Сърбия
Е… Днес е Петък – последния ден от проклетия трейнинг.
Ма много мразим да се правим на даскал – по някога обяснявам разни работи дето не ги разбирам ама като е толкова много става проблем. Почва да ми личи.
Хм, сигурно съм много самокритичен – омайвам ги тука с разнообразна практическа информация от “широкия и богат опит” придобит при седенето на бюро в климатизиран офис… Абе смех!
А хорицата ме гледат като чели им разкривам вселенски тайни… Голямата работа, молим ви се…
У нас (Прага), ме чакат Фил и Деси да ходим по гори и паланки. Техния престой е към своя край, май някъде вторник си заминават.
Толкова съм близо до вкъщи че ми минава идеята да се метна на автобуса и да се прибера за уикенда ама няма чалъм: 1) Фил и Деси ме чакат, 2) Гери няма да си е в София (планинската муха я е ухапала тоя уикенд), 3) няма да успея да и преместя полета за неделята за толкова кратко време без някоя голяма пеналтерия в Евро. Ясното съзнаване на невъзможността не създава у мен ни най малко задоволство. (хехе)
та тъй…
Не съм писал в Блога от 100 кила време, нещо ме беше налегнала писателска летаргия. Предполагам че е провокирана от заето ежедневие и всякакви съпътстващи емоции. Ще опитам да възстановя навиците.
Чакам да се събере тълпата учащи – почваме от 9 обаче нещо ги няма, сигурно снощи е имало запиване след като се изсипахме целия екип в един боулинг за сплотяваща и прощална вечеря…
Е, ще почвам – който закъснял, да не е закъснявал. 