Ех пък и аз…
Имам един голям минус, може да се каже предателство и провинение едновременно.
Към саатя 10:30 привечер ми се доспива неудържимо.
Тогава всичко живо, което доверчиво е решило да се довери на моята компания трябва да живее с гледката на мощни и не толкова мощни прозявки, а понеже географията на физиономията ми се доминира от бузи тези същите допълнително сякаш израстват и притискат малките ми кафяви зъркелчета до размер 5 железни лева (емисия 2002г.) в профил.
И не стига това ами на следващата сутрин се будя свежарка и готов за подвизи в безбожен час. Да речем 5:00 преди изгрев слънце. Ожас Ви казвам…
Та събудих си се аз вчера към 7 сутринта и се самозаклеймих, че пак необратимо съм се събудил в ранен час Събота. Подкарах деня криво-ляво и дори доста посвърших! Ютията, която си отглеждаше паяци в килера взе че влезе в употреба (двете с дъската за гладене изглеждаха много изненадани да се видят), ходих до работа и отхвърлих туй-онуй и изобщо пълен с екшън ден. Вечерта се очерта у Миланчо с шефска гарнитура. Както се казва “събрахме се” 'пинахе, 'апнахме, повеселихме се и на мен като добро прасе ми се доспа.
А те хората си лафят за боулинг, барове, дискотеки, концерти и не знам още какво… По едно време се зададе въпроса “А тази вечер, къде ще ходим”, точно в момент когато аз се прозявах неудържимо…
Замина си шефа + домочадието и Миланчо с нескрита надежда за компания по баровете на поне половината кралство, ми предложи кафе – много ободрявало и не знам какво, а аз понеже си мъ йе срам от свинската болест приех. Пийнахме кафенце (нес, много силно), но освен че ми стана горчиво друго не ми се случи.
Простихме се и аз се понесох към възглавницата у нас… а, то в момента Прага кипи, народа щъка по улиците, туристи весело повръщат по тротоара и изобщо купон! На тоя жизнеутвърждаващ фон аз съм се завтекъл към креватчето. Срам!
И тая сутрин пак се събудих по тъмно, та чак се избложих, мани остави се…
