Франция 3 права задача – Решение:
Летище в Прага———
Два чеаса до полета Прага -> Лион.
После имам час и половина да се прекача на полета Лион -> Ница. В Ница се предполага да разцъфтя някъде към 17:00 най-любопитното в цялото пътуване е факта че полета между Лион и Ница ще е един час, а е 178 мили. За справка СофияВарна/Бургас е 45 минути ако се возя на Ан-24. Ония мъничките древни турбовитлови дето сме ги чували от нашите баби… Е нямам идея на какво ще ме возят тия сладури но се надявам да не е двуплощник. Като се замисля май има еидин двуплощник дето е за състезания (акробатики) и дето е безумно бърз и дето ще го счупи Ан-чето и няма да се замисли…
Тук времето е приятно – тия дни дори по-късно вечер да излезе човек температурата остава доста висока – може би някъде 16 беше снощи като се прибирах към нас. В Ница нещата са доста по-различни, разбира се. За днес максималната температура е 21 градуса. От утре обаче леко се захлажда и ще се задържи около 17, с други думи ще е приятно цялото време на престоя ми там.
Седя в едно от безбожно скъпите кафенета по летището и трепя ужасно дългото време до полета. Вече съм разходил целия терминал и се монтирах тук в 11:40, а гейта отваря в 12:20… Така съм аз със самолетите – или съм някъде около безумно рано или безумно късно. Предния път добре че полета имаше над 40 минути закъснение иначе щях да имам да се хапя по закъснелия задник…
Предния път като висях дълго на летище имам много забавен спомен… Латвийката… Готина история…
Като цъфтя обратно към Прага, пак ще летя през Лион.
Уф имам още 20 минути до гейта… и после още поне 10-15 на опашката и после да си седнем вътре и 12:50 трябва (по план) да отхвърчим…. Проблема е че не ми се слуша музика, не ми се гледа филм (щото нямам нищо достатъчно интересно), изобщо малко скука. Сега се сещам че ще ми е интересно да си почета малко на Таненбаум книжката която имам. Тоя не го дочетох навремето и сега може да си наваксам. Само един малък проблем – не летя достатъчно за да си я порочета в обозримото бъдеще.
Уф ще ходя да кибича на гейта – тука ми се схвана стола от седене.
Тъй, Летището в Лион———
Полета до тук беше в дребен незнайно от кой произведен реактивен самолет. Новичък. Пилота също беше новичък. Захода му беше… някак нервен, може би. Самото кацане се позабави и в последния момент ни изтърси на полосата. Може дори другия пилот да ни е изтърсил, ако първия е бил на училище/стаж или нещо такова… Самото самолетче иначе – тихичко, вози меко, доволна работа.
Шефа беше поръчал на едни колеги във Франция от безмитния на летището да купя Бехеровка, обаче не се закваси. Номера е че ако искаш да купиш нещо от безмитния на първото летище, трябва да си вземеш багажа на второто, да си вкараш покупката (шишето над еди си колко милилитра) в куфара и тогава да чекнеш куфара за втория полет. Ако не познаваш второто летище, ако е голямо, ако ти забавят багажа от първия полет се озоваваш пред един малък проблем – дотичкване през всички проверки до гейта на втория полет + чекин за втория полет… Никога не съм бил на летището в Лион, не го познавам и като имам свеж спомен от Шарл Де Гол – Париж адски бързо отсвирих идеята да правя такива салтоморталета. Добре че го направих – точно след мен се трупна зверска опашка на секюрититата и със сигурност щях да закъсам…. Признавам си без бой че тия мъдри мисли ми дойдха в последния възможен момент на летището в Прага, та не можах да се обадя на шефа за да измислим нещо друго…
Над 3-5000м се е облещило едно слънце – супер! Понеже прелетяхме над доста сериозен планински масиви картинката беше страшно яка. Едни езерца от облаци, едни езерни огледалца. Планините – голи и с гори се подават над памука, а долините са потънали някъде и не се вижда нищо от тях. На едно място се беше поизчистило и точно в средата един плътен облак който стига до земята – загледах се и видях че е охладител на ТЕЦ (или друга централа с прегрята пара – АЕЦ?). Облака беше такъв беличък, чистичък, плътен – много интересен. От самолета изглеждаше като странна бяла гъба.
Хотела в Sophia Antipolis.———
Самолетите се оказаха Фокер. Еър Франс хвърчи с доста такива. интересно е и, че двигателите им са отзад на опашката. Като на Ту. Май по-малко шумно е така.
Това е крайната дестинация за това пътуване. Слизането от самолета, багаж и други подробности са тривиалности които няма да са интересни на никой. Самия полет беше по маршрут който ми показа остри зъбери, и много разчупен релеф. Веднага се сетих за „катерачите” от групата. Наистина беше красиво, особено с цветовете на есента.
Взех си колата, вкарах маршрута в GPS-a, натиснах съединителя, вкарах първа и полечка отлепих. По пътя си приказвахме с GPSa – много вулгарен разговор се получи – хич не знае да кара тоя ми ти GPS. Трябва много скоро да ги правят да могат да карат че да не се занимавам с глупости. Най-неприятното в цялата история разбира се е че целия път беше задръстване. Спирачката е много гадна – както я пипнеш и ме лепи на предния джам. Друго интересно – до сега дизел не бях пипал. Тоя дизел е пъти по-як от бензина на фордчето което карах предния път. Двете са един калибър и поколение само дето едното е 1.5 дизел а другото 1.6 бензин. И двете новички и двете с климатици обаче дизела много по-здрав. Настъпиш го – скача, потегляш без замисляне на втора… Някак имах усещане за доста по-сериозна кола. Колата е Рено Клио 3 1.5 DCI на 15000км.
Вечерята – в ресторанта на хотела. Ма много цвръц. Носят ти нещата като по филмите, и после се снимаш със сметката за спомен, щото такова нещо, еле па от собствения джоб, скоро няма да се повтори. Лесно харесвам храна, но тази беше наистина отлична. Първо едно много интересно крем-супе, което миришеше много приятно на маслини. После пак ядох Стек тартар, много го могат гадовете, просто няма равно. Предния път – в Антиб хапнах такова и пак беше удивително. Сега мисля беше дори по-добро, а дори не бях гладен. Пих и една чаша червено, хубаво беше. Хич ме няма по вината – нямам небце за тая работа, нямам и практика…
Сега спанак… нищо че е раничко, беше дълъг ден.
