Kamen's blog

Тежко е в Прага през пролетта – то са едни кръчми, едни обучения, едни служебни сметки…. Бира, свинско, бира, свинско, бира, свинско… Жива болест…

Искам доматки! И чушчици със сиренце, айранче…

След Меги, Лили е при мен – лети наоколо по “Забележителности” като Хвърковатата чета на Бенковски. И щрака яко, не е доближила рекорда на Ники от Франция (там нещата се мереха с гигабайти), но с увереност мога да кажа, че ще напълни поне едно CD. Добра компания е.

Вчера бяхме до Кутна Хора – За мен е разходка до там номер 3.
Приятно местенце – има интересна катедрала, готин музей посветен на миньорите на сребро. Излиза че на нещастниците им плащали толкова че “да не краднат”. Това е няколко пъти повече от другата популярна надница – “да не гладуват”. Освен това в мините не можело да влизат да копаят деца и жени…

Най-интересната част от цялата работа обаче беше самото пътуване. Вечерта на предния ден седнахме и към час се борихме с планирането на разходка извън Прага. Първата идея беше Кутна Хора. Добре обаче се оказа че има 3 влака които са малко скъпички (200 крони на шапка) плюс вторичен проблем с довършването на дистанцията… Автобусите – много зле. Някаква селска линия дето се разкарва из околията и накрая цъфти в съседен град където хващаш друг автобус… Трагедия. Карлови Вари – тогава! За тях знаем – отваря се сайта на автобусната компания и гледаме разписанието – всичко е ясно, на час потеглят, пристигат за 2 и нещо. Легнахме си спокойни, че знаем какво правим.
Следващия ден (събудих се в кафене Ебел с едно хубаво еспресо) се домъкваме до автобусите където става ясно че места за прибиране няма – то нали е Неделя и всичкото народ се прибира тогава. (NB Събота е ден за еднодневни екскурзии не Неделя) Усетих мощното мрънкане което щеше да доминира слдващите няколко дни и скорострелно се отлетяхме до централна (влакова) гара за да търсим влак нанейде. На гарата ни се изясни че билети за Карлови Вари няма да си купим (от друго място тръгват за там) и си купихме билети за Кутна Хора.
В 11:47 се метнахме на влака, малко мязаше на София – Своге – Мездра, с разликата, че беше чистичко и не смърдеше. Иначе вагоните същите… До Кутна Хора са 50 км, влака спря само на едно място преди нашата спирка, сумарно час и малко. Изсипахме се на малка градска гара.
Проблем – до центъра на Кутна Хора има 3 километра – нямахме идея как да се извозим до там.
В момента който се изсипахме на гарата и се огледахме имаше не една а две възможности за транспорт – автобус и едно много странно нещо – дизелово пътническо влакче! Като трамвай обаче дизел и на широки релси… Кеф!!!
Взе ни от малката градска гара и ни остави на малка селска гара… КЕФ!!! Снимал съм и ще покажа (някой път, някак)! Прибрахме се по същия начин в обратната последователност…

Деня беше супер, а и Лили не мрънка въобще… Абе, чудесно стана!

Вчера мернах едно заведение – “Итамбул кебап”. Мяза на столче – с шалтер за манджата. Ориентация – анадолска. Ще ходя да им пробвам шкембето и дюнера та ако ще, каквото ще да е!

Абе много добър уикенд стана!

Компа на Гери даде фира.

Следствие първо
Тази вечер ще си чета книжка преди лягане за пръв път от поне една година.

Следствие второ
Утре ще се обадя на едни образи да видя какъв нов комп могат да спретнат бързо.

Следствие трето
Настроението ми е кофти та знае ли се…

Днес е петък вечер.

С други думи вечерта ходихме на кръчма и после на бар. Меги и аз хапнахме в една гръцка таверна, към нас се присъедини и Миланчо. После, на клуб-бар ZERO. Послушахме техно-поп (не знам, питайте Милан) и с течение на времето и куба-либрето нещата преминаха почти до транс. Алъш-вериша вървеше с бясно темпо, като се търгуваха най-различни неморални стоки. Посетителите бяха от “странна птица” нагоре.
Изнесохме се в Бар Харли. Там – добре познати парчета дето са почнали да ни опротивяват леко. Тъкмо се заиграхме с някакви питиета и два мощно почерпени образа решиха да си търсят неприятностите при нас. Буквално искаха да се посбият малко. Не им се отвори парашута и се понесоха навън.
Приключихме си питиетата и понеже си беше вече време се заизнесяхме. Вънка – мила и родна картинка. Сладурчета които си търсеха белята, си я бяха открили в лицето на няколко полицая и разсърден охранител от нашия бар. Красота. С интерес наблюдавахме как опаковаха младите хора, но не изчакахме да видим завършека на хумореската.

Иначе в Прага не е лошо – има доста места където кротко можеш да послушаш музичка. Има и къде да послушаш не до толкова спокойно музичка.

Проблем за решаване – Меги иска да ходи нейде извън Прага тоя weekend, а на мен ми е писнал и Пилзен и до Карлови Вари не ми се ходи. Измъдрихме по-приятна дестинация, но ще видим какво ще става утре сутринта…

PS
Мразим къркани английски туристи!

Чух парчето което ще ни представя на Евровизия тази година в Белград

Хареса ми. Дръпнах и албума – малко разочароващо.

Тъй значи…

Тази вечер преди да натракам предния пост вечерях в един много як ресторант.
(да, това ще е от ония хранителните постове, за хора със слаби нерви да спрат тук)

Ресторанта е от веригата Ambiente а самия ресторант беше Brasileiro. Определено готина атмосфера – на част от стените се прожектират ненатрапчиви графики. Фотографии с някак натурален латиноамерикански дух заемат други… Готино, но не е претрупано – “масичките и столчетата” са удобно подредени, няма да се случи да се буташ със съседа или “Боже Опази” от другата маса…
Обслужването беше на висота. За онези които не са ме посетили още и не знаят – Прага не е мястото на което може ей тъй на просто да си ви обслужват приятно. Обикновено сервитьора/ката си записват каквото са чули и ви донасят нещо което са си помислили че сте казали, и то след като сте си изчакали чакането до край. Това е общия случай. За качество се искат пари – в случая с този ресторант – бая! Дето се казва – един път може (може и два пъти ама след като ми помине преяждането и острата болка в портфейла)…

Та приседнахме в тази скромна обител – аз, Миланчо и Даниелка – верни другари и заразглеждахме менюто. Бре странна работа – то едно листче с напитки и някакви картинки със странни шишове. Цени имаше само на напитките и на четири неща – салатен бар, салатен бар + нещо друго, някакво нещо за големи ядачи и още нещо…
Милан каза, че не е необходимо да си взимам онова за големите, щото и салатка с нещото щяло да е добре. Малко се позамислих дали ще е прав, но си казах нещо успокоително (е айде – у нас си имам сиренце) и се пуснах с “простата” поръчка.

Ей…. леле мамо… Добре че не се пуснах с голямото добрутро. Щяха сигурно да ме изнасят с ръчна количка после.

Трика – отиваш на салатения бар и там си подбираш туйцък-онуйцък – разни зеленчуци и салати по европейски, колбасчета разни, малко суши, някакви сосове, супичка някаква, пармезан и други. Не е като закуска в хотел, но става. Сядаш си и почваш да си хапваш. И ТЕ те нападат!
Минава, значи, сервитьор и се монтира на масата с един голям шиш и те пита дали искаш от туй. Туй може да бъде всякакво месо нанизано и печено на голям шашлик. Пилешки сърчица, крава в няколко разновидности, прасе в няколко разновидности, пиле, риби (от поднос), стриди, калмари, раци (всякакви)… Един голям пир потича покрай теб и само казваш – “троху просим” – демек “малко моля”.
Обаче няма малко – всичко е вкусно и прекрасно сготвено, продуктите са качество номер едно, а обслужването, обслужването в тоя величествен момент на омазване до ушите е перфектно. Всичко си имах във всеки един момент.
Преди да съм се сетил, че ще ми потрябва вече са ми го донесли… допивам си биричката – нова, взел съм си раци някакви – купичка с вода и лимонче (вярно ожаднява човек ), нещо сладичко – ей така ни го оставиха на масата (пържени банани – прекрасни)…

Ядохме към час и половина.

Сметката си беше сериозна, но изкарването беше феноменално!

Та защо аджеба пиша за това сега, а не снощи – снощи исках просто да отпочина малко след прибирането, а сега се събудих в 4 и не ми се спеше… Мисля, че масивното хапване също има роля в това ми събуждане…

Днес ще съм на салатка. Една. Някъде довечера. С Чай. И то вкъщи.

Не съм си обновявал блога от много време вече.
Малко ме е срам от тази ми немърливост.
 
Вече си имам фотоапарат. Казва се Canon PowerShot SX100 IS (цък за ревю).
Като помислих малко се оказа че само той има един малък недостатък – в широкия край на обектива е малко тесен. Демек – кръчмарските снимки ще са малко трудни… ама малко (36 вместо 35мм за стария). За сметка на това всички други параметри са по-нагоре, някои с по много…

В бачкане – много бачкане. Очертава се още бачкане и спек, но ние не се плашим

От 9.4.08 откривам летния сезон за посещения – повежда хорото Меги, свършването е почти края на юни.

Купих си Тери Пратчет на Английски, докато чаках другите сладури се позачетох и бая отхапах от първото книжле… купих си 5 броя. И петте не са превеждани в БГ.

Дадох си GPS-а на един колега да се оправя в Израел, завалията нямам идея как е… Ще е там до края на седмицата, дано си го получим обратно цял (колегата де – много готин образ, добре ще е и телефончето )

Герата е на път да се околи пак. Ха дано безпроблемно и безаварийно да си го ползва… Пак VW, Polo… Ще има да си бръмчиии….

Апартаменцията така е замязала на кочина че утре ще се прибера да поизрина по-раничко…