Дето се вика – диагнозата ясна
Усещам как живота тече извън мен, извън света който аз обитавам. Или по-скоро всичко тече, но извън моя живот. По всичко личи че живота кипи някъде, обаче до мен стигат само слухове и отблясъци. Живот…
Моя остана някъде встрани. Като се замисля винаги е бил там – някъде на банкета, в периферията… другите трески ги отнесе течението, аз се заблатих, за мен времето спря. Даже малко по-лошо – бавно се стичам към зеленясващ вир.
Разбира се “всичко зависи от мен”, “никой друг няма контрол” и “не мога да виня никой друг”. Мии добре, и к'во?
