Kamen's blog

Последните две седмици бяха интензивни.

Всъщност след като писах за “коледното парти” събитията за този период останаха “на тъмно”.

На кратко за пълнота на блога:

Вечерта след като се прибрах от “коледното парти” чух че семейството на Гери е пострадало в тежко ПТП – Гери е била на волана (без тежки наранявания), баща и е убит, майка и и до сега се възстановява със счупвания на лява ръка и ребро. На следващия ден долетях в София.
Брата на Гери беше на линия – той свърши много от тичането, аз се мотаех около Гери да и помагам и помолих майка ми да помогне като лекар на майката на Гери. Срядата беше погребението на баща и. Успоредно се опитвах да покривам работата в офиса защото там никой не беше подготвен за моето отсъствие. Успях да се видя и с приятели, но настроението беше минорно.

Съботата долетях в Прага, оправих се и неделята заминах за Франция. Гостувах на колегите от следващото ниво в поддръжката. Има програма която се опитва да ни сближи като екипи. Работата беше интересна, опитах се да си оползотворя времето и мисля че успях. Отдела е малък и доста натоварен с работа, имаше какво да видя, определено…

Вчера с колегата ходихме на някакво диско. Имах и други напрежения от деня та дори малкото часове които останаха за сън не успях да оползотворя добре. След две седмици извън офиса имам нужда от почивка. Предполагам помага и променящото се време – днес беше почти 20 градуса в Прага, разходихме се малко из един парк с фамилията на шефа, Милан и Даниела.

Цепи, лепи, вулканизира! – 471 (с комплименти към Ива)

И отново съм във Франция – снощи се изтърсих в часа 10 в Ница след прехвърляне в Мюнхен.
Купих една Бехеровка на Пражкото – да видя дали ще се хареса на наякое франсе и да тествам дали при прехвърлянето ще ми я вземат. Не ми я взеха. После на Ница дори не ми провериха паспорта. Кеф.

На Пражкото летище видях как един витлов самолет дръпна назад обърна и си замина да ходи да излита – щях да се гътна от кеф – гадинките си преориентират перките на вентилатора. После се возих на един такъв и пак се изкефих на возията.

Взех си колата от Hertz, та реших че асистентката ме обичка старастно и несподелено – взела ми кола – нов ван. Опел Мерива. Качваш се и се возиш в самолет. Ония самолети не возеха така мазно.

Антиб ме посрещна притихнал. Намерих си място за паркиране за няма и половин час. После щурмувах апартамента – там ядец. Кода с който трябва да си отворя не бачка, пуснаха ме едни младежи, оказа се че и в апартаментчето не мога да си вляза. Дигнах пара почесах се по тиквата и се обадих по телефона. Телефона, или по-скоро мобилната му разновидност е чисто удоволствие, и врати отваря…

Тази сутрин се самосъбудих в безбожен час и се изтърсих на бачкане малко селд като охранатта се събудила. Покибичих, побачках си нещо и скоро се отпочнахме с бачкането. Нормални работи.

Сега мисля да си захождам да ям някое нещо дето не ме гледа с укор.. ако се намери – те нали по аланглето си падат гадовете. Ще видим ние тая работа.

…- Той е дебел!
- Той не е дебел!
- Той е дебел!
- Той не е дебел!…
…- И ще пробием няколко дупчици!!!

Кърти чисти и извозва!…

лафове 245, 247, 115…

…- Той е дебел!
- Той не е дебел!
- Той е дебел!
- Той не е дебел!…
…- И ще пробием няколко дупчици!!!

Кърти чисти и извозва!…

лафове 245, 247, 115…

Larghissimo

Кои са те, а кой съм аз? Къде са те, а аз къде съм? Кога останаха те, кога с тях бях аз?
Със сенките живея, сенки от отминалите дни, дни от миналото лято, лятото на моите щастливи дни.
Уж познати улици, уж понятен свят, но е друго някак.
Знам че и моите очи са други, други виждат друго в света.
Кой да викам, с кой да почна пак?

Сенките ще одухотворя, контури ще добавя и с тях отново ще летя, лятото отново ще ме посети, но трябва ново слънце да направя, нова топлина да загоря, светлина ще трябва, светлина от моите очи.
Нямам друго – само себе си, за себе си да загоря.

Потеглихме Петък-следобед.
За два часа бяхме в Пилзен, нанесохме се в хотела и след след още малко бяхме в първия бирен музей.

“Как се прави бира, в какви медни съдове се вари, какво има в нея как се е варяла преди 5000 години, преди 2000 години, преди 300 години и т.н. с все по-голяма резолюция. И после: халбички, халбища, най-голямата, най-малката, и просто няколко красивички. Тук си правим снимки като си провираме главата през дупка и после ни черпят специалната нефилтрирана непастьоризирана бира. Как се правят бъчви, къде са правили бъчвите, как са се казвали тия дето са ги правили, кратко филмче за тях….”
Беше интересно и занимателно… когато първия път видях тоя спектакъл в другия музей. Това беше преди два пъти.
След това – свободна програма (кафенце и за желаещите пастичка). После – Празнична вечеря.

Празничната вечеря беше на 20-30 минути пеша из градеца. Ресторант в хотел – нищо особено като локация. Влизаме и помещението – голяма част от едната стена е стъклена и зад стъклото – турбинка и 80KW синхронен генератор. Микро ВЕЦ. Готино. Изпълнението е много изпипано – изглежда ретро, с готини месингови табелки, всичко боядисано в черно и изглежда лъскаво. Бонбон!
Поръчахме манджата и 20 минути зяпахме като хлапета в сладкарница. Един колега бил пускал подобни, друг един незнам какво си. Пък шефа, нали е Електро, беше в стихията си.
Почакахме доста манджата в тоя ресторант обаче като я донесоха беше уникална! Наистина Супер!.
След вечерята се отърколихме до Боулинга в същата сграда където мяткахме топки до след полунощ. Последва разходка до нашия хотел и спанак.

Сутринта на следващия ден бях отпочинал и готов за подвизи. Скокнах за закуска (прилична шведска маса + топъл бюфет) и си сдадох стаята. Сега какво – пак бирен музей. Говоря за същия музей-завод който съм посещавал няколко пъти.

И…
“Как се прави бира, в какви медни съдове се вари, какво има в нея как се е варяла преди 5000 години, преди 2000 години, преди 300 години и т.н. с все по-голяма резолюция. И после халбички, халбища, най-голямата, най-малката, и просто няколко красивички. Тук си правим снимки като си провираме главата през дупка и после ни черпят специалната нефилтрирана непастьоризирана бира. Как се правят бъчви, къде са правили бъчвите, как са се казвали тия дето са ги правили, кратко филмче за тях….”
Мдам…

Предния път бяхме даже на по-добро шоу. Може да се каже че пак ни пуснаха по късата процедура, ама не трових живота на другите да им обяснявам какво съм слушал… След музея последва обедното хапване. То беше в огромния ресторант на същия тоя музей на Пилзенски Пивовар. Малка част от огромните подземия ги направили на ресторант и хранят туристи с индустриален размах. Сериозно си е… Набързо ни раздадоха по едно листче с менюто на деня на Руски. Чехите от отбора се засегнаха на кръв! Не-чехите също – ей ама никой не обича да го бъркат с Руски турист. Предполагам че по същия начин стоят нещата във Франция по посока на пълчищата Американски туристи.
Като усетиха че сме смесена компания сервитьорите се разтичаха по един различен начин и скоро си поръчахме от голямото меню. То си беше доста богато и изглеждаше по коренно различен начин.
Всичко беше чудно, и гулаша в хляб и самия хляб и основното. Бирата беше… ами това е на Завода в Ресторанта все пак…

По пътя към Прага автобуса беше като една голяма спалня на колела.

Коледното парти на отдела ще се проведе на осми Февруари в Пилзен. Отлагахме го на 4-5 пъти и накрая, най-после ще се състои. Ще включва посещение на два местни пивоварски музея, празнична вечеря и боулинг. Тръгваме Петък следобед, връщаме се Събота следобед.
Има известен шанс да не замина щото нали съм болен та не искам да утрепвам всички…

Снощи не спах добре. Спах, ама някак недостатъчно. Като се събудих ми се искаше си поспя още поне 2 часа. Помъкнах се по дългия път към банята и се заизкачвах към душа. Скоро се чувствах по-живичък, понесох се към работа.

Там – едно двойно кафе и почнахме деня някак.

Гърлото ме болеше още вчера, та днес си смучех от червените бонбончета за гърло дето се продават в всяка аптека по цял свят. Смучеш си и си мислиш че правиш нещо.

Следобеда се почна – една кашлица, едно кихване, пауза, кашлица – кихване – кихване, пауза… Подсмрък (аргх – нов елемент)! И леле мамо – подсмрък-пачих, кашлюк и така много…
Привечер бюрото ми беше заприличало на пряспа от новонаваляли влажни кърпички.

Тъжна работа, ма така е то – като няма кой да ме завива… То има, ама остана далечко малко. Сега си варя телешко варено и съм си взел едно руло хартия – кухненски кърпички и си ги правя мокри.

Вчера нещо усетих гърло малко да ме стяга. Хм, е нищо особено сигурно..

Снощи тъкмо си залягах и нещо усетих малко свят да ми се позавива. Хм, много ми се стори странно, няма ми нищо сигурно, ама не беше така.
Заспах някак и като се почна – на час се будя, топло ми някакво такова.. Мерих температура един път – 36.5 (чак се засрамих). Мерих в 2-3 часа пак – 37.6 (я па я), станах пих една вода, пуснах една и едни витаминчета поех.
В 4:30 се събуждам – чаршафа на масур под гръбнака ми одеялото и възглавницата – вир вода. Мокър сякаш съм си лиснал кофа вода в леглото.
Помързя ме към половин час, станах теглих си един душ смених мокрите неща и си легнах. Пък на сутринта – като нов!
Мразя да боледувам, то кой ли обича, но ако трябва, нека така да бъде. Раз-два и готово.

Освен това…
Днес ходих на Зъболекар. Направиха ми една пломба която ми пада втори път вече. Посетих зъболекарска клиника в която беше като в Хотел Шератон. Не съм виждал по-луксозна чакалня. Обработи ме дребничка зъболекарка която приказваше сносен английски. Сестричките бяха като от списание, предполагам, че в свободното си време правят фотосесии за Fashion TV. И изобщо, висчко беше супер, пак ще трябва да ида – намериха ми кариесче на един зъб.
Беше прочти приятно. Пък и си отспах сутринта – нуждаех се от това (виж по-горе).