Две хубави…
свински каренца.
Някой ще каже, че е е дребна мръвка и ще е прав! Това бяха две мънички парченца, дебели към два сантиметра, 4 на 5 сантиметра в другите измерения. Като едри парченца за шишче.
Мислех си за тях докато се прибирах, а те какво си мислеха докато си стояха в пликчето – нямам идея.
Порядъчно гладен, със сериозни намерения се прибрах и с бързи движения нарязах една глава лук. Метнах я в горещия тиган с малко олио и прибавих идея водица. Бръкнах и извадих малко замразени зеленчуци и след няколко минутки ги добавих с още малко водичка в тигана. Посолих, сложих лъжичка червен пипер. Разбърках и нервно изчаках да се поизпържи хубавинята.
Събрах смелост и метнах двете мезенца в тигана. Зеленчуците тъкмо бяха поизсъхнали и след още малко течността предимно беше малко олио. Там се запържиха мезенцата. След още минута обмисляне и забъркване ливнах към стотина милилитра черен Козел в тигана.
Не след дълго бирата се изнесе към тавана и сипах всичкото в една чинийка. Оправих ги тях, бутилката до край, хляб и 2-3 скалидки чесън…
… и си мисля – де е любовта?
