Е няма начин…
Тъй значи…
Тази вечер преди да натракам предния пост вечерях в един много як ресторант.
(да, това ще е от ония хранителните постове, за хора със слаби нерви да спрат тук)
Ресторанта е от веригата Ambiente а самия ресторант беше Brasileiro. Определено готина атмосфера – на част от стените се прожектират ненатрапчиви графики. Фотографии с някак натурален латиноамерикански дух заемат други… Готино, но не е претрупано – “масичките и столчетата” са удобно подредени, няма да се случи да се буташ със съседа или “Боже Опази” от другата маса…
Обслужването беше на висота. За онези които не са ме посетили още и не знаят – Прага не е мястото на което може ей тъй на просто да си ви обслужват приятно. Обикновено сервитьора/ката си записват каквото са чули и ви донасят нещо което са си помислили че сте казали, и то след като сте си изчакали чакането до край. Това е общия случай. За качество се искат пари – в случая с този ресторант – бая! Дето се казва – един път може (може и два пъти ама след като ми помине преяждането и острата болка в портфейла)…
Та приседнахме в тази скромна обител – аз, Миланчо и Даниелка – верни другари и заразглеждахме менюто. Бре странна работа – то едно листче с напитки и някакви картинки със странни шишове. Цени имаше само на напитките и на четири неща – салатен бар, салатен бар + нещо друго, някакво нещо за големи ядачи и още нещо…
Милан каза, че не е необходимо да си взимам онова за големите, щото и салатка с нещото щяло да е добре. Малко се позамислих дали ще е прав, но си казах нещо успокоително (е айде – у нас си имам сиренце) и се пуснах с “простата” поръчка.
Ей…. леле мамо… Добре че не се пуснах с голямото добрутро. Щяха сигурно да ме изнасят с ръчна количка после.
Трика – отиваш на салатения бар и там си подбираш туйцък-онуйцък – разни зеленчуци и салати по европейски, колбасчета разни, малко суши, някакви сосове, супичка някаква, пармезан и други. Не е като закуска в хотел, но става. Сядаш си и почваш да си хапваш. И ТЕ те нападат!
Минава, значи, сервитьор и се монтира на масата с един голям шиш и те пита дали искаш от туй. Туй може да бъде всякакво месо нанизано и печено на голям шашлик. Пилешки сърчица, крава в няколко разновидности, прасе в няколко разновидности, пиле, риби (от поднос), стриди, калмари, раци (всякакви)… Един голям пир потича покрай теб и само казваш – “троху просим” – демек “малко моля”.
Обаче няма малко – всичко е вкусно и прекрасно сготвено, продуктите са качество номер едно, а обслужването, обслужването в тоя величествен момент на омазване до ушите е перфектно. Всичко си имах във всеки един момент.
Преди да съм се сетил, че ще ми потрябва вече са ми го донесли… допивам си биричката – нова, взел съм си раци някакви – купичка с вода и лимонче (вярно ожаднява човек 
), нещо сладичко – ей така ни го оставиха на масата (пържени банани – прекрасни)…
Ядохме към час и половина.
Сметката си беше сериозна, но изкарването беше феноменално!
Та защо аджеба пиша за това сега, а не снощи – снощи исках просто да отпочина малко след прибирането, а сега се събудих в 4 и не ми се спеше… Мисля, че масивното хапване също има роля в това ми събуждане…
Днес ще съм на салатка. Една. Някъде довечера. С Чай. И то вкъщи.
