Kamen's blog

С Гери приключваме последната си вечер заедно за това гостуване.
Като за последен ден си има направо много екшън. Ако сме точни, вечерта имаше много екшън. Деня го проспахме почти целия. Aз понаправих малко хапване и някакво сосче за макарони и т.н. но общо взето спанак.

Вечерта започна в около 18 когато имахме среща с Галя – Една Българка, с която се виждам от дъжд на вятър (и по-рядко) тук в Прага. Срещата беше в готиния мол наблизо, та когато тя се обади че ще закъснее имахме какво да правим – помотахме се из тоя същия мол.
Та, седнахме на по кафе и лаф с нея и по едно време ми дрънчи Илияна – съученичката от даскало. “Какво правиш” и т.н. и “приемаш ли гости” – па приемам разбира се . Та неделя – понеделник ще си имам нова компания…

Изпихме си кафетата тримата и поехме към едно кръчме/мюзик-бар където да поемем по една биричка. Там към нас се присъедини Милан (ключовата македонска фигура, виж предните постове).

Гвоздея в програмата беше случайното попадение на една Сръбска пицария (звучи странно нали?) току до нас. Още по-странно е самото и име: Wolfgang Inn. Досетихме се за произхода от странното присъствие на Плескавици и вино Vranac в менюто. Който не е пробвал – да пробва. Който не иска – не е прав! Накратко – добро е! Аз и Гери хапнахме една плескавица с пърженки картофки (да не преяждаме излишно), а Миланчо едни макаронки реши да хапне, скоро “колено” бил ял та не му било до свинско… Галя пи една Кола до някъде и се изнесе – гони си транспорта и незнам какво си…

Сърбите – целия персонал от кръчмата биде безкрайно любезен към Милан а Българчетата…, е ами не им пречехме … на излизане почерпиха Миланчо с една Ракийка която произведе у него силен ефект на задоволство, та чак реши и мен да покани да опитам… Аз не се посрамих и сръбнах и примлясках с вид на дърт ракиджия и цъках одобрително с доволен вид (да не обидя никой)… къде разбирам от ракия аз, ама 'айде…
Разделихме се и сега Гери се бори с багажа си… тъжна гледка…

Уф, стига! Искам да сляза! Хлъц! Не мога повече, искам си на работа!

С колегата тука (Милан), обмисляме да ходим на някакъв редовен спорт (сега съм седнал и чакам да ми мине). Това си е явен знак, че нещата са сериозни. Поне ще опитам да се насоча към бульон и други леки храни…

Новата година посрещнахме и бе документирана подробно от Боби. Има ЦД със снимки (хм 2-3 гиги май станаха), скоро ще се види и на моя сървър…

Лили и Боби отлетяха на 01.01.08 сутринта, в безбожно ранния час 9 отлепихме от у нас (то си е тъмна доба особено ако не можеш да си държиш очите отворени) и ги качихме на самолета. С Гери поехме малко боклуци в Макдоналдса на летището (по сандвич, по кафе и по други напитки) и се отърколихме обратно до креватчетата у нас. Като цяло си беше тежко изживяване…

Вечерта успяхме да се сглобим да излазим на по кафе и спешни покупки на тоалетни консумативи. В мола ни казаха, че затварят скоро та за кафе там не става и се изсипахме навън.
Там – картинка! Тълпи народ тръгнали всичките в една посока. Кротко почесване по тиквата произведе, малко пърхут и спомен за някакви фойерверки над Летня(ни ?). Щяло да бъде страхотно и тн.

Който е мернал снимките на Боба от зарята за Новата Година сигурно е останал с добро впечатление. Това което видяхме с Гери на 01.01.08 мвжду 18:00 и 18:18 (осемнадесет минути по часовник!!!) беше значително по-внушително. Онова за НГ си беше за туристите. Сега тълпата се състоеше предимно от чехи… какви ги приказвам – цяла Прага се беше изсипала да гледа. Бреговете на реката и мостовете бяха натъпкани с народ. За НГ бяхме на същия мост – сега беше плътен – като на митинг на СДС от силните времена… Беше фантастично. Схванах се да зяпам. Няма описване! Уви нямам и снимки! Виновен!

PS
Току-що пак ми падна пломбата дето си я възстанових при последната визита в БГ. Ама и тъпотия.