Kamen's blog

http://hellenichumanrights.wordpress.com/

Миланчо ми го прати тоя линк – на картата я няма Македония, но я няма и половин ЮгоЗападна България…

…пак.

Та така – долетя Гери, този петък, пък взе и че си отиде, този Понеделник. Да са живи и здрави Скай и другите евтини полети…

От друга страна пък – отиваме Неделята на летището и Изненада-а-а полета в Неделя го отменили и хайде да летите Понеделник. Ние с Гери се позарадвахме, така де – чист бонус си беше.

Отишла тя днес около 12 и айде още малко да си почакате на летището – вместо от два и малко  почти в четири да ги пуснат на гейта и чак в пет и нещо си да влязат в самолета и така се добрала в БГ в осем… Дали им някаки купончета за напитки и други глупости…

Тези няколко дни тук е циганско лято – топло почти 20 градуса, свети слънце, лебедите преследват туристите за хляб та чак са нагли. Народа се разхожда и събира слнце, кой колкото може.

Та така… Есенна Прага

1. Тръгване – пътуване

Пътуването започна в 3 сутринта – в толкова Гери потегли от тях с едно такси, успоредно с това реши да ме „събуди“ като ми звънне на двата телефона с двата й телефона. Да ама аз вече си бях станал и нямаше нужда!… На летището бяхме в 3:30, чекнахме се и зачакахме на гейта 15 минути по-късно.
Летището беше пълно с българи отлитащи за Турция. Нашият самолет се оказа Боинг 757-200 (голям самолет: тройка – пътека – тройка). В самолета хапнахме топла манджа (аз викам вечеря, Гери – закуска). За два часа се изсипахме в Анталия и на бърза ръка минахме паспортния контрол. Гери оцени организацията на посрещането от страна на туроператорите – след изхода от летището имаше голяма зона в която туристът може спокойно да се огледа и да си намери гишето на оператора. Гишетата – в редица отсреща бяха на брой поне 25-30. Просто стигаш до там, дават ти номерче на автобус и посока къде е паркиран на паркинга зад гишетата. Паркингът беше огромен, пълен с автобуси и микробуси. Добра организация и ред.

Сега е моментът да спомена, че регионът на Анталия е курорт за руснаци. Който не вярва да иде да види – всичко го има и на руски. Английски се знае много по-малко от руски. Алфатур (агенцията от която купихмe почивката) е собственост на българин, който е един от съдружниците на TEZ Tour – най-големия руски туроператор по турското крайбрежие. Още от автобуса ни подхвана един гид на руски и аз с неудоволствие установих, че съм си забравил руския някъде между София и Прага.

2. Настаняване
2.1. Хотел А – Анталия, Beldibi (първото селище от Анталия в западна пососка)
Заминахме към хотела – Клуб Палм Бийч, тук спек – нямат стая в момента. Постояхме в лобито, пратиха ни към ресторанта да закусим. Ресторантът ни направи лошо впечатление – амортизиран, похабен, непочистен добре. Сервитьорите се чудеха какво да правят и се моткаха вместо да тичат по задачките и някак цялата работа не изглеждаше добре. По едно време се появи някакъв началник и ги насмете зверски на тих глас. Не ни направиха добро впечатление, ма хич! Басейнчето пред хотела беше дребничко 15х7м (или нещо такова) някъде по-нататък имаше някаква плажна ивица, но не се загледахме подробно. Разходихме се до рецепция да питаме какво става с нашата стая и ни казаха, че ще ни пратят за една вечер в техния петзвезден хотел. Приехме без замисляне.

2.2. Хотел Б – Анталия, Goynuk
Петзвезден хотел Роял Палм Резорт – една друга работа! Пристигнахме в едно автобусче заедно с две лелки от предния хотел, явно със същия проблем. На рецепция ни посрещна усмихната мацка, която заедно с още двама – трима от персонала започнаха да ни обслужват и отново ни предложиха закуска. Ресторантът просто блесна на фона на предния хотел. Чист, персоналът вежлив и тича, манджата подредена и готина, а колко изобилна – няма описване. Блок-маса с обща площ две селски сватбарски софри, с повече манджа от за две сватби… Веднага ми се изясни, че мисията на ваканцията „пет кила надолу“ се трансформира в „удръж се под 110“.

Идеята, че ще трябва да се върнем в предното хотелче не ни допадна и тутакси кихнахме малко кинти за да останем в този. Гери даже се усъмни, че са ни пуснали да се изкефим на по-готиния хотел за да платим повече пари, но какво пък – аз съм навит да получа много по-високо качество…

3. Анимация – що е то и има ли то почва у нас?
3.1. Изживяването all inclusive
От самото начало бяхме замислили изкарването като All inclusive. Оказа се, че има две степени на това „всичко включено“. Едната степен включва всичкото ядене, някакви напитки и част от анимацията (май), а другата степен е всичко което можеш да си поискаш от листата (което се сервира). Ние с Гери бяхме на по-супер инклузива или какато му викат – ultra all inclusive.

Каква беше офертата:

7:00 – 10:00 Закуска
10:00 – 11:00 Късна закуска
12:30 – 14:00 Обяд
12:00 – 16:30 Снек бар
17:00 – 18:00 Следобедна закуска / кафе пауза
19:30 – 21:30 Вечеря
00:00 – 1:00 Късна вечеря

През останалото време пиеш от някой от баровете, безалкохолно или алкохолно .

През деня само да се яде и пие е тъпо, затова около басейна непрекъснaто вървят забавления и музика. Водно поло, водна аеробика, дартс, стрелба с въздушна пушка, плажен волейбол и др. Аз бях пасивен зрител, демек ако се провежда нейде наблизо аз наблюдавам с вежлив интерес. Гери се включваше редовно и методично във водната аеробика.
Басейнът има три водни пързалки – две долепени прави и една която те спуска по спирала – класика. Всички много им се кефеха… Аз си преплувах сегиз-тогиз басейна по най-голямата му дължина. Тук-там току се тресна по завоите на ръкавите, ама иначе интересно. Формата на басейна е много интересна – една част, около която са разположени пързалката и основното количество шезлонги, е свързана по завиващ коридор с правоъгълник за водно поло. Втори виещ се коридор отива към сенчеста част на градината където завършва с голямо джакузи-подобно басейнче. То е точно на ръба на малък амфитеатър в който вървят вечерните програми (детска дискотека и полу-забавно шоу).
За хората, които искат и малко да потанцуват се прави и плажна дискотечка към 11:30 – по-близо до морето, почти на плажната ивица. Предполагам диското завършва с освежителна нощна баня, но до тогава не успявахме да останем.

3.2. Разходки с лодки и други
Освен с околобасейнни активности туристите могат да се развличат и с културен туризъм. За целта се предлагат най различни еднодневни и повече-дневни екскурзии. Може би е по-добре да се довериш на някоя агенцийка за екскурзийки извън хотела. Причината е доста по-ниската цена, иначе услугата (може би) е същата.

Преди да влезем в ритъма на инклузива, с Гери отидохме на една екскурзийка – Демре-Мира-Кекова.

Т.е. В неделя пак станахме рано, за да сме в 7.45 в автобуса. Групата беше от руснаци, тъй като българска не беше успяла да се сформира. Нашият гид беше турчин, който говори както руски така и български. По-късно разбрахме, че е живял в България до 89та и след това се е преселил.
И така, малка кафе пауза по пътя с хубава гледка и възможност за снимка, после Демре-Мира – малко градче (16-18 К жители) което приема около милион туристи годишно, там – разкопки на църквата на Св. Николай (St. Nicolaus / Дядо Коледа), а около нея организирани десетки сергии и доста по-едри „иконни центрове“ , в които по-набожните могат да си закупят надлежно осветена и изработена по канона икона от Атон или друго добро място (цитираха някакво от Италия)… После в непосредствена близост находки от античен Ликийски град – некропол и амфитеатър в римски стил.
Накрая – разходка с лодка до the ancient Lycian sunken city of Simena – острова си имал селище и като потънал малко, хората го напуснали (4 метра били достатъчни) сега има любопитни издялани в скалата стени, видим под водата пристан и странно стърчащи тук-там порти от камък.

Красива и въздействаща разходка. Насади усещането за древните цивилизации живели по тези земи. Не случайно се водят тези територии за люлка на европейската цивилизация…

Накрая хвърлихме котва в едно заливче, за да се накиснат туристите в смарагдово-зелената вода на топлото и кристално чисто по тия места Средиземно Море. Разбира се, никой не пропусна да се наслади на това удоволствие, някои скочиха от борда повече от един път.

4. Търговия по турски (курортен вариант)

Курорта ни – Goynuk беше дребен аденум на селището Goynuk. За да стигнеш до селището се отделяш от крайбрежието по перпендикулярно шосе и ходиш 5-10 минути между сергиите от където те привличат, примамват, подканват, кандърдисват и навиват непрекъснато търговци на какъв ли не туристически ориентиран продукт. То са сувенирчета, плажни чанти, шалчета, чанти, кожени палта (боже колко кожа се продава в Турция на руснаците!!!???), дюнери, локуми, тютюн за наргиле, наргилета, табли, шахове…. няма да ми стигне вечерта да изброя… Всичкото това рекламирано с качество и цена, за която се очаква да се пазариш с продавача.
Никъде нито една цена – просто си питаш и после си преговаряш – само така, няма алтернатива. Ама на бакалия било приличало – няма значение! За всеки пакет чай се пита и всичко се уговаря, ние влизахме като на изложба – то просто ти противно да попиташ… Това беше типичен представител на туристическите търговски взаимоотношения. На последния ден от прекарването ни в Турция се разходихме до Анталия и попаднахме и на нормална бакалия – там пак нямаше цени, но цените се четяха с баркод четец на касата и нещата изглеждат някак успокояващо познато.

5. Пътят назад.

Петъкът протече малко по-различно.
Сутринта си взехме прощалната слънчева баня + басейн с пързаляне и до обяд се изнесохме от стаята. Хапнахме нещо и се понесохме към Анталия на борда на едно „долмушче” (подобно на маршрутка автобусче). Тя ни достави за около час и ние хукнахме да зяпаме. Набързо посетихме Археологическия музей и после се разходихме из стария център.
Анталия е древен град. Гърци, Перси, Римляни, Византийци, Венецианци, Турци и всякакви други градили и рушили през вековете тук, всичко може да се види… В Музея видяхме голяма експозиция на артефакти от древността, както и умерена етнографска експозиция от османския период. Интересно, но по-малко от очакваното – сградата изглежда отвън много по-голяма.

Малко окъсняхме в прибирането, та се наложи да се обадим за да задържат някоя минута трансферния автобус като минава покрай нашия хотел. Ние довършихме пътуването и с такси за да спестим още 15 минути… Пристигнахме навреме, метнахме се на автобуса и спокойно се заприбирахме. Останалата част от пътуването беше тривиална и скучна (както се очаква от един полет). В София цъфнахме някъде около три часа.

5. Рекапитулация – Беше много готино

Разни:

Чай – Попуках се да пия чай!
Непрекъснато, заедно с разни сокчета и алкохоли от бара можеше да се пие и чай. Черен, класически. В един голям съд-самовар (голям и не много естетичен – предимно функционален) има запарка от която две супени лъжици разреждаш с цяла чаша вода. Малко захар и сърбаш прекрасната ароматна напитка. Много яко беше – учудващо но с удоволствие я поемах при 30-ина градуса на сянка. Явно Чая наистина е добра идея при горещо време.
Турците здраво пият чай, видяхме хлапе което разнасяше чай по сергиите на подносче в стъклени чашки и сервираше на търгашите…

Гюзлеме – някъде на 15 метра от басейна една леля правеше гюзлемета. Къта беше ориенталски оформен в павилон с масички на сянка. Лелката си седеше по турски и от 10:00 до 16:00 правеше гюзлемета. За тези които са пропуснали да идат до Ахтопол напоследък ще поясня – гюзлеме се прави от една кора за баница докато е още на тесто – слага се на горещата плоча и върху нея се наръсва сирене или друга солена плънка (праз, спанак…). като се поопече леко (палачинка) се загъва докато стане на 2-3 сгъвки и после мааш с айран.
До лелката имаше машинка за айранче – соленичко и леко кисело – за мен беше божествено.

Турско кафе.
Не пропуснахме да пийнем такова. Все пак сме в Турция…
Добре ама аз ябх леко разочарован, а на Гери и хареса. Горчиво, силно, лек аромат на карамела от захарта…
Поемахме го в лоби – кафето на хотела. Навън нямахме време. Следващия път ще се закиснем навън…

„Рьба is comming in ду минут“
Вечерята обичайно си поемахме на блок-масата в ресторанта на хотела. Хотела имаше и още един ресторант който работеше само вечер и сервираше тематични менюта (алакарт <– добавете си интервали и други буквички на вкус). Ние решихме да пробваме рибната вечер.
Разочарование. Не от кухнята – манджата беше красива и вкусна, а от скоростта с която не успяха да ни обслужат. Супа, ордьовър, салата, рибено блюдо, сладолед. Не беше лошо ама горките сервитьори нямаха идея как да ни обслужат. Освен това бая се бавеха – предполагам от кухнята също не бяха организирали всичко както трябва. Около тях се моткаше и един чичко от по-висок ранг който кастреше тичащите наоколо бачкатори. В крайна сметка по-слабите сърца от клиентите побягнаха към хотела за да не изпуснат края на блок масата…

Не отидохме на Османската вечеря и Италианската вечери…

Бира с вкус на Боза!
Наливната биричка която се сервираше в хотела беше някакво много странно явление. Мисля си че би била повод единствено на смях и умиление у чехи и германци.
Миришеше си на боза. Ама откровено! Само дето не беше сладичка и имаше все пак малко алкохол. Не можеш да се напиеш с това колкото и да ти се иска – беше много, много лека…

Ефес – ето тук вече се изненадах много!
След бирата-боза, Ефес ме изненада с прекрасен вкус. Много ми приличаше на Пилзнер! Малко по лека но иначе същия вкус. Прекрасна изненада бих казал. Наливната беше малко по-газирана от колкото е прието тук но беше много добре все пак. Всъщност етикета е Ефес – пилзен. Ако някой се интересува може да почете малко в мрежата по темата. Все пак признавам си че нямам чувствително или школувано небце…

То стана седмица и кусур откак се прибрахме с Гери от Турция, а тук още няма нищо по темата.
Е, пише се. Започнахме текстчето още там и вторник, някъде, ще го кача.

Иначе тук е голям студ – 9 градуса максимална температура след 35 от Турция си е направо гадно изживяване. Може би и поради това малко ме боли гърло тия дни. Превалява и продухва периодично. Улиците са опустели откъм туристи, което кара търговците сами да предлагат намаления от цената на рафта – дежа ву директно от Турция. Изобщо сезона бил много слаб. Странно, но по улиците забелязвам много българи – сигурно най-после цените за разходка до Прага са станали достъпни и на нас.

Бавно заформям контакти тук – Познавам вече 10-ина човека на които мога да се обадя и да попием бира. Все още вероятността да навия който и да е за утре или още същия ден да идем някъде е малка, но работим по въпроса. Това е разликата от среда с много опции (училище, университет) – нямам толкова голям избор, от който да подбирам.