Kamen's blog

На 28.3.07 цъфнах в Прага.
Отбелязването беше с шише вино и буца овче сирене. Колегите се радват на такива работи.

Някак сама ми се набива в очи една тенденция – отпуската си ползвам за да се прибера в къщи. Да ида на кръчма с приятелите ми, да се видя с родителчетата и с Гери. Не ме блазни да си взема отпуска и да ида за ден в Лондон или някъде другде. Тъпо/остро, т'ва е. В Прага съм, като на командировка, може и да си стопанисвам апартамент, може и да имам играчки и забавления за свободното време, но от вътре ми иде, че не съм оттук и съм за малко. Никой не съм изненадал с това, струва ми се… Просто за протокола

Както някои знаят, и както други научават в момента – нямам вече фотоапарат.
Затрих го/свиха ми го като бяхме в Банско. Непрежалима е загубата само на няколко снимки които направих на един колега който замина от нашия офис и я го видя пак я не. Много готин човек, че и Чех (да му се ненадяваш).
Чехите са малко особени, всички са хладни и затворени, може да са добронамерени но са винаги някак хладни и дистанцирани. Далечни са ми още.
Та… Сега пак съм в процес на намиране на фотоапарат. Предния го поръчах на родителчетата обче сега не е необходимо – тук цените са много добри, може би поради засилващата се крона…
В момента лидер е Canon PowerShot A590 IS
Сравнен с стария (загубения от мен) почти не се отличава, просто е адна идея по-нова разработка. Малко повече мегапиксели, а това не е важно (D40 Nikon е с 6 мегапикселов сензор, а е направо от друга планета…)
Реших да разгледам моделите на Nikon сравними с това Canonче – далеч по-малко суперлативи.
(Модели на Nikon – P60 P50 P5000 P5100)
От същата ценова ниша (почти) са моделите на Sony – H7, H9 . Те обаче получават противоречиви отзиви от популярните сайтове за Ревюта на фотоапарати.
За да се омешат нещата допълнително реших да погледна какво може Fuji да ми предложи. Любопитно беше че техните най-компактни предствители ползват доста голям сензор (1/1.6 сравнено с 1/2.5 – стандартно за повечето други)
Panasonic + Leica също участват но някак не попаднах на ревю където всичко да е на добро ниво за някои техен продукт от габаритите които оглеждам.
Olympus още не съм оглеждал сериозно…

Честит празник, дами… и господа!
То си е здраво Соц., но няма да затрием цял празник заради едното “Соц”, я!

Много хубав повод си е за празнуване даже!

С Миланчо решихме да гледаме футбол.
Уговорихме се – 20:30 у нас, щото имам фурна… Картофи, свинско, така де…
Футбола не ми пречеше по никой начин. Когато атлетите приключиха с дейността си вече бях хапнал и даже леко бях успял да се хипнотизирам – зелена тревичка, дребни фигурки и мъничка топчица щъкат по екрана… Милан си замина разочарован – Милан падна от Арсенал с 2:0. 15 минути по-късно сладко спинках.
Много добре ми се отразява футбола на съня.

Преди известно време си направих супа.
Преди млко повече от 3 седмици.

Днес си я доядох.

Обичкам всичките си роднини и приятели.
Ако се случи нещо с мен, поменете ме с картофи и свинско!

Иначе беше вкусна, де…

Имам един голям минус, може да се каже предателство и провинение едновременно.
Към саатя 10:30 привечер ми се доспива неудържимо.

Тогава всичко живо, което доверчиво е решило да се довери на моята компания трябва да живее с гледката на мощни и не толкова мощни прозявки, а понеже географията на физиономията ми се доминира от бузи тези същите допълнително сякаш израстват и притискат малките ми кафяви зъркелчета до размер 5 железни лева (емисия 2002г.) в профил.
И не стига това ами на следващата сутрин се будя свежарка и готов за подвизи в безбожен час. Да речем 5:00 преди изгрев слънце. Ожас Ви казвам…

Та събудих си се аз вчера към 7 сутринта и се самозаклеймих, че пак необратимо съм се събудил в ранен час Събота. Подкарах деня криво-ляво и дори доста посвърших! Ютията, която си отглеждаше паяци в килера взе че влезе в употреба (двете с дъската за гладене изглеждаха много изненадани да се видят), ходих до работа и отхвърлих туй-онуй и изобщо пълен с екшън ден. Вечерта се очерта у Миланчо с шефска гарнитура. Както се казва “събрахме се” 'пинахе, 'апнахме, повеселихме се и на мен като добро прасе ми се доспа.
А те хората си лафят за боулинг, барове, дискотеки, концерти и не знам още какво… По едно време се зададе въпроса “А тази вечер, къде ще ходим”, точно в момент когато аз се прозявах неудържимо…

Замина си шефа + домочадието и Миланчо с нескрита надежда за компания по баровете на поне половината кралство, ми предложи кафе – много ободрявало и не знам какво, а аз понеже си мъ йе срам от свинската болест приех. Пийнахме кафенце (нес, много силно), но освен че ми стана горчиво друго не ми се случи.
Простихме се и аз се понесох към възглавницата у нас… а, то в момента Прага кипи, народа щъка по улиците, туристи весело повръщат по тротоара и изобщо купон! На тоя жизнеутвърждаващ фон аз съм се завтекъл към креватчето. Срам!

И тая сутрин пак се събудих по тъмно, та чак се избложих, мани остави се…