Коледно парти 2.
Потеглихме Петък-следобед.
За два часа бяхме в Пилзен, нанесохме се в хотела и след след още малко бяхме в първия бирен музей.
“Как се прави бира, в какви медни съдове се вари, какво има в нея как се е варяла преди 5000 години, преди 2000 години, преди 300 години и т.н. с все по-голяма резолюция. И после: халбички, халбища, най-голямата, най-малката, и просто няколко красивички. Тук си правим снимки като си провираме главата през дупка и после ни черпят специалната нефилтрирана непастьоризирана бира. Как се правят бъчви, къде са правили бъчвите, как са се казвали тия дето са ги правили, кратко филмче за тях….”
Беше интересно и занимателно… когато първия път видях тоя спектакъл в другия музей. Това беше преди два пъти.
След това – свободна програма (кафенце и за желаещите пастичка). После – Празнична вечеря.
Празничната вечеря беше на 20-30 минути пеша из градеца. Ресторант в хотел – нищо особено като локация. Влизаме и помещението – голяма част от едната стена е стъклена и зад стъклото – турбинка и 80KW синхронен генератор. Микро ВЕЦ. Готино. Изпълнението е много изпипано – изглежда ретро, с готини месингови табелки, всичко боядисано в черно и изглежда лъскаво. Бонбон!
Поръчахме манджата и 20 минути зяпахме като хлапета в сладкарница. Един колега бил пускал подобни, друг един незнам какво си. Пък шефа, нали е Електро, беше в стихията си.
Почакахме доста манджата в тоя ресторант обаче като я донесоха беше уникална! Наистина Супер!.
След вечерята се отърколихме до Боулинга в същата сграда където мяткахме топки до след полунощ. Последва разходка до нашия хотел и спанак.
Сутринта на следващия ден бях отпочинал и готов за подвизи. Скокнах за закуска (прилична шведска маса + топъл бюфет) и си сдадох стаята. Сега какво – пак бирен музей. Говоря за същия музей-завод който съм посещавал няколко пъти.
И…
“Как се прави бира, в какви медни съдове се вари, какво има в нея как се е варяла преди 5000 години, преди 2000 години, преди 300 години и т.н. с все по-голяма резолюция. И после халбички, халбища, най-голямата, най-малката, и просто няколко красивички. Тук си правим снимки като си провираме главата през дупка и после ни черпят специалната нефилтрирана непастьоризирана бира. Как се правят бъчви, къде са правили бъчвите, как са се казвали тия дето са ги правили, кратко филмче за тях….”
Мдам…
Предния път бяхме даже на по-добро шоу. Може да се каже че пак ни пуснаха по късата процедура, ама не трових живота на другите да им обяснявам какво съм слушал… След музея последва обедното хапване. То беше в огромния ресторант на същия тоя музей на Пилзенски Пивовар. Малка част от огромните подземия ги направили на ресторант и хранят туристи с индустриален размах. Сериозно си е… Набързо ни раздадоха по едно листче с менюто на деня на Руски. Чехите от отбора се засегнаха на кръв! Не-чехите също – ей ама никой не обича да го бъркат с Руски турист. Предполагам че по същия начин стоят нещата във Франция по посока на пълчищата Американски туристи.
Като усетиха че сме смесена компания сервитьорите се разтичаха по един различен начин и скоро си поръчахме от голямото меню. То си беше доста богато и изглеждаше по коренно различен начин.
Всичко беше чудно, и гулаша в хляб и самия хляб и основното. Бирата беше… ами това е на Завода в Ресторанта все пак…
По пътя към Прага автобуса беше като една голяма спалня на колела.
