Пролет в Прага (17-20 градуса, благодаря много)
Тежко е в Прага през пролетта – то са едни кръчми, едни обучения, едни служебни сметки…. Бира, свинско, бира, свинско, бира, свинско… Жива болест…
Искам доматки! И чушчици със сиренце, айранче…
След Меги, Лили е при мен – лети наоколо по “Забележителности” като Хвърковатата чета на Бенковски. И щрака яко, не е доближила рекорда на Ники от Франция (там нещата се мереха с гигабайти), но с увереност мога да кажа, че ще напълни поне едно CD. Добра компания е.
Вчера бяхме до Кутна Хора – За мен е разходка до там номер 3.
Приятно местенце – има интересна катедрала, готин музей посветен на миньорите на сребро. Излиза че на нещастниците им плащали толкова че “да не краднат”. Това е няколко пъти повече от другата популярна надница – “да не гладуват”. Освен това в мините не можело да влизат да копаят деца и жени…
Най-интересната част от цялата работа обаче беше самото пътуване. Вечерта на предния ден седнахме и към час се борихме с планирането на разходка извън Прага. Първата идея беше Кутна Хора. Добре обаче се оказа че има 3 влака които са малко скъпички (200 крони на шапка) плюс вторичен проблем с довършването на дистанцията… Автобусите – много зле. Някаква селска линия дето се разкарва из околията и накрая цъфти в съседен град където хващаш друг автобус… Трагедия. Карлови Вари – тогава! За тях знаем – отваря се сайта на автобусната компания и гледаме разписанието – всичко е ясно, на час потеглят, пристигат за 2 и нещо. Легнахме си спокойни, че знаем какво правим.
Следващия ден (събудих се в кафене Ебел с едно хубаво еспресо) се домъкваме до автобусите където става ясно че места за прибиране няма – то нали е Неделя и всичкото народ се прибира тогава. (NB Събота е ден за еднодневни екскурзии не Неделя) Усетих мощното мрънкане което щеше да доминира слдващите няколко дни и скорострелно се отлетяхме до централна (влакова) гара за да търсим влак нанейде. На гарата ни се изясни че билети за Карлови Вари няма да си купим (от друго място тръгват за там) и си купихме билети за Кутна Хора.
В 11:47 се метнахме на влака, малко мязаше на София – Своге – Мездра, с разликата, че беше чистичко и не смърдеше. Иначе вагоните същите… До Кутна Хора са 50 км, влака спря само на едно място преди нашата спирка, сумарно час и малко. Изсипахме се на малка градска гара.
Проблем – до центъра на Кутна Хора има 3 километра – нямахме идея как да се извозим до там.
В момента който се изсипахме на гарата и се огледахме имаше не една а две възможности за транспорт – автобус и едно много странно нещо – дизелово пътническо влакче! Като трамвай обаче дизел и на широки релси… Кеф!!!
Взе ни от малката градска гара и ни остави на малка селска гара… КЕФ!!! Снимал съм и ще покажа (някой път, някак)! Прибрахме се по същия начин в обратната последователност…
Деня беше супер, а и Лили не мрънка въобще… Абе, чудесно стана! 
Вчера мернах едно заведение – “Итамбул кебап”. Мяза на столче – с шалтер за манджата. Ориентация – анадолска. Ще ходя да им пробвам шкембето и дюнера та ако ще, каквото ще да е!
Абе много добър уикенд стана!
