професионалната реализация някак замести училището – опитвам се да съм добър в това което правя и някой път успявам да изненадам приятно колегите/даскалите… така е било винаги. Някъде с по-слаб, някъде с по-добър успех. Мисля си поне, че тук градирам към по-добре с годините. Ха – като бях в гимназията едвам намирах някой по-закъсал от мен съученик че да си повдигам морала. Като се заизтъркалва гимназията се усетих ако не на по висока позиция в лигата то поне на достатчно ниво че да имам повод да се радвам на успехите си.

Колкото гимназията ми беше елитна, толкова МГУ беше пропаднало. От 48 човека поток успяхме да избутаме някъде 25, като имаше няколко недоразумения които излязоха с тапия щото просто са останали до края. Чух че едно такова недоразумение прави докторантура в БАН… Трябва да си рефрешна историята още ми се чини невероятно. А и естествено – да не забравяме колежката чието име се ползва в SI за мярка на тъпота (1 милиАлбен е смъртоносна тъпота за повечето хора). Обаче… Последния път като видях Албена на улицата, тя си бачкаше в някаква фирма за въвеждане на ISO по фирмите… Демек да не се притеняваме за нея, то и по време на следването не се притеснявахме за нея (влизаме за първа лекция – “…а, коя е Албена?”, вече знаеш, че тази колежка няма да има проблеми). Поне пишеше лекции момичето. А и историята с Черешка – супер отличника, който замина да продава зеленчуци, след като завърши…

Странно но и в двете учебни заведения си паснах на мястото. Някъде не точно с основния поток, но всикчи знаеха какво да очакват от мен, и на двете места даскалите не помнеха името ми (това хич не е лошо!!!)…

Та си седя и си се чудя какво да си купя за РДто… Може би един Никон от ebay? Може би няколко книжки (учебници) – да ми нагъват полирания мозък.

Докторантурата – е тука бая сбърках. С кой акъл реших че това ще е като една готина версия на магистратура? Къде ми беше акъла? Хич да не ми се засягат всичкото докторант дето са ми приятели, защото те знаят по-добре от мен колко е смешна тая работа с докторантурите. Храня, обаче, голямо уважение към тях – аз не можах да издържа, а те ще си направят науката и ще вземат и по една тапия. Момци – шапка свалям, знам как ви се иска работата ви да прилича на нещо, че искате после да си показвате труда и да се гордеете с него. Знам и колко ви е зор, щото ако имаше истинска наука / технология по институтите ни щеше да е добре ама то е… това което е. Там едни присъстват щото се взимат някакви парици, други си бачкат точно както се бачка на къра – копаш и мъкнеш – без надежда, без вяра, трети гледат да гушнат едни пари и не им приказвай за друго, щото другото няма значение. И има няколко добри изключения които бутат камъка на Сизиф щото Сизиф отдавна си тръгна… Аз не издържах на съотношението между тия групи, на отношенията между тях. Трябва да питам шефа какво мога да го улесня да ме изхвърли. Той човека си мислеше, че ще искам все пак да завърша, може и да опитам след време…

Кола може и да ми е полезна – не за ежедневието, за Събота и Неделя. Може да си качиш още двама навлеци, намираш точка на картата и отиваш да видиш замъка там. Не звучи лошо, обаче не ми се занимава само заради единия уикенд. А и да не забравяме, че кола никога не ме е дърпало много. Пък и бая кинти за всичкия масраф…

Гери с кой Акъл си купи Фолсваген пак? След “каручка двойка” да вземе да си купи Поло… Ми кефи си се момичето, радва се… Има си парите – купи си. От друга страна WV си запазиха славата, че като си купиш 10 годишен Голф/Поло/Пасат той не си е минал и половината от ресурса. Чехите тука си купуват шкодите щото “поддръжката” не знам какво си, всъщност си е чисто емоционален избор, не нещо друго. Кола си купуваш, не избираш съдбата на човечеството. Гери си е права – кара си синичкото и … и отива на очите :) Чудесно си е всъщност. Асенчо си човърка италианките и масло му капе на сърцето – машинно…

Герчето… хм… какво да и купя за моя рожден ден?

Share

This entry was posted on Tuesday, October 21st, 2008 at 7:38 am and is filed under Бълбук - бълбук, Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.