Kamen's blog

Илиана, мерси за морковите. Сега си намерих един в хладилника. Бях забравил колко са вкусни тия работи сурови.

Днешния ден мога спокойно да го забравя. Нищо не правих, ама толкова нищо, че направо не е за вярване. Толкова нищо не съм правил много отдавна. Не е лошо, ще пробвам и друг път!

Кисело мляко, черен пипер, трапезна чубрица, сол, и малка тайна – сока от кисели крастаички… Става прекрасен айран. По-скоро като кремче – десерт от тия, като на Данон обаче малко кисел и с .. екстри! Кеф!

Усещам как живота тече извън мен, извън света който аз обитавам. Или по-скоро всичко тече, но извън моя живот. По всичко личи че живота кипи някъде, обаче до мен стигат само слухове и отблясъци. Живот…
Моя остана някъде встрани. Като се замисля винаги е бил там – някъде на банкета, в периферията… другите трески ги отнесе течението, аз се заблатих, за мен времето спря. Даже малко по-лошо – бавно се стичам към зеленясващ вир.

Разбира се “всичко зависи от мен”, “никой друг няма контрол” и “не мога да виня никой друг”. Мии добре, и к'во?

При небивал интерес протичат квалификациите и надпреварите за гостуването на Пражки терен. Отборите и соловите участници маркират един връз друг и календарчето стана като платно на Дега след драматична намеса на Пикасо.
Домакина, Ваш Приятел, е застинал и той, явно вдъхновен от именитата статуя на Роден и тежко преживява цветния вихър задаващ се от недалечното бъдеще.
Мили деца,
Предаването “Лека Нощ Деца” се отлага по технически причини, ще продължим.. ама друг път!…

Тъй, хм…
Та такива ми работи значи – Народа е решил да се отзове на моите покани за визита и сега малкото екселско файлче което пуснах да се пълни замяза “на баба Гина чергата” и както допълних в едно писъмце, че е добило вид на произведение от “разнообразни парцалки и още повече лекета, които могат да докарат и закоравял далтонист до цветен делириум”.

Още по-накратко – очертава се готина пролет и яко лято!

Рекапитулация под формата на цитат:
“Е'лате по'ече!”

SkyEurope са пуснали полети Прага – София по за левче (без летищни такси) ако си го купиш отрано. Тоест човек вече може да си планира разходката до при мен без финансови притеснения.
Както и лани обаче ми се очертават активности, които ще ме правят недостъпен, та е желателно да се снабди човек с табличката-календарче, която си попълвам.

Стъпил съм просто на камък а ми се стръва толкова високо.

Така се напачих, … ама така се напачих… че пачицата ми се напачи с топла пача и сега пачата ми се е спачила цалата! И то с чесън!

Та… Добра пача. след 4-5 дена ще си сваря пак! До тогава ще си имам за две по-умерени напачавания. Знам че мога и по-добра да направя!

На Падението му биде турено началото!
Турнах три крачета в новопридобитата тенджура под налягане! С трепет чакам да заври и да щракна клапанчето…
До скоро, пак ще пиша, като стане!

Илиана е при мен вече близо седмица.
Скромно се надявам че е се забавлява толкова колкото показва. Тя не е човек който да двуличничи, но благородството задължава…

Не съм имал толкова продължителен контакт с нея до сега. Когато бяхме в училище беше по-близка с други от групата, сега обаче ми е приятно и я усетих като стар и добър приятел. Чисто удоволствие ми е да ми гостува.

Тази седмица имах доста спек в бачкане. На посещение беше шефа на шефа. Те имаха за цел да оформят близкото бъдеще и да анализират недалечното минало на отдела. Има неща които ще се променят, има ръбове които трябва да се шлайфат и изобщо нашего брата беше притеснен. Това бе гарнирано с подобаваща доза от нормалната работа, в резултат на което се повдигна нивото на спека…
Спек_о_метъра направо си беше подпрял стрелката в края на скалата та я беше поогънал.
Независимо от това вечерите и нощите бяха оползотворени почти на 100%.

Тук се е скрила и причината да не пиша тук от вече толкова време… Всъщност като се позамисля, контакта с БГ средата страда доста когато някой ми гостува. Кофти, искам да не става така.

Илиана е при мен вече близо седмица.
Скромно се надявам че е се забавлява толкова колкото показва. Тя не е човек който да двуличничи, но благородството задължава…

Не съм имал толкова продължителен контакт с нея до сега. Когато бяхме в училище беше по-близка с други от групата, сега обаче ми е приятно и я усетих като стар и добър приятел. Чисто удоволствие ми е да ми гостува.

Тази седмица имах доста спек в бачкане. На посещение беше шефа на шефа. Те имаха за цел да оформят близкото бъдеще и да анализират недалечното минало на отдела. Има неща които ще се променят, има ръбове които трябва да се шлайфат и изобщо нашего брата беше притеснен. Това бе гарнирано с подобаваща доза от нормалната работа, в резултат на което се повдигна нивото на спека…
Спек_о_метъра направо си беше подпрял стрелката в края на скалата та я беше поогънал.
Независимо от това вечерите и нощите бяха оползотворени почти на 100%.

Тук се е скрила и причината да не пиша тук от вече толкова време… Всъщност като се позамисля, контакта с БГ средата страда доста когато някой ми гостува. Кофти, искам да не става така.

Вън има мъничко снежец – 2-3 сантиметра може би. Забелязахме го когато с Гери излязохме за да ходим на летището. Успешно се извозихме до летището (метрото редовно, автобуса топъл, няма задръствания) и там – малка изненада под формата на голяма тълпа. Аз обаче съм подкован добре и с малко маневри открихме спешната чек-ин будка скътана от основните маси народ на която една лелка почти скучаеше. Вместо след час опашка Гери се чекна за 15 минути. Отидохме и на правилната опашка за паспортния контрол и приключихме и с тая работа за 5 минути…
Към 11:15 получих SMS че са влезли в самолета и се готвят за отлитане.
Деня ще продължи с приятни социални контакти с колеги демек ще се виждам с шефа и фамилия + Миланчо и тукашната Даниела.
Чудя се кога Илиана ще реши да цъфне тук. Ще ми е драго да я видя.