Kamen's blog

Мили мои! Не бойте се за мене!
Тука здраво празнувам с Боби, Лили и Гери! Такава веселба пада, че скоро ще се търкаляме.
У Вейводу, У Медвидку, на Народни – Крушовице, Тръдло на Староместкие Намести. Сваржак, Сваржак, кестенчета, Свинско, шунчица, леко разнообразено от умерен градски туризъм!

За сега сме добре, да видим по-нататък!

http://dnes.dir.bg/2007/12/21/news2471019.html

хм… Дискриминация а?
Това отива по принцип към лошите работи, към кофти предрасъдъците, директно кофти светлина.

http://dnes.dir.bg/2007/12/21/news2471019.html

хм… Дискриминация а?
Това отива по принцип към лошите работи, към кофти предрасъдъците, директно кофти светлина.

… от последното ми писание тук. Не че съм забравил, но просто не виждах смисъл. Блога си ползвам за особен тип връзка с хората които ме познават и които така или иначе поглеждат тук.

От последното писание насам през главата ми премина края на един изключително спичащ период – последните дни преди да замина на “излагащата” мисия. То беше време на адски много от нормалната ми работа, много четене за да се подготвя поне малко за двата ангажимента – в Сърбия и България и не особено успешни опити да спя между малките часове на нощта.

Съвсем накратко – всичко замина благополучно към по-безопасната страна на календара. Успешно или не – това за сега не мога да преценя – ще ми се изясни ако шефа пак ме прати да правя обучение или друго такова… Има малка уловка – той може да не ме прати и защото няма начин да се отделя от многото бачкане което е подпукало отдела.

След периода на спека последва период на тотален релакс и отхвърляне на всички поводи за подтискане. Няма да навилизам в подробности и сега – повечето от тези, които четат този блог бяха в течение на събитията. Ефекта беше най-силно забелязан от колегите в Прага, когато се прибрах – няколкото човека с които си изкарвам свободното време веднага отбелязаха, че здраво съм “заредил” и че няма и следа от спека който ме беше подгонил преди това…

Дино изкара една седмица в Прага при мен – надявам се е успял да се отдели от атмосферата на ежедневието. Ако тази цел е постигната значи си е починал добре. Надявам се да му се идва пак, за нещастие не можах да се отделя от офиса – много тежка седмица беше тази за нашия отдел. Изобщо доста тежки са тези месеци за нас. Иначе щях да се отделя за един поне ден от работа – да го поразкарам малко, да се поразходим заедно… Сега така се получи че нищо не можахме да правим заедно с изключение на кръчмите лед работа де… Не му хареса “коленото”, то и на мен не хареса де – гадно си беше, голямо разочарование, трябва да си намеря по-добър източник на “колена”. Ребрата и бирата са си ОК обаче другото там не струва.

Колегите с които си карам обикновено тук също заминаха днес по родните места – Даниела (секретарката ни) отпътува още вчера с автобус, Милан отлетя тази сутрин (як образ, много яко че се присъедини към нас – надявам се да отчупя още някое парче от гипса (имам се за спечен тип) с негова помощ). Тук останаха Адриан и Дана – тях нещо ги мори тежка депресия май. Имат си проблеми те, не е като да си нямат, тъжна история с тях. Утре може с шефа да забегнем нанейде. Нямам идея жена му как я кара ама… На мен още ми държи изкарването в София – много яко заредих там.

Много народ – всяка вечер нанякъде, Гери…(!!!!!) И тн…

Все в тая връзка – ного мирси! Не си бях дал сметка колко много получавам от компанията когато се виждам с тях.