Прибирам си се аз, най-спокойно към вкъщи и ненадейно ми се дояжда сладолед. Не съм ял сладолед от един месец барем. Та влизам си аз най-спокойно в кварталната сладкарница и там – стрес и спек! Азис! По-специално някаква негова… “песен” (е да ме прощавате че изцапах хубавата думичка). Седи си вътре една кака и дава сладолед. Каката една готинка, отдавна все тя си ми дава сладолед и поне по физиономия ме знае. С помощта на едната ми свободна ръка и каквото поназнайваме от чужди езици се разбрахме – тя била харесвала музиката обаче клиповете не чак толкова, не беше сигурна как точно се казва България (или поне “от България”), ама с нейните приятелки слушали такива работи…

Та мисълта ми е че сме световен производител на простотия и боклучива музика с изградено реноме.

Share

This entry was posted on Tuesday, November 20th, 2007 at 9:34 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.