Kamen's blog

Прибирам си се аз, най-спокойно към вкъщи и ненадейно ми се дояжда сладолед. Не съм ял сладолед от един месец барем. Та влизам си аз най-спокойно в кварталната сладкарница и там – стрес и спек! Азис! По-специално някаква негова… “песен” (е да ме прощавате че изцапах хубавата думичка). Седи си вътре една кака и дава сладолед. Каката една готинка, отдавна все тя си ми дава сладолед и поне по физиономия ме знае. С помощта на едната ми свободна ръка и каквото поназнайваме от чужди езици се разбрахме – тя била харесвала музиката обаче клиповете не чак толкова, не беше сигурна как точно се казва България (или поне “от България”), ама с нейните приятелки слушали такива работи…

Та мисълта ми е че сме световен производител на простотия и боклучива музика с изградено реноме.

Абсолютно бре си е…
Ал Бош си има блог! Па даже ми и харесва! Освен разните публицистики има и доста готина музика. Дето се вика може човек да си слуша радио АлБош…
5 пари не давам дали някой не му го списва. Важното е че има на какво да се израдва човек.
Те – линк: http://albosh.blog.bg/

Както си бистрехме с Гери клюките, Динко най-невинно ми подметна ето тоя адрес (URL за по-тарикатите): http://krasitta.blog.bg/
След като приключих с лафчето с Гери (което както обикновено се проточи до към 0 часа и нещо БГ време) се хванах да погледна защо аджеба Дино ми праща тоя линк към блог на човек, който (видиш ли) не познава лично. Дино не е спамер, съвсем определено.

И ето ме мен – сега е 1:15 ранна неделна утрин а аз чета ли чета и си се понапикавам полечка и рева със щедри сълзи от смях.

Не познавам дамата, но харесах стила. Има тук-там празноумици но е свежо, много свежо.

Благодарско и на Красита и на Дино, перфектен завършек на една идиотска събота.

P.S.
Другата приятна емоция от деня – купих си много готин пуловер и два чифта джинси.

Тия дни така ме е подпукал стреса и многото бачкане че просто ужас! Уж трябва и чешки да уча обаче просто нямам време да погледна, а почнах с много ентусиазъм, писах си думички и т.н.
Всяка вечер ходя с колегите повънка ама то след 19 какво друго да правиш освен на кръчма да ходиш.

Всичко живо здраво ги е натиснала есента. Някаква умора, униние и поспаливост се наблюдават жестоки… Аз се държа на положение ама знае ли човек до кога ще изкарам – най-лошото е че се очертава седмица в която ще има много работа и нямам време да се отдам на почивчици.
Е, ще видим…

Ден Рожден за мен!

Тъй!

Обадиха се, и се опитаха да ми се обадят много хора. Писаха ми също много хора. Много Благодаря драги!!! На всички които се опитаха да се свържат но не успяха – мерси за опита, за тези които не са се сетили – е случва се! Не е болка за умиране, я!

Първото поздравче беше някъде малко преди 1 много рано сутринта на 13. После от сутринта като се почна – Скайп, мейл, Скайп, мейл, па и телефон на няколко пъти (ICQ не ползвам защото не мога)! Голямо внимание бе!

Много ми беше драго!
Последния отговор го пратих преди 15 минути.

На всичкото отгоре имам толкова работа в офиса че ми пушат лагерите, голям зор тоя месец!

Почерпих в офиса с Мавруд (спец резерва) и Смядовска луканка, после – вечерта, заведох специална извадка на кръчма, където ядохме и пихме на корем (НЕ – шах не играя, еле па в кръчма)…
Колегата Милан от Македония демонстрира дух като накрая предложи да се преместим на друго място обаче другите каквито сме пенсионери отказахме. Събота/Петък по-може!

Спи ми се та 2 не виждам – ще се хоризонтя тутакси!

От доста време проблема дребно компютърче за ежедневна употреба виси със страшна сила. Няма наистина добро решение. Лаптопите се стремят да предложат повечето възможности на Десктоп машините а истински преносимите от тях са на такива безумни цени, че не отказват само най-закоравелите и богати маниаци.

От известно време се чува за дребните и евтини лаптопи, които ще решат (едва ли не) и проблема с глада в световен мащаб. Почти всички сме чували за OLPC, а ето сега и този представител на дребните и евтини мъници

(Дано линковете се задържат)

http://www.bloodys.com/?p=981

http://213.91.203.161/most/Item.aspx?itemid=37024

На вид ми допада доста. Обаче не съм го виждал на живо.

Летището в Ница.

Престоя ми в Ница беше интересен, получих нови източници на информация (основното за моята работа) и пак се кефих на добра и различна (никой няма да се сети) кухня.
Снощи ходих до летището да прибера Павел и набързо се домъкнахме на вечерята организирана от колегите. Те бяха доста горди от цялата организация и от резултатите от нея.
Павел долетя в 20:15 което доста ни отмести от старта на вечерята, но когато все пак успяхме да се дотъркаляме два часа след старта те тъкмо си почваха лафа. Независимо, че ресторанта беше на ниво, контакта ми допадна по-малко отколкото предната вечер с малката групичка с които ходихме на едно кръчме в Антиб. Изобщо неформалната част е много съществена на такива сбирки.

Тъпото летище тук е… много тъпо – казаха ми че приемат за чекин само час до полета и сега кибича, вися като цървул в една голяма чакалня и се радвам единствено че си намерих място където няма много други кибичещи които да ми дразнят взора. За да не се налага Павел да лети по пътя на обратно (към неговите занимания) се домъкнахме доста рано – стартирахме в 7:15 а аз станах още по-рано за да си оправя багажа и да хапна нещо от закуската. Домъкнахме се от хотела доста бързо и се справихме с презаписването на колата за норматив. Към 8 без нещо Павел се изстреля към бачкане а аз скоро се инсталирах на пейката на която цъфтя и в момента.

Всъщност идеята да дращя докато чакам на летището не е лоша, по-добре би било да си имам някой филм или нещо за четене, но и това става. Разбира се най-добре би било да си зяпам нещо от Интернет, но по летищатата и да има някакво WiFi то си е запаролено стабилно и това е…

За втори път си лафя с Испанеца. Доста приятен образ – имат подобен манталитет на нашенския, също са малко повечко шумни и са доста по-директни от чехите. Той самия е готин образ. В импровизираната групичка от оная вечер имаше още една японка и един Северно-американец. Японката – Хироко не приказваше много, но се смееше на подходящите места и изглеждаше много добре, успяваше да отговори на въпросите ни макар и с труд и беше общо взето приятна компания. Дребничка, добре сложена. Нищо повече не мога да кажа за нея.
Другия образ беше от Квебек. Бачка в Щатите и знаеше френски достатъчно да ни вкара в беля. Какво имам предвид – влизаме ние четиримата в един ресторант и си поръчваме папане, и започва кратка дискусия какво да пием. Във Франция сме и бързо решихме че ще пием вино, цъфна сервитьора и оня ми ти юнак взе че го попита за Калифорнийско някакво вино! Леле! Добре че Сервера се оказа готин образ и че го обърнахме на майтап – иначе щяха да ни изритат с шутове оттам. Само виното беше не чак толкова добро. Демек евтино се отървахме. После умилостивихме духовете с добро и приятно поведение + някакъв бакшиш и всички бяха доволни… Тоя същия С.Американец изтърси още няколко глупости и като капак се понапи та хич не се показа в блестяща светлина.

Уф ще ида да се редя на чекин-опашката.

Чекнах се сам и си дропнах багажа… вълнуващо.
Чакам на едно местенце с прекрасен изглед към малка празна чакалня. Сам самичък си вися и чакам светлия час когато ще се разтворят вратите към небето. Чакалнята има прозорчета от едната страна, отвън има две палми и голямо парче асфалт, по което да се разхождат самолети, коли, автобуси и камиони. Хм.. мисля че току-що пред мен мина едно ремарке което съдържа и моята торба.
Сега съм по-добре обаче – намерих си слушалките и даже си зареждам лаптопла в една дупка в стената. Нямам идея защо обаче всички летища имат някак незавършен вид. Или поне вид ей сега почваме ремонта… или сегинка го свършваме, само още малко имаме… Тук там стърчат жици, някой панел от окачения таван липсва, някое капаче на конзолите по стените го няма. Е, от друга страна аз само на 4-5 летища съм бил. Хм…. София, Шарл Де Гол, Ница, Прага, Амстердам, Лион, Хюстън, Сан Франциско, Сингапур. От друга страна не си правя заключението от всички, а само от тези които напоследък съм бил… Това сигурно криви преценката ми…

Ще взема да си пусна едно сериалче на BBC което си имам за черни дни, иначе много ще ми порасне и тоя пост…

Офиса на бачкане – на следващия ден.

Полетната одисея (и чакането най-вече) беше домъкнато до успешен завършек с помощта на едно DVD със сериал на BBC. Добре че имах какво да гледам, иначе ужас! Имах над 3 часа престой на Лион…
Като разцъфтях в Прага беше тъмно, доста хладно, ветровито и леко дъждовно. Красота!
На 50 метра от нас се мушнах в една кръчма да поема една топла супа, наденичка и пържени картофи. Утрепан бях.

Летище в Прага———

Два чеаса до полета Прага -> Лион.
После имам час и половина да се прекача на полета Лион -> Ница. В Ница се предполага да разцъфтя някъде към 17:00 най-любопитното в цялото пътуване е факта че полета между Лион и Ница ще е един час, а е 178 мили. За справка СофияВарна/Бургас е 45 минути ако се возя на Ан-24. Ония мъничките древни турбовитлови дето сме ги чували от нашите баби… Е нямам идея на какво ще ме возят тия сладури но се надявам да не е двуплощник. Като се замисля май има еидин двуплощник дето е за състезания (акробатики) и дето е безумно бърз и дето ще го счупи Ан-чето и няма да се замисли…

Тук времето е приятно – тия дни дори по-късно вечер да излезе човек температурата остава доста висока – може би някъде 16 беше снощи като се прибирах към нас. В Ница нещата са доста по-различни, разбира се. За днес максималната температура е 21 градуса. От утре обаче леко се захлажда и ще се задържи около 17, с други думи ще е приятно цялото време на престоя ми там.

Седя в едно от безбожно скъпите кафенета по летището и трепя ужасно дългото време до полета. Вече съм разходил целия терминал и се монтирах тук в 11:40, а гейта отваря в 12:20… Така съм аз със самолетите – или съм някъде около безумно рано или безумно късно. Предния път добре че полета имаше над 40 минути закъснение иначе щях да имам да се хапя по закъснелия задник…

Предния път като висях дълго на летище имам много забавен спомен… Латвийката… Готина история…

Като цъфтя обратно към Прага, пак ще летя през Лион.

Уф имам още 20 минути до гейта… и после още поне 10-15 на опашката и после да си седнем вътре и 12:50 трябва (по план) да отхвърчим…. Проблема е че не ми се слуша музика, не ми се гледа филм (щото нямам нищо достатъчно интересно), изобщо малко скука. Сега се сещам че ще ми е интересно да си почета малко на Таненбаум книжката която имам. Тоя не го дочетох навремето и сега може да си наваксам. Само един малък проблем – не летя достатъчно за да си я порочета в обозримото бъдеще.

Уф ще ходя да кибича на гейта – тука ми се схвана стола от седене.

Тъй, Летището в Лион———

Полета до тук беше в дребен незнайно от кой произведен реактивен самолет. Новичък. Пилота също беше новичък. Захода му беше… някак нервен, може би. Самото кацане се позабави и в последния момент ни изтърси на полосата. Може дори другия пилот да ни е изтърсил, ако първия е бил на училище/стаж или нещо такова… Самото самолетче иначе – тихичко, вози меко, доволна работа.

Шефа беше поръчал на едни колеги във Франция от безмитния на летището да купя Бехеровка, обаче не се закваси. Номера е че ако искаш да купиш нещо от безмитния на първото летище, трябва да си вземеш багажа на второто, да си вкараш покупката (шишето над еди си колко милилитра) в куфара и тогава да чекнеш куфара за втория полет. Ако не познаваш второто летище, ако е голямо, ако ти забавят багажа от първия полет се озоваваш пред един малък проблем – дотичкване през всички проверки до гейта на втория полет + чекин за втория полет… Никога не съм бил на летището в Лион, не го познавам и като имам свеж спомен от Шарл Де Гол – Париж адски бързо отсвирих идеята да правя такива салтоморталета. Добре че го направих – точно след мен се трупна зверска опашка на секюрититата и със сигурност щях да закъсам…. Признавам си без бой че тия мъдри мисли ми дойдха в последния възможен момент на летището в Прага, та не можах да се обадя на шефа за да измислим нещо друго…

Над 3-5000м се е облещило едно слънце – супер! Понеже прелетяхме над доста сериозен планински масиви картинката беше страшно яка. Едни езерца от облаци, едни езерни огледалца. Планините – голи и с гори се подават над памука, а долините са потънали някъде и не се вижда нищо от тях. На едно място се беше поизчистило и точно в средата един плътен облак който стига до земята – загледах се и видях че е охладител на ТЕЦ (или друга централа с прегрята пара – АЕЦ?). Облака беше такъв беличък, чистичък, плътен – много интересен. От самолета изглеждаше като странна бяла гъба.

Хотела в Sophia Antipolis.———

Самолетите се оказаха Фокер. Еър Франс хвърчи с доста такива. интересно е и, че двигателите им са отзад на опашката. Като на Ту. Май по-малко шумно е така.

Това е крайната дестинация за това пътуване. Слизането от самолета, багаж и други подробности са тривиалности които няма да са интересни на никой. Самия полет беше по маршрут който ми показа остри зъбери, и много разчупен релеф. Веднага се сетих за „катерачите” от групата. Наистина беше красиво, особено с цветовете на есента.
Взех си колата, вкарах маршрута в GPS-a, натиснах съединителя, вкарах първа и полечка отлепих. По пътя си приказвахме с GPSa – много вулгарен разговор се получи – хич не знае да кара тоя ми ти GPS. Трябва много скоро да ги правят да могат да карат че да не се занимавам с глупости. Най-неприятното в цялата история разбира се е че целия път беше задръстване. Спирачката е много гадна – както я пипнеш и ме лепи на предния джам. Друго интересно – до сега дизел не бях пипал. Тоя дизел е пъти по-як от бензина на фордчето което карах предния път. Двете са един калибър и поколение само дето едното е 1.5 дизел а другото 1.6 бензин. И двете новички и двете с климатици обаче дизела много по-здрав. Настъпиш го – скача, потегляш без замисляне на втора… Някак имах усещане за доста по-сериозна кола. Колата е Рено Клио 3 1.5 DCI на 15000км.

Вечерята – в ресторанта на хотела. Ма много цвръц. Носят ти нещата като по филмите, и после се снимаш със сметката за спомен, щото такова нещо, еле па от собствения джоб, скоро няма да се повтори. Лесно харесвам храна, но тази беше наистина отлична. Първо едно много интересно крем-супе, което миришеше много приятно на маслини. После пак ядох Стек тартар, много го могат гадовете, просто няма равно. Предния път – в Антиб хапнах такова и пак беше удивително. Сега мисля беше дори по-добро, а дори не бях гладен. Пих и една чаша червено, хубаво беше. Хич ме няма по вината – нямам небце за тая работа, нямам и практика…

Сега спанак… нищо че е раничко, беше дълъг ден.

Ходих на концерт на хор от Харлем, пееха Госпъл. ( http://www.harlemgospelchoir.com/ ). Концерта беше в Пражката държавна опера ( http://www.opera.cz/en/ ). Красива сграда, страхотни певци, куцо шоу. Шоуто “куцо” защото изпълнителите бяха подготвили шоу за публика от американци. Просто коренно различно поведение се очакваше – и едните и другите бяха доста, на моменти дори неприятно изненадани. Иначе самата музика, изпълнение – супер.

Утре тръгвам пак за Франция. Този път съм съвсем за кратко – едва ли не оперативна среща.

РДто се очертава в странна, хлабава компания. Нищо подобно на досегашните отбелязвания – приятелска тумба от хора които се познават с години. Скромно се надявам да успея като цъфна по БГ да отбележа по-както трябва, ама ще видим.