Kamen's blog

Първи в редичката се е подредил екшъна “разходка до Франция 3″. Нямам поводи да се оплаквам. Очертава се интересно занимание с колегите там – онова за което заминавам, но дали и останалото време ще има какво да се прави, това ще трябва да се напъна сам. Ще си лафим на тема как би трябвало да бъде и как въобще не е… И колко сме умни ние и как знаем как трябва да стане и колко са тъпи тия дето не го правят точно така.

Другото занимание което върви в момента за мен е подготовката за семинара за в България. Кротко чета слайдовете които някой друг услужливо е направил. Над 400 парчета – лудница. Просто няма прочитане. Смятах – по три минути да отделям на слайд и ще ми отнеме два дни и половина дамо да ги прочитам. Добре че не се хванах сам да правя такова обучение – щеше да ми се отели вола и пак нямаше да го докарам на цвят и мирис.

Ежедневния офисен живот тече гладко и без особени сътресения – началника се прибра от Норвегия и донесе сьомга и шише някаква норвежка шльокавица да почерпи. Черпихме се, изядохме и изпихме. По едно време народа се изниза и останах сам, тъкмо си лафех с бабето по телефона и цъфна един колега – той замръкнал да помага на някакъв клиент на който нещо си не му работило и сега колегата си беше домъкнал раницата за къмпинг и ще си спи в офиса след като свърши тестовете… Егати ненормалника! Не можеш да ме накараш да си спя в офиса та каквото ще да е! Само началника се надам да не го излови, че е спал там че ще му разгони фамилията. Преди време същия образ го направил тоя номер и началника избеснял…

I'm through with standin' in line
To clubs I'll never get in
It's like the bottom of the ninth
And I'm never gonna win
This life hasn't turned out
Quite the way I want it to be
(Tell me what you want)

I want a brand new house
On an episode of Cribs
And a bathroom I can play baseball in
And a king size tub big enough
For ten plus me
(Yea, So what you need)

I need a credit card that's got no limit
And a big black jet with a bedroom in it
Gonna join the mile high club
At thirty-seven thousand feet
–(Been there done that)–

I want a new tour bus full of old guitars
My own star on Hollywood Boulevard
Somewhere between Cher and
James Dean is fine for me
(So how you gonna do it?)

I'm gonna trade this life for fortune and fame
I'd even cut my hair and change my name

[CHORUS]
'Cause we all just wanna be big rockstars and
Live in hilltop houses driving fifteen cars
The girls come easy and the drugs come cheap
We'll all stay skinny 'cause we just won't eat
And we'll hang out in the coolest bars
In the VIP with the movie stars
Every good gold digger's
Gonna wind up there
Every Playboy bunny
With her bleach blonde hair
And well…

Hey, hey, I wanna be a rockstar
Hey, hey, I wanna be a rockstar

I wanna be great like Elvis without the tassels
Hire eight body guards that love to beat up assholes
Sign a couple autographs
So I can eat my meals for free
(I'll have the quesadilla, on the house)

I'm gonna dress my ass
With the latest fashion
Get a front door key to the Playboy mansion
Gonna date a centerfold that loves to
Blow my money for me
(So how you gonna do it?)

I'm gonna trade this life
For fortune and fame
I'd even cut my hair
And change my name

'Cause we all just wanna be big rockstars and
Live in hilltop houses driving fifteen cars
The girls come easy and the drugs come cheap
We'll all stay skinny 'cause we just won't eat
And we'll hang out in the coolest bars
In the VIP with the movie stars
Every good gold digger's
Gonna wind up there
Every Playboy bunny
With her bleach blonde hair
And we'll hide out in the private rooms
With the latest dictionary of
Today's who's who
They'll get you anything
with that evil smile
Everybody's got a
Drug dealer on speed dial, well
Hey, hey, I wanna be a rockstar

I'm gonna sing those songs
That offend the censors
Gonna pop my pills
From a Pez dispenser
Get washed-up singers writing all my songs
Lip sync 'em every night so I don't get 'em wrong

Well we all just wanna be big rockstars
And live in hilltop houses driving fifteen cars
The girls come easy and the drugs come cheap
We'll all stay skinny 'cause we just won't eat
And we'll hang out in the coolest bars
In the VIP with the movie stars
Every good gold digger's
Gonna wind up there
Every Playboy bunny
With her bleach blond hair
And we'll hide out in the private rooms
With the latest dictionary of
Today's who's who
They'll get you anything
with that evil smile
Everybody's got a
Drug dealer on speed dial,well

Hey, hey, I wanna be a rockstar
Hey, hey, I wanna be a rockstar

Видях една такава новина днес – WinXP станала на 6 години.

“За”
Така се случи че 98-цата която ползвах тогава сдаде багажа и трябваше да слагам нещо. Стария CD-ROM, който работеше с помощта на дискретна ISA платка-конторлер не можеше да работи с 2000, но за новата операционна система с малко изобретателност тръгна – “заех” драйвери от 98…
Тази инсталация изкара близо 2 години. Сумарно, до сега ми се е налагало да си преинсталирам бозата 3-4 пъти, което означава по инсталация на 2 години. С други думи тази боза работи добре за мен.
Този потребителски интерфейс, колкото и ограничен да е, е онова с което съм свикнал.

“Срещу”
Бозата “старее” дори и да имаш най-добри намерения и поведение. Щеш – не щеш преинсталираш. И се почва борбата да докараш всичкия софт и дрйвери до ниво компютъра да е използваем.
Независимо, че поддържам добро поведение в Мрежата (горе-долу), винаги остава някакъв страх, че в един момент компа ще стане неизползваем защото е хакнат, заразен или нещо друго. Кърпенето иде на пакети по цяла година след като бъга е открит и направен публично достояние, това не е добре, никак.

Не ми допада идеята че ползвам бозата – дълго време нямах избор какво да ползвам за офис пакет. Реално погледнато все още нямам. МикроМеките имат “най-добрия” офис пакет. Работя с големи doc и xls файлове и нищо не работи добре с такива файлове. И МикроМекия пакет се задъхва, но въпреки това е по две обиколки пред конкуренцията. А няма да почвам да говоря за простотиите които се ползват по компаниите за да си пълниш табличката с цифрички… Все неща които обвързват с бозата.
Конзолата на бозата традиционно не е най-добрата, и далеч не най-добре документираната, а аз харесвам конзолните скриптове…

“Служебно”

ХР. Няма избор.

Най-новата боза – Глиста, не се поддържа от нито един софтуерен продукт на фирмата за която работя. Нито един мой колега не е инсталирал или чул друг колега да е инсталирал новата боза за частни или служебни цели. Явно всички чакаме SP1, а защо не направо SP2. Немския гигант-конкурент има Линукс версии на част от техния софтуер, може би и ние ще подкараме нещо по темата… Наскоро чух, че в нашата централа имало места на които се ползва Open Office, та-а знае ли човек…

И тъй.
Една седмица с тях си беше много гот – има кой лещичка да ти сготви, с кой маса да си сглобиш. Да си поприказваш по време на и след вечеря. Друго си е. Много съм доволен че ме посетиха.
Прага предлага доста дестинации за туристите така че може да се каже – има какво да прави човек. Красив град си е, можеш да се разхождаш доста. Те това и правиха.
Разкарах ги по класическия маршрут и от вторника ги оставих да си се забавляват самички, само вечерно време обсъждахме маршрута за следващия ден. Много добре им се отрази, струва ми се – почивчица на напълно различно място, без глупостите на ежедневието в София.
Седмицата беше общо взето с благоприятно време – само петъка нещо се беше скофтило. И извън Прага излязоха успешно самички – ходиха до Карлщейн (мисля че писах по темата когато и аз ходих). Там видяха част от експозицията която беше затворена преди, може да юрна тукашните ентусиасти да я посетим и ние.

Водата за сваряването на супата е толкова, че да покрие крачетата с излишък поне 5 сантиметра. Сол – на вкус (2 ч.л.). Крачетата за пача се измиват и се слагат да се варят под налягане поне 2 часа. Може да се добавят 2-3 скилитки чесън. Черен пипер на зърна и/или смлян – на вкус. 2-3 Дафинови листа.
След сваряването – Месото се обезкостява старателно, след доброто сваряване костите се отделят лесно от месото. Нарязва се на ситно – така бульона изглежда гъст и е почти еднороден.
След сваряването се добавя поне половин литър мляко, две лъжички червен пипер. Супата се кипва и се сервира с лют червен пипер, настойка оцет и чесън.

Тази седмица ми гостуват родителчетата.

Пристигнаха тази събота с колата, бащата карал от 4 сутринта до около 18 привечер. Близо 1400 километра. Пътя го взели само с една почивка от час и нещо. Средна скорост на прехода (колата в движение) била 100км/ч. Пътували общо взето добре. Следващия път, обаче, до при мен – със самолет. Целта на тази разходка им беше да донесат на “гладното и жадно дете” нещичко от вкъщи да има да си хапва, че не се знае колко гладно седи.
Напълниха ми хладилника така както никога не е бил пълен. Донесоха ми един милион други малки нещица.
Полезно и много приятно. Друго си е да си имаш компания.

Поразходих ги из Прага още неделята. Качих ги на хълма Петршин, ходихме на двореца Храдчани, посетихме първата кръчма…. И в този стил вече сме сряда. Околността, Карлови Вари, замъка Карлщейн… Кръчми У Вейводу, Новоместки Пивовар…

В игри и закачки как времето минава…

Тази вечер с началника посетихме едно приятно “кубинско” заведение . Кавичките са защото е в Прага, друго – заведението е доста цвръц. Има тук-там испанско говорещи, разни чернички посвирват, попяват и потанцуват приятно в подходящи ритми. Сервира се доста вкусно Мохито (няколко варианта) и всичко чудесно…

Тъкмо сме си докарали вечерята до победен завършек и кротко си смучем чашките с винце когато при нас се появи една тъмнокожа дама. Оказа се че тя е една от каките които са ни пяли през цялото време и ни предлага да си купим диск с музиката им.

В духа на “ларж” поведението, което човек придобива след добра вечеря, с началника решихме да си делнем едно CD. Бръкнахме се и го купихме геройски.

И се позамислих леко – сега ако ме спре горския или там който изпълнява поръчките на звукозаписната индустрия из района, аз, аджеба как да докажа че това CD съм си го купил честно и почтено и че не нарушавам правата на никой като си го пусна да ми пее?
Няма да задавам въпроса дали е легална продажбата (ако не се плащат данъци), но така или иначе CD на което пише марка Принко и на което има някаква музика, въобще не изглежда легално. За мен ще остане надеждата да осъдя евентуално сбъркалия изпълнител… “Пост налъмум цъфтис”.
Странна работа…

Е, рипнах си CD-то и и утре ще връча оригинала на началника – така поне ще знам кое е черно, кое бяло и аз къде съм застанал.

Драги ми Смехурко,

Може и да не повярваш, като ти кажа – ходих на басейн! Плувках си наред с другите шамандури наоколо и си правих дължинките… Малко се изсилих и влязох в коридора “за плуване” (както гласеше табелката). Там едни момчета-бичета цепеха водата неуморно, та изглеждаше лесно. Поцепих и аз водата, колкото издържах и се преместих в коридора дето водата я цепеха по-трудно…
Следващия път няма да се правя на Петко от израза за Петко и мъжете, а направо при трудно-цепещите ще си ида… там съм от по-така хората…

Иначе изплавах прилична дистанция, особено за сефте. По едно време повечето ми мускули по краката решиха да се схванат та придобих странно изпружен вид, но съм добре – жив и здрав съм, благодаря…

Излизаме от басейна с Румънеца и жена му и той вика – гладен ли си? Егати странния въпрос! Отидохме и “бутнахме прасето” (1) у едно кръчме близо до тях. Много приятно кръчме – вътре чичкото явно вече е забелязал, че тия, като дойдат и “бутат прасето”(1) всяка вечер и много оборот правят и много бакшиш оставят, та тича човека и сменя биричките преди да си си я допил още. И носи манджици, най-прекрасни и питателни. Скумрията, драги ми Смехурко е на по-висока цена от сьомгата. Познайте какво папа вашият любезен списател? … Правилно! С задушени зеленчуци! (ми свинско ми, риби ще ям аз, у Чехия?! – глупости?!)

Та така… ще отслабвам като ходя умерено на спорт. (Ха-ха-ха-ха-ха)

(1) “да бутнеш/събориш прасето” е израз който иде от добрите времена около Коледа когато хубавите стопани поканват прасето Гошко на празнична трапеза,… с прясно свинско. До колкото разбрах на Румънски израза означава да “утепеш прасето” и има същия смисъл.

А ето по темата едно приятно четиво с източник Асен, и незнаен за мен автор:

        Свинска панихида  

            Малко далечко е още зимата и месецът на свинските погребения, но тъкмо да се настроим отрано…
            Като дойде значи оня ми ти декември, като зазвънтят ножовете из селските дворове и като квицнат ония ми ти прасета… чак да се просълзиш от умиление. Из улиците на селото студеният ветрец носи мириса на пушек и въглища, а в кръчмицата насред село весело звънят чашите с мастика и мента сред оживена глъч и препирни…

            Седи си бай Аспарух на един пън сред двора и стърже огромния си касапски нож по захабеното вече точило. Подсвирква си весело и току опитва острието на вълнатата си ръка – хехе, бръсне, бръсне! В двора цари припряна суматоха, цялото домочадие е мобилизирано в трескава подготовка, дори дъщерята и зетят са пристигнали от града. Благоверната му, леля Станка, снове припряно от къщата до чешмата и обратно. Мъкне кофи с вода, тенджери, тави, ножове… Камбоджа и Афганистан ряпа да ядат. Зет му Минко, с ръце в джобовете откровено си беше избрал роля на мироопазващ наблюдател от ООНМПС (Ооооо, не, мен от прасета ме е страх!). „От пържоли не го е страх какаванина!”, сумтеше под нос стария и скрито мяташе кръвнишки погледи към хрантутника.
            Най-после, когато вече почти беше епилирал едната си ръка, бай Пурко се надигна тежко, отри с ръкав мустаците, запаса дочените гащи и тежко се окашля. “Станке… айди, таковата, да го съборим.” А ето го и страшният семеен враг – спотаен в ъгъла на кочината 140 килограмовия Гошо нищо неподозиращ довършваше сутрешната помия. Тежко приближаваше отряда на бай Аспарух към позициите на прасето. С широка подкупваща усмивка (от типа “столичен кмет по телевизията”), в която зловещо проблясваха двата му железни зъба, бай Пурко отвори широко вратицата на кочината и с мазен глас заговори: “Гуци, гуци, на дядо момчето! Какво прави, а?” Дядовото момче подозрително изгледа странния субект насреща си и кой знае защо усети странно потръпване в опашката. Отсъди, че вероятно е от киселата бамя дето му я сипаха завчера и кротко се уригна. Оня обаче не искаше да си отива, че дори започна да го побутва към вратичката. Също така не можа да не отбележи факта, че до вчера дъртия размахваше две ръце, а сега едната кой знае защо се виждаше само до лакътя. Изкуши се да го отдаде отново на киселата бамя и изненадващо отново му се стори удачно обяснение. Отвън създанието, което всеки ден му носеше за ядене, издаваше неразбираеми звуци и ръкомахаше безцелно. “Нисши същества” въздъхна Гошо, но все пак те му прислужваха и той си беше наложил в знак на уважение да не показва презрението си към тях. Явно се канеха да изпълнят някакъв свещен ритуал в негова чест и да възхвалят свинското му величие. Добре, добре, ще се прави на изненадан и скромен. С величествена, но не прекалено царствена походка, за да не унижи поклонниците си, Гошо излезе от обителта си и елегантно запристъпва из осрания двор.
            Свещенодействието започна твърде приятно: леко почесване и приглаждане на четината с домашната метла, одобрителни поплясвания по бутовете, и тъй Гошо изморен от пропътуваните 7 метра из двора се отпусна на хълбок и се простря насред двора. Доволно погрухкваше с примижали очи, когато старият изведнъж каза «Ха сега!» и пред Гошо зейнаха адовите порти.
            Последвалите кръвопролитни сцени, съпътствани от ураган от пъшкания, подвиквания и псувни (даже леля Станка се разписа) приключиха твърде безславно за хомо сапиенсите: ужасеният, окървавен и обезумял Гошо с нож във врата драсна през двора, а изпод копитцата му захвърчаха куришки и пръст сякаш въртеше обиколки на Севлиево Гран при. Бай Аспарух паднал по задник безпомощно наблюдаваше как 140 килограма разнообразни артикули храна се насочват заплашително към паянтовия вратник на улицата.
            Прозрял пътя към свободата през прогнилата и окъсана мрежа на вратника, Гошо вложи целия си устрем и свинска сила към това последно препятствие. Съпротивата на вратника беше кратка и немощна, но за сметка на това ефектна и оглушителна. Беглецът мина през него като робокоп през душкабина, а резултатът беше две ръчни колички трески и прогнила мрежа. Свинската мощ изтръгна като пресен чесън и два-три кола от оградата и победоносно квичейки се насочи в тръс към кривата уличка надолу, носеща звучното име бул. «Танко Лисичков». Навремето бай Танко решил да си направи табела на къщата и гордо зографисал името си на ъгъла, но понеже по цялата улица нямало друг надпис (иначе тя била Улица «Седма» по плана на Единствения микрорайон на с. Стаевци), къде на шега, къде на сериозно селяните кръстили улицата на името на бай Танка.
            Дали се е надявал бай Аспарух на подкрепление от танкови дивизии никога няма да стане ясно, но по ирония на съдбата именно от бул. «Танко Лисичков» с рев изскочи ръждиво-червеният дванайс'так на Спиро горския (не че има такъв цвят, просто беше ръждив и червен).
            Следва откъс от докладната на селския полицай Кольо Тънкото:
            «… Автомобила е оправляван в нетрезво състояние от непълнолетния гражданин на селото Сотир Спиров, 16 годишен, полумалоумен. Същия се е движил из селото с превишена скорост и е излязъл от бул. «Танк.. (дебело зачеркнато) от Улица Седма без да се огледа. В резултат е катастрофирал с оправляваното от Аспарух Белчев прасе, движещо се по Улица Единайста в насрещното платно. В резултат прасето е починало напълно.»
            Така нелепо завърши житейския си път Гошо, пресрещнат от неумолимата сила на съветското автомобилостроене. Е, не се мина без оглушителни шамари зад врата на Сотирчо, псувни, подритвания на вече бездиханния Гошо и клетви за кръвопролитни вендети.
            Слава богу, на другия ден работата взе друг ход: Спиро горския с вече попригладени мустаки лакомо нагъваше пресни пръжки и цуцаше червено вино у бай Аспарухови. А сам бай Аспарух, зачервен и мазен до ушите, от десет минути държеше пламенна реч, сегиз тогиз накъсвана от дълбоки оригвания: «… Викам си, мама му свинска, то… ако нямаше таз работа с колата… ургххх… аз стар човек отде щях да се оправя. Ще драсне из полето, че и с ножа у врата, мамицата му свинска…«
            Прочу се тая история из село, взеха зевзеците да се подхилват и ето че една сутрин москвича на Спиро осъмна с надписан преден капак: «Касапина». Бесня Спиро, фуча, писа актове на селяните задето мъкнат сухи клечки от гората, ала гнусния извършител не бе открит. А зетят Минко дълго време се заливаше от смях и гордо разправяше на приятелите си в града как се е промъкнал нощес с четка и кутия боя в Спировия двор…

Windows – Next, Next, Next…. ела да видиш кво стана.
Linux – Абе как да… Я как работи – не барай!!!
MacOS – “Ние, дизайнерите…”

Не помня. Голям проблем ми е. Опитам се нещо да си задържа в кратуната и до 5 минути го няма. Изпускам му нишката.
Не успявам да задържа нещата в кратковременната памет достатъчно дълго да се фиксират в нещо по-дълготрайно.

Чух една песен която ми хареса. Реших да си я намеря в мрежата. Видях надписа на изпълнителя – гледах клипа – и докато изчакам да свърши забравих думичките. На всички се случва да позабравят нещо – нормално е. Проблем става когато е твърде често…

Седнах пред компютъра пуснах FireFox.
Пиша в полето в горния десен ъгъл на браузъра. Там има предложения за това, което търсиш – неща които хората са търсили преди теб и приличат на това което въвеждаш.

Започваше с “А”..
Alek.. -не
Andr.. -не
Alk.. -не

Alex – Да!

Alex нещо си…
Alex D…
Alex Gu – FireFox предложи alex gaudino – това беше.

3 минути безполодно ровичкане из паметта и 20 секунди с успех – подпомогнато от една доста проста но изключително удобна функция. Това е сравнение което налага следното заключение – отиваме, мили приятели, на зле! Разчитам на патерица да за да си реша проблема и постепенно ставам зависим. Машините не трябва да заменят наши функции, особено умствени. Иначе ставаме по-малко способни, по-зависими.

За какво иде реч: